Графиня просякиня (9)

Старият Боб

Мери, Артур и Ирма напуснаха жилището на Шмит. Тогава съдебният следовател се обърна към Боб:

— От прегледа на вашите документи се установи, че се казвате Робърт Гардън и че сте на служба в този дом от шест години. Обяснете ми как е могъл да влезе убиецът, когато нито един прозорец не е бил отворен, а ключът от вратата се е намирал у самия Шмит?

— Така е, намерих ключа, окачен на обичайното място, и го взех, когато трябваше да изляза от къщи.

— Тогава остава да предположим, че убиецът се е вмъкнал вътре, когато къщата е била още отворена. Не сте ли забелязали някаква подозрителна личност наоколо?

— Не, господин следовател, не съм забелязал никого.

— По кое време си лягаше мистър Шмит?

— Обикновено към полунощ.

— Той ли заключи вратата?

— Посред нощ чух, че някой ходи по коридора.

— Защо не погледнахте кой беше?

— Защото това се случва всяка нощ.

— Добре, Вие сте намерили тази сутрин ключа от входната врата в стаята на мистър Шмит. Как е могъл тогава убиецът да излезе от заключената къща? — запита Фултън.

Старият слуга не беше в състояние да отговори. Последва дълбоко мълчание.

— Не съм мислил върху това обстоятелство — промълви Боб. — От самото начало бях уверен, че убиецът се намираше още тук.

— Не чухте ли през нощта вик или някакъв подозрителен шум?

— Не, не, милорд!

— Кога прекъсна електрическият ток във вашата стая?

— В полунощ.

— А кога за последен път видяхте стаята на господаря?

— Към десет часа.

— Какво ви каза мистър Шмит?

— Той беше седнал на това кресло, четеше последния борсов бюлетин и не ми каза нищо. Само пое чайника, който му подадох и който тази сутрин намерих празен.

Влезе Роджър, шефът на нюйоркската полиция, и заедно с Бърнард отиде в другата стая. След малко се върна и каза:

— Намерихме там този кожен калъф. Вероятно е от ножа на убиеца.

Фултън го взе и почна да го разглежда, а Бърнард продължи да фиксира с поглед Боб.

— Гардън — попита Фултън, — познавате ли този предмет?

— Не, никога не съм го виждал!

Роджър тръгна из къщата, за да извърши пълен оглед. Той обаче не даде никакъв резултат. Подозрението за убийството падаше все повече и повече върху стария слуга Боб, който не можеше да обясни как е могъл да влезе и излезе убиецът. Когато влязоха трима санитари, за да вдигнат трупа и да го отнесат в болницата за аутопсия, Боб се хвърли върху тялото на своя господар.

— Стига лицемерие, приятелю! От всичко установено дотук сме принудени да те арестуваме. Ти си убил мистър Шмит!

Боб остана като гръмнат.

— Отведете го! — извика Бърнард на двамата полицаи.

Старецът се отпусна в ръцете им.