Графиня просякиня (201)

В стана

Четата конници премина в галоп. Радостните викове на бандитите по случай бляскавата победа и успешния обир не преставаха и огласяха местността.

Конникът, седнал зад гърба на Норт, беше възстар човек с обгоряло от слънцето лице. Той мърмореше нещо неразбрано, от което Норт успя да долови само: „Да го обесят с главата надолу!“ и „Да го опекат на огъня!“.

След едно лудо препускане, което трая около половин час, конниците най-после стигнаха на определеното място. Диви викове загърмяха в скрития стан, където останалите каубои очакваха завръщането на своите другари.

Станът бе разположен в подножието на едно възвишение и Норт видя няколко жени, които се движеха около безбройните огньове.

Конете бързо бяха разседлани. След това каубоите образуваха кръг около своя главатар.

— Претърсете добре пленника и ми донесете всички пари, които намерите в него! — заповяда той.

Хванаха Норт за двете ръце. Един каубой отвори чантата му.

— Дяволе! Тази чанта е украсена порядъчно! — възкликна каубоят и се затича към главатаря, за да му занесе чантата.

Ред Карли седеше неподвижен на мястото си и пое мълчаливо чантата.

— Така, изпразнете всичко от него и го струпайте тук!

На посоченото място се образува цял куп банкноти и разни златни и сребърни монети. Когато главатарят на четата почна да брои парите, настана дълбока тишина.

— Всичко около пет хиляди долара! Много малко! — каза най-после главатарят. — Ние сме шестдесет човека. На всеки от нас ще се паднат по осемдесет долара.

Каубоите се раздвижиха. Те не бяха доволни от разпределението на плячката и започнаха да викат от всички страни:

— Защо не ни позволи да грабим, както ние си знаем? Можехме да вземем всичко, каквото намерим. Никой нямаше да се възпротиви. Ние сме глупаци! Какво е това — да получим по няколко долара!

— Тишина! — извика Ред Карли високо. — Ние не сме горски разбойници! Казвал съм това винаги, повтарям го и сега. Кой ще се осмели да каже още нещо?

Всички млъкнаха и наведоха очи към земята. Никой не дръзваше да отвори уста. Ред Карли хвърли доволен поглед върху успокоените си другари. В този момент очите му се спряха върху чантата на Норт, която още не беше претърсена.

— Стойте! — извика ред. — Тук има още нещо — парите на нашия пленник. Я да видим!

Той отвори чантата и измъкна удивен банкнотите. След това подскочи от радост и изкрещя:

— Момчета! Тази плячка е превъзходна. В чантата има към половин милион долара!

Радостни викове съпроводиха това откритие. Каубоите заскачаха от радост и затропаха така силно с крака, че земята потрепери. В този момент един каубой се приближи до Ред Карли и му прошепна нещо на ухото.

— Как, Хосе тук? — възкликна главатарят. — Не съм виждал това момче цял век. Прати го веднага при мен.

Когато каубоят отиде да изпълни заповедта, той бързо събра парите.

— Разпределението ще се извърши след един час — обяви Ред Карли на другарите си. — Елате всички, защото всеки от вас ще получи по няколко хиляди долара. С тези суми ще можем да прекараме чудесно цели седмици.

Норт чуваше всичко това и се пръскаше от яд, като разбра как се разпореждат с неговите пари, но той тактично се примири с положението си, понеже предчувстваше, че няма да бъде осъден на смърт.

Хосе вече се бе представил на самия главатар, който води с него таен разговор на четири очи. Каубоите познаваха слугата на Норт, понеже той бе живял между тях дълго време, преди да замине за Нови Орлеан. Хосе се бе скарал с един от другарите си и го бе наранил по време на свадата. След това бе забягнал, понеже се страхуваше от отмъщението на другите. Там бе намерен от Норт, който търсеше тъкмо такъв човек.

Хосе умееше да се приспособява към всяка ситуация, желана или не. Той отначало се изненада, когато позна старите си сподвижници, които спряха влака и обраха пътниците, а раненият от него бе жив и дори вече нямаше никакви следи от раната. Като видя, че всичко е забравено, Хосе започна да се ръкува с всички бивши свои съратници по безчинство, както и с ранения някога бандит.

