Графиня просякиня (251)

Приключенията на Норт в Санта Фе

Възседнал един уморен кон, Норт бавно се приближаваше към столицата на Ню Мексико — Санта Фе. Природните красоти, които се разстилаха пред него, не му правеха никакво впечатление. Всичките му мисли бяха отправени към това, как да се сдобие със средства. Той си спомни за портфейла на съседа си по легло от болницата, който измъкна изпод възглавницата му. Разтвори го, и освен неколкостотин долара, намери в него и документи за самоличност, издадени на името на Робърт Уилкис от Санта Фе. Норт не им обърна никакво внимание, без да подозира, че още същата вечер те щяха да станат причина за ново престъпление, което отне живота на един мъж и една жена.

Надвечер той влезе в малка, съмнителна странноприемница и поиска да прекара нощта там. Докато вечеряше, прегледа местния вестник и тутакси очите му се спряха върху една обява, която накара сърцето му да забие лудо от вълнение. Той прочете следното:

„Съдът в Санта Фе известява, че на 15 август т.г. в Санта Фе се помина фермерът Пърси Уилкис. Неговите имоти се състоят от пари и недвижимости и ще се поделят на две равни части между двамата сина на покойния, Робърт и Нормън Уилкис. Тъй като местожителството на Робърт Уилкис е неизвестно, той се призовава чрез настоящата обява да се яви в Санта Фе с документи, които удостоверяват самоличността му, за да му се предаде наследствената част.

За съда в Санта Фе: шериф Браун“.

Норт повика ханджията, една съмнителна личност, чиято съвест, както разсъди този познавач на престъпните души, сигурно не беше от най-чистите. От него той узна, че Робърт бил напуснал бащиния си дом още като невръстен юноша и че брат му Нормън бил женен за най-красивата жена в града, гордата мексиканка Инес, известна като голяма разсипница. Животът на двамата съпрузи не вървял много гладко, особено след като мексиканката пропиляла по-голямата част от състоянието на мъжа си, и той отказал да изпълнява по-нататъшните й прищевки.

Норт подсвирна. Ето една работа, за която си заслужаваше да се залови! На другия ден той се представи в хасиендата на Уилкис, където беше приет от Нормън хладно и резервирано.

— Извинете — каза той, — но не мога да ви приема веднага за моя брат. Наистина изминаха петнадесет години, откакто напусна бащината ни къща, но все пак ме учудва тази странна промяна, която е станала с него.

Случи се това, от което Норт най-много се страхуваше. Мъчно можеше обаче да се сломи решителността на този човек, който не се спираше пред нищо. Той си отиде, като реши да атакува крепостта от друга страна. Суетната и сластолюбива мексиканка можеше да бъде спечелена за неговото престъпно дело. Норт не се съмняваше дори за момент, че непознатата може да устои на неговия блестящ мъжки чар и сила, на която бяха станали жертва вече толкова жени.

Той не се излъга. Инес ненавиждаше съпруга си, който не се отличаваше с представителност, и още от самото начало беше заслепена от демоничната красота на Норт. Тя сметна за най-голямо щастие да бъде обичана от този мъж и бързо попадна в неговите мрежи. С нейна помощ Норт се снабди с документите, които му липсваха и които Нормън съхраняваше в един стар сандък. Това стана в негово отсъствие, когато беше заминал за един съседен град по някакво неотложно дело. Там го беше повикал истинският му брат, който се беше разболял отново и лежеше в тамошната болница.

Нормън веднага позна брат си. Неговата радост се удвои от мисълта, че щеше да разкрие авантюриста, който още от самото начало му беше противен.

— Кой може да свидетелства, че портфейлът с документите е наистина твой? — попита Нормън болния си брат.

— Сестра Ирма от болницата на добрите самарянки в Хюстън — отговори Робърт. — Също и управителката, мис Тройенфелс. Тя знае, че при постъпването ми в болницата въпросният портфейл беше у мен.

— Тогава не трябва да губим нито минута! — прекъсна го Нормън.

Той остави брат си и веднага отиде на пощата, където телеграфира на Ирма и я помоли веднага да тръгне за Санта Фе. След това се върна в хасиендата си. Но тук го очакваха нови неприятности. Норт дойде при него и с остър, арогантен тон му даде да разбере, че в най-скоро време ще трябва да напусне бащината им къща, тъй като по наследство тя се падала на него. Нормън не се стърпя и го изхвърли от дома си.

След половин час пристигна един млад чифликчия и му се представи като секундант на неговия мним брат. Нормън знаеше, че ако откаже дуела, ще падне в очите на своите познати. Освен това искаше да отмъсти на подлеца, затова прие двамата да се явят на двубой не по-рано от седем дни.

