Графиня просякиня (215)

Дона Мерседес

Да се върнем пак при Норт, които при обира на влака беше ранен и отведен някъде далече, тъй като водачът на каубоите бе сметнал за необходимо да остави колкото се може по-голямо разстояние между него и преследвачите му.

Бяха изминали няколко седмици. Благодарение на желязната си физика Норт бе надвил опасността и острата треска и като се съвзе, започна отново да крои смели планове, за да стане пак богат. Смелият авантюрист не беше на себе си от яд, че по-голямата част от сумата му се беше изплъзнала благодарение на усърдието на офицера. В сандъчетата със злато бяха намерили малко повече от един милион долара и Норт скърцаше със зъби, като си мислеше колко близо е бил до щастието. В отношенията му с Ред Карли сега съществуваше известно охлаждане, понеже Норт държеше на господарските си обноски и заради тях често влизаше в разправии с водача на каубоите.

Беше чудно как Норт умееше да упражнява демонското си господство над дивите каубои, които не смееха да реагират, когато авантюристът им кажеше остри думи или ги поглеждаше с пламенните си очи. Дори и Дългия Бен, който изпълняваше много пъти немарливо заповедите на своя шеф, бе станал съвършено друг, когато Норт се обръщаше към него със своя остър глас.

Каубоите бяха се разположили на лагер в местност, където имаше много малко трева за паша на добитъка им, но понеже Ред Карли не беше дал заповед да отидат по-надалеко, те предполагаха, че има нещо предвид, и чакаха с нетърпение да чуят неговия план.

Норт беше в колибата си, когато Ред Карли дойде и седна при него.

— Днес пристига пощата от Кларксвил. Можем да вземем богата плячка. Казват, че имало неколкостотин хиляди долара. За нещастие аз не мога да взема участие в нападението, тъй като чакам важно съобщение. Ако ти желаеш, наблюдавай момчетата да не преминат допустимите граници.

— Добре — отговори Норт. — Наситих се да стоя на едно място. Колко хора да взема със себе си?

— Двадесетина биха били достатъчни. Наистина пощата е конвоирана от малък отряд драгуни, но те ще се разбягат при първия изстрел.

— Както по-рано артилеристите, конвоиращи влака от Литъл Рок — подметна подигравателно Норт.

По лицето на Ред Карли премина сянка.

— Да, онези сякаш бяха дяволи. И днес още не мога да разбера защо се защищаваха толкова самоотвержено, въпреки че ние бяхме улеснили бягството им. Но тук такава възможност е изключена. Аз съм се срещал много пъти с драгуните и познавам добре пощата.

— На мен ми е все едно — отговори Норт. — Аз ще бъда със слугата си наблизо и ще гледам да избегна големия риск.

— Добре — отсече Ред Карли, — но не желая да си навличам ново преследване от страна на полицията и войската. Докато ти лежеше болен, нас ни преследваха. Истинско чудо е, че можахме да се отървем от ноктите им.

Норт извика Хосе, който стоеше на няколко крачки встрани, облегнат на едно дърво, и му даде нужните заповеди. В това време Ред Карли се сбогува и се отдалечи. Норт хвърли след него недоверчив и мрачен поглед, но не посмя да каже нищо, понеже знаеше, че съгласието между него и Ред Карли вече не съществуваше.

След половин час малката чета конници препускаше през долините по пътя към Кларксвил, където щяха да причакат в засада пощенската кола. След като мина доста време, гъст облак прах ги предупреди, че пощата, съпроводена от охраната, се приближаваше. Хосе даде установения знак и всички зачакаха с нетърпение револверния изстрел, чрез който Норт трябваше да обяви началото на нападението.

Вече се чуваше шумът от колелата на пощенската кола, която скоро щеше да мине покрай мястото, където се бяха спотаили каубоите, скрити в един гъсталак. Колата беше заобиколена от отряд драгуни. Младият офицер, командващ патрула, разговаряше с един от пътниците в дилижанса, а войниците яздеха безгрижно отстрани, без да подозират засадата, която ги очакваше. Когато стигнаха най-после гъсталака, лека струйка пушек се издигна бързо над елхите, след това се чу силен гръм и каубоите наизскачаха от скривалищата си с диви викове.

