Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Beggar Countess (Or the Tragic Fate of the Daughter of a Count), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2011)
Разпознаване и начална корекция
tanqdim (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
egesihora (2015)

Издание:

Графиня просякиня. Част първа

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част втора

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част трета

ИК „Атания“, Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част четвърта

ИК „Атания“ — гр. Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

История

  1. — Добавяне

Отново сама

Да се върнем отново при Мери и Ирма, които оставихме в Огъста. Напразно Мери молеше Ирма да я последва в Ню Йорк и да отиде да живее при нея. Ирма се противеше решително на това предложение, защото искаше преди всичко да намери детето си. Най-после двете приятелки след много сълзи и обещания, че ще се видят отново, трябваше да се разделят, тъй като неотложни дела не позволяваха на Мери да остане повече в Огъста.

— Позволи ми поне, тъй като си почти без средства, да ти предложа една малка сума — каза Мери, когато наближи времето да се отправят към гарата.

— Не мога да я приема — отговори Ирма. — Не ми се сърди, драга приятелко, но ми е невъзможно да приема пари от теб.

Мери не опита втори път. След кратко мълчание тя каза:

— Ще отида за малко при Юнона, за да й помогна в събирането на багажа.

— Искаш ли да ми направиш една услуга? — попита тя шепнешком негърката.

Юнона кимна с глава в знак на съгласие и се усмихна, при което разкри хубавите си зъби.

— Слушай, Юнона, не бих била спокойна нито ден, ако зная, че приятелката ми е без средства. Ти си едно предано и честно момиче, искаш ли да вземеш малка сума, с която да подпомогнеш господарката си в случай на нужда. Пази се Ирма да не узнае откъде си се сдобила с тези пари.

— О, бъдете спокойна, мисис никога не ще узнае. Юнона е много хитра!

Мери връчи на вярната негърка три хиляди долара, като й даде и адреса си, за да й пише, щом парите се свършат. Часът за отпътуване наближаваше. Двете приятелки стояха прегърнати на перона на гарата и сълзите им се смесваха.

— С нетърпение ще чакам завръщането ти, скъпа Ирма! — говореше развълнуваната Мери.

— Ще дойда, Мери — уверяваше я Ирма през сълзи. — Щом намеря Лидия, ще изпълня обещанието си.

Влакът тръгна. Ирма остана на перона и го проследи с очи, докато изчезна в далечината.

На следващия ден самотната жена, придружена от Юнона, напусна Огъста и се отправи за Колумбия, където се надяваше да намери Норт и детето си. Там се настани в един пансион и животът й затече спокойно, докато надвисна нова опасност над нейната глава. Тя забеляза, че от известно време някакъв непознат, пристигнал преди няколко дни, често сядаше до нея и просто я гледаше втренчено. Този поглед я смущаваше, защото в него не се четеше нищо друго, освен дива страст.

Лонг, богат плантатор от околността, постепенно доби кураж и скоро от думи премина към дела. Ирма ревностно го отбягваше, но един ден той дотолкова се увлече, че се спусна след нея по стълбата с явното намерение да я задържи. Юнона внезапно излезе от стаята на господарката си и го измери с такъв ненавистен поглед, че той побърза да се оттегли, като мърмореше неразбрани думи.

— Това е много лош човек — каза негърката, — Юнона го познава.

Ирма погледна въпросително слугинята си, която продължи да говори.

— Той е мръсник. Постоянно бие горките негри, които работят на плантацията му. Мнозина е пратил на онзи свят, а не са малко и ония, които е гонил до смърт с кучетата си. Няма никаква милост!

Когато узна това, Ирма реши да бъде още по-предпазлива. Плантаторът я проследи веднъж по улицата и я спря. Поиска и обяснение, задето тя го отблъскваше, и й предложи своето приятелство, но Ирма отказа. Това го разгневи и той каза грубо:

— Всяка млада дама би счела за голяма чест приятелството и вниманието на плантатора Лонг. Помнете още, че когато някой ме обиди, способен съм да си отмъстя.

— Искате да ме изплашите ли, мистър Лонг? — извика възмутена Ирма. — Никога не бих допуснала, че един джентълмен е способен да потъпче достойнството си до такава степен! А сега се отстранете от пътя ми колкото се може по-бързо, защото в противен случай ще потърся помощта на полицията.

При тези думи Ирма си тръгна. Тя не се обърна да види яростния поглед, с който Лонг я изпрати и в който съдбата беше включила новата опасност, на която я излагаше.

На следващия ден Ирма се премести в друга квартира. Същия ден следобед тя се връщаше от администрацията на местния вестник, където бе дала обява за работа. Когато наближи стаята си, чу необикновен шум. Ясно се чуваше гласът на Юнона:

— Ще ме пуснете ли, подлеци!

— Мълчи, проклетнице, или ще опиташ камшика! — извика един груб глас.

Ирма премина бързо през коридора и влетя в стаята си. Тук намери трима мъже, които държаха Юнона със здравите си ръце. Бедната негърка отчаяно се дърпаше.

— Как се осмелявате да се промъквате в стаята ми без разрешение?

— Извинете, мисис — каза единият, като се мъчеше да придаде на гласа си колкото се може по-любезен тон. — Тази негърка е избягала от плантацията на нашия господар. Нейният контракт я задължава да работи още много, докато отработи парите, които е получила предварително.

— Това не е истина — извика негърката. — Юнона никога не е бягала. Това е гнусна лъжа.

Ирма се намери в затруднение. Тя изтича на улицата и повика двама полицаи, на които разказа случката.

— Стойте! — извикаха те с влизането си в стаята. — Как смеете да отвличате слугинята на тази госпожа?

— Тя избяга от нашата плантация — отговори същият, който посрещна и Ирма. — Попитайте другарите ми, те ще потвърдят моите думи.

Останалите кимнаха одобрително с глави. Тогава един от полицаите се обърна към Ирма:

— В такъв случай не можем нищо да направим, мисис. Щом двама бели потвърдят за някои негър, че е избягал, ние нямаме право да му оказваме помощ. Такъв е законът.

Ирма беше безпомощна. Тя разбра това, когато колата, която откарваше нейната вярна Юнона, потегли бързо и изчезна из улиците на града. Сега вече не притежаваше нищо. Тя беше решила да пише на Мери, когато си спомни за обявите във вестника. Отиде в администрацията и там й предадоха две писма. Едното тя остави настрани и съсредоточи цялото си внимание върху другото. Някоя си мисис Хариета Бърк, плантаторка от околността, й предлагаше срещу сто и петдесет долара месечна заплата ръководството на домакинството в замъка й Харвидейл, защото тя била твърде стара и уморена.

Ирма се зарадва, доколкото можеше да се радва в това състояние. Тя написа веднага няколко реда на старата дама, като й съобщи между другото, че след един ден ще бъде в замъка. След това пусна писмото в пощата и се върна вкъщи, за да се приготви за път. Горката Ирма не подозираше, че отива право в леговището на звяра…