Графиня просякиня (228)

Арестуването

Когато в Сан Франциско се случи всичко това, Ирма се намираше още в Огъста, понеже не можеше да напусне този град. От деня, когато получи известие от криминалната полиция, че върху нея пада едно ужасно подозрение, нещастната жена, без да разбира защо, знаеше само, че се намира под полицейски надзор. Тя напразно си блъскаше главата да дойде до някакъв извод. Едно беше ясно за нея: че Норт имаше пръст в тази работа. Кой знае какви черни планове още кроеше този човек срещу нея!

Нежната червенина на лицето й се бе стопила. Хубавите й очи често се давеха в горчиви сълзи. Вярната Юнона виждаше страданията на любимата си господарка и се опитваше да я утеши, но напразно. Все така напразни бяха и нейните увещания да напуснат тайно града. Ирма решително ги отблъскваше, защото бе уверена, че невинността и скоро ще излезе наяве. От едно обаче тя се страхуваше най-много. Липсата на документи можеше да я доведе пред съда, а това вече можеше да има много лоши последици за нея. Дали не й бе писано да страда дълги години в затвора? Само при тази мисъл от очите й рукваха поток сълзи. Всички нейни досегашни мъки й се струваха нищо пред тази ужасна перспектива.

Ирма не напускаше стаята си, понеже се страхуваше от любопитните погледи на нейните съквартиранти. Така минаваха ден след ден, бавно и мъчително.

Една сутрин бедната жена седеше, както винаги, самотна в стаята си. Юнона влезе бързо и й съобщи, че един господин иска да говори с нея. Ирма погледна към вратата и трепна. На прага стоеше агентът, който беше я посещавал вече. Лицето му изразяваше състрадание, понеже той беше повече от уверен в невинността на тази жена. Но беше и смутен, защото не знаеше как да започне.

— Боя се, че днешното ми посещение няма да ви бъде приятно! — каза най-после той.

Ирма му предложи стол. Тя предчувстваше това, което щеше да последва.

— Имате заповед за арестуването ми, нали? — каза тя кротко, но пълна с достойнство. — Аз съм страдала толкова много, ще изтърпя и това. Но ми се струва, че то ще бъде последното ми страдание.

— Наистина, получих нареждане да ви отведа във временния арест, но ви моля най-настоятелно да не считате това за унижение. Вашето арестуване ще бъде извършено най-внимателно, понеже полицията се убеди, че вие няма да се опитате да избягате.

Ирма го погледна с хубавите си очи. Сълзите бяха готови да потекат от тях.

— Тежко подозрение е паднало върху вас, но аз го смятам за неоснователно и съм убеден, че то ще рухне след няколко дни от само себе си. Аз дори отивам по-далече и вярвам твърдо, че вие сте невинна, абсолютно невинна!

— В какво ме подозират? — попита Ирма и в гласа й прозвуча остра болка.

— Нямам право да ви кажа това. Имаме само заповед да ви арестуваме.

— Благодаря ви от сърце! — каза Ирма спокойно. — Аз съм сама на този свят, без никаква закрила. Малкото приятели, които имах, са далече оттук. Има обаче един човек, който иска да ме погуби и на него трябва да благодаря и за тежките изпитания, през които трябва да мина сега.

— Кой е този човек? Кажете ми името му. Възможно е да ви бъда полезен в това печално дело! — каза бързо агентът.

— Не ме питайте, моля ви се! — отвърна Ирма. — Въпреки че ми е сторил толкова много злини, не искам да го издам.

Агентът я погледна учудено. Но изненадата му скоро отстъпи място на възхищението, защото се убеди, че тази жена има ангелско сърце. Страданията можеха само да закалят нейния дух, но не и да го помрачат.

— Трябва ли да ви придружа сега? — попита тихо Ирма.

— Не, мисис — отговори той. — Както ви казах и преди, полицията има доверие във вас, затова ще дойдете сама в съда. Ще ви чакам там по обяд. Не се страхувайте! Наредих да бъдете обслужвана добре във временния арест.

— Значи съм арестувана? — Ирма се разплака.

— Успокойте се, мисис — каза агентът състрадателно. — Аз съм убеден, че вашата невинност ще бъде доказана. Горко на онзи клетник, който е дръзнал да хвърли това подозрение върху вас. Той няма да успее да избегне цялата строгост на закона.

След тези думи полицаят побърза да се оттегли, защото разбра, че всички утешения бяха напразни. Негърката, която беше подслушвала зад вратата, влезе веднага при господарката си. Тя се закле пред себе си да отмъсти на непознатия клеветник.

— Хайде, мисис, да бягаме. Познавам всички скривалища и полицията няма да ни намери.

— Не, драга Юнона, не искам да бягам! — отговори твърдо Ирма. — Аз съм невинна. Бог ще ми помогне и в това толкова трудно положение.

— Юнона знае по-добре как отиват работите — отговори негърката. — Човек, като попадне веднъж в ръцете на полицията, не може да се отърве тъй лесно. Държат го цели месеци в затвора. После полицията ще узнае, че мисис е невинна, и един ден ще й каже: „О, извинете, ние се излъгахме!“. И тогава мисис ще е стояла напразно в тъмницата.

Но всички доводи на негърката не можаха да отклонят Ирма от взетото решение. Тя поръча на Юнона да занесе дрехите й в ареста и се сбогува с нея. Негърката не беше в състояние да задържи сълзите си.

— Аз ще бъда там, където е и мисис — извика тя. — Кажи на полицията да арестува и мене. Където бъде мисис, там ще бъде и Юнона — повтори тя и този път почти викаше. — Полицията не може да раздели Юнона и мисис!

Тези думи късаха сърцето на Ирма, но тя все пак се опита да утеши Юнона, защото се надяваше, че в най-скоро време ще бъде освободена.

Агентът я чакаше в двора на ареста и я помоли най-внимателно да го последва на горния етаж. Тук той я въведе в широка мебелирана стая. Погледът на нещастната жена падна върху прозореца, който гледаше към двора.

— Както виждате, няма решетки — каза агентът. — Ние сме напълно убедени, че ще облекчите нашата задача. Съжалявам само, че старият следовател се разболя. Неговият заместник е малко опърничав…

Ирма погледна уплашено любезния си доброжелател.

— Успокойте се! — побърза да каже той. — Това е само предварително следствие. След като се снемат показанията, ще бъде изпратен рапорт в Ню Йорк. Всичко нататък ще зависи оттам.

— Чувствам, че имате добри намерения към мен — каза Ирма трогната. — Заклевам ви се, че никаква вина не тежи на съвестта ми.

— Аз съм напълно уверен в това — отговори полицаят. — След няколко минути ще бъдете повикана пред следователя, затова послушайте моя съвет. Давайте кратки и ясни отговори и не се тревожете много от грубите му забележки! Надявам се, че всичко ще се обърне във ваша полза!

Ирма поиска да му благодари, но един разсилен влезе в стаята и я покани да го последва.