Ред Карли бе предвидил този път правилно — драгуните дори не си направиха труда да извадят револверите си и да стрелят по нападателите, а обърнаха конете назад и избягаха обратно в галоп, последвани от подигравателните викове на каубоите. Офицерът бе решил да се противопостави на нападението и извади ядосан сабята от ножницата си, но като чу фученето на куршумите покрай ушите си, помисли, че е по-добре да не се излага безразсъдно на гибел, смушка коня си и отлетя след войниците си.

Норт напусна заедно с Хосе поста си и слезе предпазливо по хълма. Изстрелите бяха зачестили и крясъците на каубоите ставаха все по-високи и яростни. Той побърза да слезе долу. Скоро се намери на мястото на нападението, но трепна, като видя чудноватата картина: файтонджията стоеше горе на капрата с вдигнати нагоре ръце в знак, че не иска да се съпротивлява. До вратичката на дилижанса стоеше една изключително красива жена, която държеше по един револвер във всяка ръка и действаше отлично с оръжието, за ярост на нападателите. Беше успяла да свали няколко от каубоите, проснали се на тревата, но и тя самата бе потънала в кръв. Другите каубои все повече се приближаваха към нея и стесняваха кръга. Тя беше извънредно храбра и смела. Норт беше поразен от нейното геройско държане, скочи бързо в центъра на борбата и се озова до стрелящата жена, която самоотвержено се приближаваше към сигурната си смърт. Още много малко — и те щяха да я убият.

— Стойте! — ревна Норт гръмогласно. — Спрете! Назад!

Той махна с ръка на разярените каубои и извика:

— Ние не сме убийци на жени, нито пък ще бъдем някога! Не стреляйте!

— Тя уби петима от нашите! Няма да я оставим жива! — креснаха няколко от нападателите.

— Казвам ви, че няма да стреляте! — прогърмя отново гласът на Норт. — Забранявам ви! Ще оставим жената жива и ще я вземем в лагера. Там ще решим какво ще правим с нея.

Авантюристът бе придобил такова влияние върху хората, че те се подчиниха и сега, макар и пряко волята си. Едни от тях се приближиха до ранените си другари, за да ги вдигнат, а другите взеха сандъка с парите и след малко по дивите им викове пролича, че заграбената плячка е богата.

Норт се върна при жената, която бе спасил в последната минута. Тя още стоеше неподвижно при вратата на колата и държеше здраво в ръце изпразнените револвери. Нейните живи очи проследиха Норт с някакво неописуемо изражение.

— Искате ли да ми направите една услуга? — попита тя накратко.

— На драго сърце, стига да мога — отговори Норт галантно.

— Услужете ми с вашия револвер, сър. Във вихъра на стрелбата не запазих за себе си нито един куршум, а не искам да падна жива в ръцете на тези разбойници и да стана жертва на техните скотски инстинкти.

— Лъжете се, ако мислите, че просто една разбойническа чета е ограбила пощата — каза Норт, като гледаше с пламнали очи стоящата пред него красавица. — Давам ви честната си дума, че никой няма да ви стори зло, въпреки че трябва да дойдете с нас в лагера.

— Мога ли да разчитам на вашата дума, сър? — попита жената.

— Повтарям ви, че никой от моите хора няма да се доближи до вас без необходимото уважение.

— Благодаря ви от сърце, сър! — отговори непознатата, отиде до колата и като се облегна до вратичката й като жива статуя, се загледа в дивашките изстъпления на каубоите.

Норт се беше приближил до нея и я гледаше с нескрито удивление.

Чужденката изглеждаше близка по народност до прадедите на днешните мексиканци. Беше извънредно хубава, а черните й очи притежаваха блясък и самоуверен израз, излъчваха смелост и енергия. Бликащият от тях огън беше доказателство, че тази неизвестна чужденка, заявила своето право на живот така поразително, при изключителни обстоятелства и сред тази дива местност, бе свикнала да господарства и да вижда всички в краката си. Устните й, свити и изкривени надолу, сочеха наличието на желязна воля и енергия у тази жена.

