Графиня просякиня (15)

Кръчмата „Черния кит“

Когато Роджър напусна къщата на пилота Брук на Ривър стрийт, вече беше тъмно.

Той беше взел оттам точни сведения за похищението, но все още не знаеше къде са Ирма и детето й. Помисли, че тя е отишла да търси дъщеричката си, и сам се убеждаваше, че ако намери детето, ще намери и нея.

Старата вдовица му беше казала, че похитителите са двама въглищари, но и това не беше напълно сигурно. Без да губи повече време, той се качи на параходчето и мина на другия бряг, където се намираха много от складовете за дърва и въглища. Щом слезе на брега, той се огледа наоколо. Към него веднага се приближи един полицейски агент.

— Откри ли нещо, Макнийл? — попита го той.

— Цял час се лутах из складовете за въглища. Когато въглищарите видят полицай, млъкват и не казват нищо от страх.

— Какво означава онзи зелен фенер, Макнийл?

— Тъкмо върху тази къща исках да обърна вниманието ви, мистър Роджър. Това е кръчмата „Черния кит“. Там се отбиват въглищарите и моряците, за да се напият. Ако отидем, може би ще узнаем нещо.

— Тогава да вървим!

Макнийл се поколеба.

— В униформа ли, мистър Роджър?

В бързината началникът на полицията бе забравил да облече цивилни дрехи.

— Добре — каза той, — ще ида да се преоблека, а вие ме чакайте.

Точно след един час ирландецът Макнийл отново беше пред кръчмата и чакаше своя шеф. Удари десет часът. В кръчмата, с осветени прозорци и зелен фенер над вратата, кънтеше песента на няколко пресипнали гласове. Ирландецът забеляза, че входната врата често се отваряше и затваряше. Това означаваше, че постоянно влизаха клиенти. Макнийл съгледа един човек, който бързаше към него, и по размера на крачките му веднага позна шефа си.

— Да направим едно посещение на тази кръчма, Макнийл — каза Роджър.

Те влязоха вътре. Гъстият тютюнев дим ги блъсна в носовете. На една от масите се пееше, на друга играеха табла и карти. Лицата на хората там, които пееха и пиеха, бяха черни от въглищния прах. Друга една група моряци разказваше свои приключения.

Кръчмарят и неговото момиче не знаеха кого по-напред да обслужат. Те тичаха от маса на маса, разнасяха ром, бира, ракия, вино и закуски.

Роджър и Макнийл заеха една празна маса и си поръчаха бира.

Изведнъж сред въглищарите възникна оживен спор за нещо, но кръчмарят бързо ги успокои. А на друга една маса бяха извънредно весели, но един от групата искаше да си тръгне.

— Хари — извика му един от въглищарите, — още сме жадни. Щом си плащал всичко досега, можеш да платиш още веднъж.

Но Хари излезе от кръчмата, като клатеше глава. Другите му се присмяха шумно.

— Джобовете на Хари са пълни с пари — забеляза един въглищар.

— Откъде ги има толкова много? — попита друг.

— Един рядко щастлив случай — промълви трети.

Тези думи направиха впечатление на Роджър. Макнийл приближи неусетно до веселящите се, за да чуе разговора им.

— Изглежда е получил голямо наследство, Джим — каза четвърти.

— Приятел ли си с него? Би трябвало да знаеш как стоят работите — добави друг.

— Хари сега може да харчи. Той печели много пари — отговори Джим.

— Но той не получава по-голяма заплата от нас — обадиха се няколко души едновременно.

Джим направи презрителен жест с ръка.

— Заплата ли? Ха! Много го интересува него сега заплатата.

Тези думи възбудиха любопитството на всички.

— Дявол да го вземе, говори де!

— При него е оставено едно момиченце — отговори Джим, — затова той получава пари.

— Момиченце ли? Сигурно някой го е скрил там.

— Не знам. Той не казва нищо, но изглежда има нещо около момиченцето.

— По дяволите! Защо и аз нямам нещо подобно!

— Добре би било, ако и аз мога да спечеля нещо от тази работа — каза Джим.

В този момент той усети ръка върху рамото си и учуден обърна глава. Ирландецът, който стоеше зад него, му правеше знак да го последва.

— Имам да ти казвам нещо — каза той.

Джим стана и се вгледа в непознатия.

— Там, на онази маса, стои един господин, който иска да говори с теб — прошепна Макнийл. — Този човек има нужда от хора и плаща добре.

Джим погледна към Роджър.

— Търговец на въглища ли е?

— Ела с мен, приятел — отговори агентът и заведе Джим до масата на Роджър.

— Заповядай, седни.

Джим погледна с крайчеца на окото си непознатия господин и го поздрави.

— Вие въглищар ли сте? — попита Роджър, след като Джим и Макнийл седнаха на неговата маса.

— Да, милорд, аз съм въглищар, наричат ме Джим Самсън.

— Кой беше човекът, който си отиде преди малко? — попита Макнийл.

— Казва се Хари, презимето му не зная.

