Графиня просякиня (118)

Връх на нещастието

В това време поканените гости очакваха с нетърпение завръщането на домакина. При това присъстващите започнаха да правят различни догадки относно целта на пристигането на непознатия за тях Роджър.

Минутите минаваха. Безпокойството и нетърпението нарастваха.

Изведнъж вратата на салона се отвори и през нея влетя мисис Боушъмп, която извика:

— Къде е моят Джордж?

Гостите взеха да се споглеждат учудено.

— Дайте ми моя Джордж! Искам го! Обичам го! Свещеникът чака, за да ни венчае. Джордж, ела при невестата си — аз съм твоята невеста!

Присъстващите разбраха, че жената е изпаднала в умопомрачение, още повече че в един момент тя започна да говори, че Уорънс може да се венчае и за нея, въпреки че вече се е венчал за Луиза, и че той можел просто да има две жени.

Сред гостите настъпи паника. Някои се страхуваха да не бъдат нападнати от полудялата и отстъпваха назад.

— Аз ще съм четвъртата ти жена! — крещеше нещастницата към отсъстващия Джордж. Тя дори хвана и започна да прегръща един офицер, когото очевидно беше взела за Уорънс.

Никой не можеше да си обясни кризата на мисис Боушъмп.

В това време с Луиза се случи нещо необикновено. Тя беше последвала баща си и Роджър и скрита зад вратата бе чула разговора между двамата. Така тя разбра какво представляваше мъжът, с когото току-що се бяха венчали. Луиза се почувства излъгана и жестоко омърсена. Тя реши, че животът за нея е невъзможен, изтича до писалището в стаята си и написа следното писмо до родителите си:

„Мили родители,

Простете на нещастната си дъщеря Луиза! Зная цялата истина за моя брак и съм съкрушена. Знаете колко много ви обичам, но за мене животът вече няма смисъл. Предайте на подлеца, който ме излъга, че му прощавам, защото него Бог ще го съди.

Сбогом и не забравяйте вашата измъчена дъщеря…

Луиза“.

После извади от чекмеджето малък револвер, който отдавна като гост във фермата на баща й, й беше подарил Дъблай, нейният добър приятел от прекрасното й детство.

Изведнъж я стреснаха удари по вратата и виковете на майка й:

— Луиза, дъще моя, отвори ми!… Отвори, Луиза!…

Майка й беше дошла да спаси дъщеря си, но след всичко случило се тя не искаше да бъде спасявана. Животът й се струваше незаличимо осквернен. Нейната чиста душа не би могла да понесе петното и мъката. И в този миг на неизразимо страдание тя насочи револвера към гърдите си, натисна спусъка и в стаята прозвуча силен гърмеж…

— Прост… ме… мамо… безчестието… — можа да промълви девойката и устата й замлъкна завинаги.

Отвън майката неудържимо зарида.

Изплашени и разочаровани, гостите започнаха бързо да се разотиват от дома на нещастното семейство Сейнт Артай.