Страстното сърце на Норт заигра и се разискри от съблазнителната хубост на тази жена. Опитният прелъстител веднага скрои хиляди планове и средства, чрез които да спечели благоволението на тази чудна красавица.

Най-после обирът на пощата беше завършен. Багажът на чужденката и сандъкът с парите бяха натоварени на катъри. Ранените каубои бяха вдигнати от своите другари на коне и конниците напуснаха мястото на нападението.

Чужденката яздеше между Норт и Хосе. Тя не удостои с поглед нито един от каубоите. В лагера останалите каубои очакваха с нетърпение завръщането на конниците, понеже бяха вече предизвестени по бърз пратеник за станалото. Ред Карли излезе да ги посрещне и изгледа смелата чужденка, която се беше защищавала с нечувана храброст срещу четата на дивите разбойници, за разлика от страхливите драгуни, които бяха избягали. Като видя колко красива беше тя, неговото лице се проясни. Той дори свали шапка, когато пленницата мина покрай него.

Ред Карли отиде направо при Норт, който беше изостанал малко назад и направи един кратък доклад за добитото от нападението.

— Какво ще правим с жената? — попита Ред Карли, след като Норт свърши изложението си.

Той повдигна рамене.

— Ранила е петима от нашите и другарите им искат нейната смърт. Аз им обещах, че тя ще бъде съдена в лагера.

Ред Карли се замисли. Очите му останаха втренчени в красивата жена, която яздеше на няколко крачки от Хосе и оглеждаше живописния лагер на каубоите.

— Добре си направил! — каза най-после той. — Но какво да правим сега с нея? Нямам желание, нито ми харесва да убивам жени.

— Нито пък аз — прибави Норт. — Но ако я бях оставил там, сигурен съм, че някои от момчетата щеше да остане назад и да я убие. Затова именно я доведох тук, в лагера.

— Добре. Утре ще решим какво да правим — каза Ред Карли замислен. — Тази нощ може да преспи при Лучия. Там има отделна колиба.

Норт го погледна изпитателно, но той млъкна и тръгна бързо нататък, понеже четата вече навлизаше в лагера. Каубоите се събраха около коня, на които яздеше пленницата, и не се отдръпнаха, докато Норт не отведе жената в колибата на Лучия. Момичето излезе да ги посрещне и спря изненадано поглед върху хубавата жена. Норт и помогна да слезе от коня и се обърна към Лучия:

— Дръж тази жена под твой надзор и покрив и се постарай нищо да не й липсва. Аз ще се погрижа да й донесат багажа. След това ще заповядам на Хосе да я държи надалеко от нежеланите любопитни погледи.

Лучия се показа твърде благосклонна и обеща, че ще изпълни нарежданията на Норт.

— Тук сте в пълна безопасност! — каза той на чужденката. — Никой няма да ви безпокои. Утре рано сутринта ще дойда да видя как сте прекарали нощта и дали някой не ви е досаждал.

Норт поздрави изискано и поиска да тръгне, но жената го спря.

— Бих желала да знам името на моя спасител — каза тя, като удостои Норт с един ласкав, благосклонен поглед.

— Тук, сред пустинята, сме принудени да пазим имената си в тайна — отговори умело Норт. — Наричайте ме Роден.

— Разбирам вашата предпазливост — отговори чужденката. — Моето име е Мерседес Итърби. Аз съм от Аризона.

След това тя влезе в колибата, последвана от Лучия.

Когато Норт се върна в лагера, видя наблизо Ред Карли. Изглежда, че се беше навъртал около колибата на Лучия и бе подслушвал. Той изгледа недружелюбно Норт, но не поиска да говори с него, а се върна бързо при своя огън, който гореше малко по-встрани от другите огньове.

— И ти си се влюбил в красивата Мерседес — промълви на себе си Норт, наблюдавайки Ред Карли. — Напразно се мъчиш. Аз вече спечелих тази тайнствена жена и няма да се оставя да ми я отнемеш. Не се изпречвай на пътя ми, защото ще ти дам да разбереш кой съм аз.