Уреченият ден дойде. Рано сутринта двамата противници се срещнаха в една местност, наричана „Върхът на смъртта“, където стотици испанци бяха намерили смъртта си в борба с туземни племена от времето на колонизацията на страната.

Никой не направи опит за помирение, тъй като Норт предварително отказа да приеме каквото и да било извинение от своя противник. Той се надяваше да свърши с него и по този начин да стане единствен господар на голямото състояние, а на това отгоре да спечели и хубавата жена, която разпалваше ненаситната му страст.

Първите изстрели, които си размениха противниците, не дадоха особен резултат, като се изключи малката драскотина по лицето на Норт. Вторият изстрел на Нормън обаче засегна чувствително авантюриста, без да бъде смъртоносен. Норт стисна зъби и се прицели право в сърцето. Разнесе се гръм и Нормън се строполи на земята. Лекарят изтича до него и го повдигна. От гърдите му бликаше силна струя кръв.

— Боя се, че куршумът е пронизал дробовете му — каза доктор Хукър.

Той превърза раната и заповяда да отнесат ранения в дома му.

— Положението му е много тежко — обяви докторът на присъстващите. — Мисля, че часовете на Нормън Уилкис са преброени.

Предположението на лекаря се оправда. Младият плантатор се бореше със смъртта, когато в хасиендата пристигнаха Ирма и брат му Робърт. Той доживя да чуе показанията на добрата сестра, дадени пред двама съдии, но тайната все още не беше разкрита напълно. Никой не можеше да си обясни попадането на тайните документи в ръцете на престъпника. Положението най-после беше спасено от една прислужница, която не хранеше особени симпатии към господарката си. Тя съобщи под клетва, че през нощта видяла как синьора Инес предала документите на непознатия. Това беше повече от достатъчно за арестуването на Норт.

Привечер Нормън почина. Норт се беше сприятелил с един млад фермер, който не подозираше какви застрашителни облаци се трупаха над главата му. Следобед престъпникът стана и реши да посети хасиендата, за да се осведоми за състоянието на противника си. Тъкмо беше пристигнал, когато видя от къщата на жертвата му да излизат две жени, придружени от няколко души. Земята се завъртя под краката му, когато позна Ирма Норт.

— Свърши се! — промълви той тихо, сякаш се разделяше с живота.

Не му оставаше нищо друго, освен да се прибере колкото се може по-скоро в хотела и там да изчака Инес, с която смяташе да напусне още същата вечер града, за да предотврати арестуването си. Норт се утешаваше, че с парите, които все пак беше успял да изтегли от банката, и със скъпоценностите, които щеше да донесе мексиканката, щеше да преживее известно време, докато открие нови източници за лесно забогатяване.

На полицията в Санта Фе беше станало известно кой е той и тя взе всички мерки за залавянето му. Когато видя хотела, обкръжен с полиция, Норт не посмя да се приближи, а се върна да пресрещне Инес, като се прикриваше в сенките на къщите.

Мексиканката прибра скъпоценностите си, които й бяха подръка, и напусна хасиендата. Тя се уверяваше, че й остава любимият мъж, и пристигна в хотела, за да го търси. Вместо Норт я посрещна хотелиерът, който й показа заповедта за неговото арестуване, разпратена по всички краища на Съединените щати. Нещастната жена почувства, че губи почва под краката си. Значи беше подарила сърцето си на един престъпник. Тя тръгна, олюлявайки се, напосоки, без да знае къде отива. Неочаквано от едно дърво се отдели сянката на мъж и в ушите й прозвуча познатият глас на Норт:

— Ти ли си, Инес?

Сломената жена се стъписа. В очите й блеснаха злобни пламъчета и тя изсъска в лицето на негодника:

— Назад, окаянико, не се приближавай до мене, крадецо, убиецо, двубрачнико! Назад, назад в ада, откъдето си дошъл!

Преди Норт да успее да я задържи, Инес изчезна като привидение. Сега тя знаеше къде отива. Гордостта й на испанка бе заговорила в нея. Само смъртта можеше да измие петното на позора.

Инес скоро стигна в местността, където само преди два дни мъжът й се беше дуелирал с най-страшния и най-пленителния от всички престъпници. Реката под краката й бясно се блъскаше в пропастта. Около нея сякаш се носеха сенките на храбрите бойци. Много младежи от нейния знаменит род бяха паднали в неравния бой. Те я подканяха към сетен подвиг, зовяха я при себе си.

Инес погледна към небето и устните й конвулсивно зашепнаха несвързана молитва… После в тъмнината отекна вик и буйните води погълнаха обезобразеното тяло на несравнимата красавица Инес Уилкис.