Графиня просякиня (247)

Новият полицейски началник

Маршъл Бърнард все още не можеше да се успокои от неуспеха на полицията в Монтгомъри, която, той сам признаваше това пред себе си, не беше виновна за бягството на Норт. Един ден, когато влезе в кабинета си, той се спря като гръмнат на прага.

— Не ме ли лъжат очите ми? Боже мой, това е мистър Роджър! — извика той зарадван. — Навярно още ми се сърдите за нашия последен разговор?

— О, не, това е отдавна забравено — отговори усмихнат Роджър.

— Да, сега разбирам и признавам голямата неправда, която извършихме спрямо вас, стари приятелю — каза мрачно Бърнард. — Вие най-добре можехте да се справите с този ужасен престъпник и сега той сигурно щеше да бъде тука.

— Но той никога не е бил залавян — допълни Роджър.

— Вижда се, че не сте в течение. Около зловещата фигура на този човек са се разиграли събития, за които човешкото правосъдие няма достатъчно справедливо наказание!

И Маршъл разказа на полковника всичко, което беше станало в неговото присъствие, като не забрави лъжливото обвинение към Ирма, в резултат на което бе последвало уволнението му.

— Горката жена! — промълви тъжно Роджър. — Тя най-после се освободи от мъките на този свят и намери желаната почивка в гроба.

— Какво казвате, Ирма Норт умряла ли е? — смая се Бърнард.

— Да — отговори Роджър, като се мъчеше да прикрие болката си.

— Не е възможно! — продължи Маршъл. — Знаете ли подробности?

— Нещастната жена е загинала при една железопътна катастрофа и заедно с другите жертви почива в гробищата на Атланта.

— Кога се е случило това?

— Приблизително преди три месеца.

— Недоразумение или нещастно съвпадение — отсече Бърнард с прояснено лице. — Преди две-три седмици Ирма се намираше във временния арест на Огъста като заподозряна.

Роджър скочи от стола, треперещ от вълнение.

— Значи Ирма Норт е жива?

— Разбира се! — отговори веднага Бърнард. — Но след доказването на нейната невинност тя е била освободена и ние не знаем къде се намира тя сега.

— Уверен ли сте напълно в това, което казвате? — попита все още невярващият Роджър.

— В това можете да се уверите и сам, като посетите мисис Мери Гулд. Тя ходи в Огъста и прекара няколко дни при нещастната Ирма.

Роджър беше смаян от тези разкрития. Той стана и като протегна ръка на Бърнард, каза:

— Ще постъпя още днес на служба. Чака ме много работа. Трябва да се арестува престъпникът и да се намери Ирма.

Бърнард се усмихна, доволен от решението му, и го изпрати до вратата.

От префектурата Роджър се запъти към дома на Мери. Завари самотната жена в дома си и веднага и разкри целта на посещението си. Тя не можа да му съобщи нищо повече от това, което той вече беше узнал.

— Известихте ли граф Фон Хоенщайн за намеренията на дъщеря му? — сети се изведнъж Роджър.

— Не зная адреса му — отговори Мери. — Приятелката ми имаше намерение сама да пише на баща си, но не искаше в никакъв случай да се върне при него, докато не намери дъщеря си.

Роджър стана и се сбогува. После отиде бързо в пощата и написа следната телеграма:

„До граф Фон Хоенщайн

замъка Хоенщайн, Вестфалия,

Германия

Дъщеря ви Ирма е жива. Местожителството й непознато, следва писмо.

Роджър, началник на криминалната полиция“.