Графиня просякиня (164)

Отплата

— Много добре знам какво представлява така нареченият годеж в кръга на артистките! — продължи Норт. — Не мисли, че не разбирам от тези неща. Тези годежи не са нищо друго, освен средство за постигане на целта. Разбира се, нужни са и някои подаръци.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — промълви Зенобия.

— Ти — не се сърди, че ти говоря на „ти“ — не си толкова недостъпна, даже и да си сгодена. Уверен съм в това! Дори и годеникът ти да е богат, аз ще те спечеля, независимо от цената, която ще трябва да заплатя.

— Годеникът ми не е богат. Той е също толкова беден, както и самата аз.

— Беден ли? И с какво се занимава?

— Жонгльор е в цирка.

— Така ли? Е, тогава спокойно можеш да се откажеш от тази връзка.

— Връзка ли? Аз обичам моя годеник, защото е честен и порядъчен човек. И той като мен печели парите си с тежък труди се грижи за възрастен човек, който го е отгледал. Сега събира пари, за да може в скоро време да ме направи своя законна съпруга.

— Честен труд ли? Бедните не могат да бъдат честни, защото тяхната честност винаги може да се купи от богатите! Вярно, разказът ти е трогателен, но е твърде старомоден — подигравателно заяви Норт.

— Подигравките ти не ме обиждат — отвърна твърдо Зенобия. — Няма да изневеря на мечтата си за скромно семейно огнище! Моля да напуснеш стаята ми, безсмислено е да разговаряме повече!

— Така ли мислиш? Я погледни какво има тук!

Норт извади една кутийка от джоба си и я отвори. В нея имаше чудесна брошка. Брилянтите, с които беше обсипана, блеснаха на светлината на лампата.

— Представи си, че можеш да я притежаваш. Тя ще подчертае още повече красотата ти — изкушаваше я Норт.

— Тази скъпоценна вещ не може да ми замени щастието — отвърна Зенобия.

— Щастието идва, когато една жена може да си позволи такива украшения — каза бързо Норт. — Ако ме слушаш, тази брошка и много други скъпоценности ще бъдат твои.

Той стана от стола и тръгна към нея, но тя бързо се дръпна назад.

— Отново настоявам да не ме обиждаш с подобни подаръци! — каза твърдо тя.

— Да те обиждам ли?

— Точно така! Обидно е да се поднасят такива подаръци на момиче, което не притежава нищо друго, освен неопетненото си име. Целта ти ми е ясна, но ти никога няма да я постигнеш!

— А защо не — извика възбудено Норт, привличан все повече от красотата на момичето.

— Защото неопетненото ми име е единственото богатство, което имам! Защото не искам да го загубя и защото те презирам!

— Престани с тези преструвки и пазарлъци! Признавам, че тази цена е малка за твоята благосклонност. Вземи брошката, а утре ще получиш бижута, достойни за принцеса.

Той пристъпи към Зенобия и й подаде брошката.

— Не искам нищо от теб! — изкрещя яростно тя и блъсна ръката му.

Брошката падна на земята и от удара брилянтите, с които беше украсена, се разпиляха. Тя веднага се наведе и започна да ги събира.

— Остави ги! — каза пренебрежително Норт. — Не си прави труда да събираш тези камъчета, ще получиш по-хубави.

— Събирам ги, защото искам в стаята ми да няма нищо твое!

Норт стоеше до Зенобия. Пламналите му очи се впиваха в прелестната й фигура. Посегна към нея и сложи ръката си върху белите и рамене, но тя рязко се дръпна, изправи се и извика:

— Мръсник! Как смееш да ме пипаш!

— На празно викаш, скъпа — изсмя се безочливо той. — Знам как да постигна целта си.

— Ако не напуснеш веднага стаята ми, ще викам за помощ!

— И да викаш, няма кой да те чуе — отвърна иронично Норт. — Хазаинът ти не е тук, затова ще е по-добре доброволно да ми дадеш това, което искам.

— Никога, подлецо! — извика тя с отвращение. — Предпочитам да умра! Още първия път, когато те видях, разбрах, че си мръсник!

— Затвори си устата! — извика Норт побеснял. — Чуй за последен път какво ще ти кажа! Ще изпълня всичките ти желания, ще живееш богато и в разкош, но трябва да бъдеш моя!

— Не, никога!

— Щом не искаш доброволно, ще получа насила това, което искам!

Норт я хвана здраво с двете си ръце, притегли я към себе си и впи устните си в нейните. Тя се опита да се защити, но не й стигнаха силите. А и не беше само това. Допирът с красивия мъж й действаше пагубно. Той я побеждаваше не само с физическата си сила, но и с мъжкия си чар, на който малко жени биха устояли. Женската й природа я тласкаше към него, караше я да отвръща на целувките на човека, който допреди минута беше неин враг. В повечето случаи жената не се трогва от нравствените добродетели на мъжа. Тя се увлича от мъжествената му външност. Затова понякога харесва повече хамалина, отколкото учения, предпочита престъпника пред честния човек. Тази стара истина, свързана с женската й същност, сега действаше против нея. Повече не можеше да устои на пламенните целувки на красивия Норт. Потъна в прегръдките му и се отдаде на опиянението на страстта…

След като Норт, тръпнещ от изживяното удоволствие, я освободи от прегръдката си, тя се почувства раздвоена. Любовта и омразата се смесваха в нея по някакъв странен начин. Изведнъж Зенобия грабна камшика си и удари силно Норт по лицето. Той остана смаян и щеше отново да се нахвърли върху нея, за да й покаже превъзходството си, но дочу стъпки и реши, че е по-благоразумно да напусне бързо стаята.