— При него има едно момиченце — каза ирландецът.

Очите на Джим, бездруго блестящи от грога, се оживиха.

Той усети накъде биеха двамата непознати и изръмжа:

— А… Аз само се пошегувах.

Роджър забеляза, че Джим се държеше предпазливо и се канеше да се измъкне. Той каза:

— Търся двама смели и работливи мъже. Веднага ще ангажирам и него, и тебе. Можеш ли да го доведеш тук?

— Хей, кръчмарю, донеси една чаша грог, но да е по-голяма! — извика ирландецът.

— Непременно Хари ли трябва да бъде, милорд? Не може ли някой друг? Тук има и други смели и работливи мъже.

— Знаеш ли къде живее Хари?

— Как да не знам, милорд!

— Тогава трябва да ме заведеш при него.

Кръчмарят донесе голяма чаша с грог.

— Наздраве! — каза Джим, чукна се и отпи. Беше много доволен. — Грогът е моят живот — продължи той и сръбна още веднъж с удоволствие.

— Да си говорим открито, приятел — каза Макнийл и сложи ръка върху рамото на Джим. — Можеш да спечелиш добри пари от този господин.

Роджър извади една десетдоларова банкнота и я сложи пред Джим. Джим погледна банкнотата с крайчеца на окото си.

— Не искам нищо друго от тебе, освен да ми кажеш къде живее Хари?

— Разбирам, милорд, искате да знаете това заради момиченцето.

— Ти си разбран човек — каза Макнийл.

Джим отново пи, защото грогът му хареса.

— Бих искал по-скоро да говоря с Хари и да видя момиченцето — каза Роджър. — Искаш ли да спечелиш тези десет долара?

— Аз съм беден човек, милорд. За десет долара ще направя всичко, което се иска от мен.

— Добре тогава, кажи къде живее твоят другар Хари?

— И да исках, пак нямаше да мога, защото там няма нито улици, нито номера.

— Познаваш ли къщата му?

— Може и да не я позная.

— Можеш ли да ни заведеш?

Роджър държеше банкнотата в ръка.

— Хари не трябва да знае, че отивате при него заради момиченцето.

— А също, че ти си ни завел при него.

— Вие може би искате да отнемете детето от него? — попита Джим.

— Искаме само да го видим и нищо друго.

— Но нали, когато Хари узнае, че аз съм го издал, ще ми строши кокалите.

— С една дума, ти се страхуваш от своя приятел?

— Как ще разбере Хари, че ти си ни завел при него, ако сам не му кажеш това. Разчитай на нашата дискретност — добави Макнийл.

Джим се колебаеше.

— Бих го направил, но Хари може да ви е видял.

— Не е възможно. Е, искаш ли да спечелиш десет долара или не?

— Приеми — каза Роджър, — а след като ни заведеш при Хари, ще ти дам още десет.

— Съгласен съм, милорд — каза Джим въодушевено и протегна ръка към парите.

— Да вървим!

— Хари нищо не трябва да разбере.

— Бъди сигурен!

В това време вратата се отвори и Джим се стовари изплашен на стола.

Влезе Хари.

Като го видяха, въглищарите се развикаха радостно. Роджър и Макнийл не знаеха как да си обяснят това обстоятелство. Хари обясни, че толкова рано не можел да се прибере вкъщи и тъй като нямал какво да прави, се върнал отново в кръчмата.

— Донесете пиене! Хари се върна, Хари плаща! — викаха всички.

Джим се върна при другарите си, използвайки суматохата от всеобщото въодушевление.

— По дяволите! — изруга ирландецът.

— Парите, разбира се, изгубихме — каза Роджър, — но трябва да бъдем нащрек.

— В краен случай ще арестуваме Хари — предложи Макнийл.

— Това никак няма да е лесно тук, а и с това не бихме постигнали целта си.

— Сега поне сме абсолютно сигурни, че момиченцето, което търсим, е у Хари.

— Ами ако Джим ни издаде?

— Не вярвам.

Джим не беше седнал до Хари.

Кръчмарят донесе нови чаши. Изглеждаше, като че ли Хари не обръща никакво внимание на Роджър и агента. Той започна да пие.

— Не бива да го изпускаме от очи, а да го проследим до жилището му.

— Жалко за парите.

— Остави това. По-добре излез навън и пази вратата, но гледай да не те види никой. Щом Хари излезе от кръчмата, ще тръгнеш подире му — нареди Роджър.

Макнийл излезе незабелязано дори и за самия Джим.

Веселието на въглищарите ставаше още по-буйно. Те пиха твърде много, но в един момент започнаха да се разотиват.

Хари също стана. Очевидно беше малко пиян. Джим го последва и когато излязоха на улицата, го хвана под ръка. Двамата се клатушкаха. Бяха пияни. Роджър ги следваше внимателно. Макнийл също тръгна след тях. На двамата полицаи сега предстоеше трудна задача: да не изгубят в тъмнината преследваните. За по-сигурно всеки избра един от тях.