Норт се беше вдълбочил в нерадостни мисли, когато при него дойде Хосе.

— Капитанът ви вика веднага — каза той на господаря си. — Направих всичко, каквото можах, и вярвам, че няма да ви се случи никакво зло.

Той развърза каишите, с които бяха вързани отзад ръцете на Норт, и му показа колибата, в която бе Ред Карли. Норт отиде бавно дотам. Главатарят на бандата вече го чакаше.

— Седнете, сър — покани го вежливо капитанът и му посочи едно столче, покрито с мечешка кожа. — Говорих с вашия слуга Хосе, когото познавам много добре — продължи той, след като Норт седна. — Аз ще взема вашите пари. Не знам дали те наистина са ваши и ми се струва, че и вие сте ги отнели отнякъде.

— Какво ви каза Хосе за мен? — попита Норт рязко.

— Каквото и да ми е казал, достатъчно е за мен, за да зная, че имате право да бъдете върху земята, а не на няколко метра в нея — каза главатарят. — Нямате причини да се сърдите на слугата си. Той винаги ви е желал доброто и това, което узнах от него, е достатъчно да ви гарантира живота. Иначе отдавна щяхте да бъдете мъртъв.

Норт искаше да възрази, но като размисли, замълча.

— Добре правите, че мълчите — одобри Ред Карли. — Ако се противите, нищо добро няма да ви сполети. Когато ви се удаде случай заедно с нас да спечелите някоя значителна сума, ще бъдете възнаграден за сегашната загуба. Но ние не сме безогледни разбойници. Освен това тук, по Мисури, сте на сигурно място много повече откъдето и да е другаде. Във всеки вестник човек може да се запознае с вашата външност. Убеден съм, че ако ние не ви бяхме взели, щяха да ви арестуват на първата станция. До вагон салона имаше отделение полицаи, които възнамеряваха да претърсят всички вагони. Не знам откъде са получили сведения, че вие пътувате със същия влак.

Норт се стресна. Значи е бил на ръба на пропастта и беше цяло щастие, че е попаднал в ръцете на каубоите. Само да не бяха му отнели всичките средства. Сега нямаше никакви пари и не знаеше как ще преживява.

— Сега няма причина да бъдете толкова угрижен — опита се да го успокои Ред Карли. — Вашите пари ще разделим помежду си, но и вие ще получите една част, ако се съгласите да станете наш приятел занапред.

Норт трепна. Какво искаше да каже Ред Карли с последните си думи?

— Виждате ли, приятелю — продължи главатарят след кратка пауза, — нашата операция не донесе големи резултати и затова момчетата са малко неспокойни. На мен ще ми бъде трудно да ги утеша, защото онези неколкостотин долара ще стигнат за кратко време. Наистина днес ще получат малко повече, но то няма да остане за дълго в кесиите им. Те харчат разсипнически всичко, каквото вземат. Като видях днес колко спокойно гледате дулата на пистолетите в момент, когато едно малко дръпване на пръста можеше да ви прекъсне живота, аз си казах: „Този човек е наш брат, той е от нашата черга и ние трябва да го вземем в редиците си“. Какво бихте казали, сър, ако станете наше ухо. Като си промените външността, ще отидете в съседния град и ще разузнаете кога пак ще има транспорт с пари или керван със стока. От само себе си се разбира, че ние ще приемем всичко, което ни бъде предложено, макар и не доброволно. Момчетата чакат плячка. Ако щастието ни се усмихне, и вие ще получите свой дял от плячката и така ще възстановите сумата, която загубихте сега… Приемате ли?

Норт се замисли. Отначало той се бе зарадвал, че остана жив, но влизайки в средите на разбойниците, щеше да получи възможност да им отмъсти за насилието върху него и за ограбването му. Те нямаха представа на каква опасност се излагаха, като вземаха със себе си този лукав, коварен, хитър и безкрайно злопаметен и отмъстителен човек, освен това той беше толкова ловък, че можеше да ограби и самите грабители — разбойниците. Имаше преимуществото, че се изплъзна от ръцете на полицията, а предложението на Ред Карли му даваше възможност да живее в големите градове и да се развлича както му е угодно. Така ставаше пак елегантен кавалер, чиито доходи и източници на препитание никой не можеше да узнае.

— Добре — каза той и в знак на съгласие подаде ръка на главатаря на каубоите. — При тези условия аз съм твой човек!

— Знаех, че такъв ще бъде отговорът ти — отбеляза доволно Ред Карли и стисна сърдечно ръката на Норт, без да има представа каква змия пуска в пазвата си.

— Ти отговаряш напълно на условията, които се изискват за такава мисия, защото имаш външност на джентълмен и притежаваш изтънчени маниери. Ще останеш няколко дни при нас, докато полицията загуби следите ти. След това ще можеш да вземеш със себе си Хосе и да го пращаш при нас винаги щом научиш нещо. Той ще бъде свръзката. Ще делим по равно плячката. Твоята част ще бъде равна на моята, а тя винаги е била значително по-голяма от на другите.

— А сигурен ли си, че твоите хора няма да ни предадат? — попита на свой ред Норт, доста окуражен от чутото току-що. — Преди малко видях няколко жени около огньовете.

— Не се страхувай от тях — отвърна весело Ред Карли. — Мога да се закълна във верността на момчетата ни, освен това те са по-потайни, отколкото много мъже в градовете.

— Тогава съм спокоен — каза Норт. — От кой град ще започнем най-напред?

— Засега можеш да опиташ щастието си в Литъл Рок. Там твърде често пристигат пари от източните щати, за което се предизвестява няколко седмици по-рано. Ние ще преместим нашия стан на по-удобно място, в близост до града, така че Хосе да стига бързо до нас.

— Това няма да бъде трудно за него, той е несравним ездач — отбеляза Норт.

— Да, един от най-добрите ездачи, които познавам — потвърди със задоволство главатарят. — Затова много съжалявах, когато избяга от нас заради едно скарване със свой другар. Сега ще ти дам двадесет хиляди долара. Имаш нужда от пари, защото трябва да се представиш като благородник и да влезеш във връзка с богатите семейства. Сумата не е голяма, но ако свършиш добре работата, тогава всички ще бъдем богати.

— Колкото до мен, никога не ще имаш случай да се оплачеш — каза Норт, докато събираше банкнотите.

— Надявам се, че знаеш как се дели между приятели — вметна главатарят с усмивка. — Всяка плячка се разделя на четири равни части, три, от които са за момчетата, а четвъртата остава за нас двамата.

Норт си припомни онова славно време в Нови Орлеан, когато с помощта на Хосе ограбваше своите другари от клуба. Предложението на Ред Карли бе в основата си по същата система.

— Ще останеш доволен от мен — повтори той още веднъж. — Ако се представи сгоден случай да се предприеме нещо извънредно и опасно, тогава също можете да разчитате на мен. Аз съм виртуоз в опасните и смели нападения.

— Браво! Обичам да чувам такива неща — извика Ред Карли весело и стисна силно ръцете на Норт. — Така, а сега трябва да се прибереш! Хосе ще ти покаже зад бараките една колиба, в която ще намериш всичко. Аз ще ти пратя няколко шишета вино, каквото друг път не си имал случай да вкусиш.

Норт излезе от колибата на капитана, намери Хосе и му предаде накратко резултата от разговора си с главатаря на каубоите.

— Аз дадох на капитана тази идея — каза Хосе, като се усмихна хитро. — По този начин вие ще сте свободен и независим. След като съберем достатъчно пари, ако този занаят не ни хареса, ще го изоставим.

Хосе отведе Норт в една колиба, в която имаше маса, стол и дървено легло, покрито с кожи. В това време един каубой донесе виното, което капитанът бе обещал.

— Ще видя дали мога да намеря нещо за ядене — каза Хосе и излезе.

Норт тръгна с него.

В стана на бандитите навсякъде горяха огньове и над тях в големи казани се приготвяха вкусни ястия. Край едно огнище Хосе забеляза някаква жена.

— Слушай — каза и той, — можеш ли да донесеш нещо за ядене. Ужасно сме гладни!

Момичето се сепна. След това се взря в лицето на Хосе и като нададе радостен вик, неочаквано се хвърли в обятията му.

— Какво, не ме ли познаваш вече, Хосе — извика тя. — Аз съм твоята Лучия.

— Наистина! — възкликна радостно Хосе и целуна някогашната си любовница.

— Ама и ти си един! Избяга и не се поинтересува повече за мен! — упрекна го момичето.

— Сигурно си си намерила през това време друг любовник. Освен това не съм първият мъж, когото си ощастливила с горещата си любов.

— Колко си лош! — каза Лучия, като гледаше с крайчеца на окото си красивия мъж зад гърба на Хосе, който беше ням свидетел на тази неочаквана среща.

— Донеси ни сега бързо нещо за ядене, защото сме много гладни. След като се нахраним, ще си поговорим. Какво ври там на огъня?

— Една много хубава супа. Вместо хляб има качамак като злато. Ще ви донеса веднага няколко порции!

И Лучия се затича към огъня.

— Това момиче сигурно е било твоя любовница, когато си живял преди сред каубоите? — осведоми се Норт.

— Да — отговори метисът. — Много красиво момиче, но малко лекомислено. Днес е с един, утре — с друг. Особено си пада по такива, които могат да пеят. Обожава песните.

Лучия скоро се върна и донесе толкова много ядене, че биха могли да се нахранят предоволно шестима души. Паници, чинии, сервизи и блюда нямаше и храната трябваше да се изгребва направо от тенджерата. Норт яде с голям апетит, а Лучия разменяше горещи любовни погледи с Хосе, който седеше малко по-настрани.

— Сега трябва да се върна при Бен, защото е много ревнив — обясни Лучия. — Добро момче е, но е беден и има сприхав характер. Трябва да се пазиш от него и да бъдеш внимателен, когато искаш да разговаряме.

— Бъди спокойна, Лучия — засмя се Хосе. — Ние няма да оставаме тук, защото имаме да вършим друга работа. Ще идвам само от време на време, за да ви видя.

По лицето на момичето мина сянка на тъга.

— Тогава няма да е много приятно. Аз не съм те забравила и ще те чакам. Щом дойдеш, дай ми знак и аз ще намеря по няколко минути за тебе.

— Лучия! Къде изчезна! — извика един груб глас откъм огъня.

— Ето ме! Идвам! — извика момичето, като размени с Хосе една бърза целувка.

Нощта закри съвсем романтичния лагер на каубоите разбойници. Надалеко се чуваше само плющенето на камшиците и веселите подвиквания и подсвирквания на каубоите, които прибираха добитъка си в оборите. Това бе картина не за гледане, а за изживяване, пълна с настроение и отмора за душата, която при такава обстановка става мека и мечтателна. В нея се ражда поезия и любовта измества всички притеснения и съображения от ежедневието.

Само Норт не се оставяше да бъде пленен от тази загадъчна хубост. Смелият авантюрист мислеше за друго. Той кроеше нови планове, чрез които да обезщети себе си за загубата, която беше претърпял в този съдбоносен ден. Виждаше, че с една такава шайка от шестдесет смелчаци, каквито изглеждаха тези каубои, можеше да се извършат чудеса. Чувстваше, че те трябва да бъдат активизирани от един още по-смел човек. Такъв бе той самият.

Опитът му подсказваше, че трябва да ги завладее за своите собствени цели. Той умееше да лъже, да създава миражи, да подхранва горещи надежди. Трябваше да им обещае голяма плячка и да подготви удар, от който би извлякъл най-голяма печалба. Но той не забравяше и насилието, което упражниха върху него онези, които държаха револверите до ушите му, както и онзи, който шепнеше отзад, че трябва да бъде обесен и опечен.

Когато звездите се пръснаха по небето, Норт си легна, доволен, че бе начертал в общи линии своя план. Трябваше да се заеме с осъществяването му внимателно и постепенно, за да стане отново богат и да заеме мястото на Ред Карли. Три неща на този свят не се управляват със съдружници: кораб, жена и разбойническа банда.

Борбата започваше. Ред Карли бе слаб да се бори с такъв злодей, какъвто бе Норт. Съдбата на бандитите беше решена. Те щяха да опознаят един разбойник от най-висока класа.

Вярност, другарство, хуманност при разбойниците не съществуват. Там човешкият живот се ражда с убийство и завършва с убийство.