Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Beggar Countess (Or the Tragic Fate of the Daughter of a Count), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2011)
Разпознаване и начална корекция
tanqdim (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
egesihora (2015)

Издание:

Графиня просякиня. Част първа

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част втора

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част трета

ИК „Атания“, Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част четвърта

ИК „Атания“ — гр. Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

История

  1. — Добавяне

Жертва на лекомислието и любовта

Уилям Тейлър стана жертва не само на лекомислието и доверчивостта си, които го караха да гледа идеалистично на живота, но и на любовта. Най-силното, най-съвършеното и най-цялостно чувство у човека е любовта. Любовта между мъжа и жената, нужна, за да се създаде, сътвори и зароди нов живот като негово вечно продължение и победа над смъртта. Няма нормално човешко същество, което да не изпитва едно повишено самочувствие, когато бъде разтърсено от трепетите на любовта. Но докато у животните тя, макар и в по-груби форми, завършва с удовлетворяването на чисто физиологични нужди и служи пряко и изключително за една опреде лена цел, у човека е станала оръдие и средство за много нравствени безобразия и падения. Най-светлото и най-възвишено изживяване човекът често превръща в оръдие за грабеж, кражба, лъжа, измама, злоупотреба с нечие доверие, изнудване, плячкосване, предателство, доносничество. И жертвите в такива случаи са винаги нравствено чистите, вътрешно непорочните, вярващите в човека, в неговото просветление.

В хиляди случаи жената е ставала проводник на горните престъпления, съучастница в нравствени мизерии, оръдие на злото. Особено често това се случва с красивите жени. Докато ги е дарила щедро с външна физическа хубост, вътрешно природата им е отнела нравствената чистота. По-грозните жени, знаейки, че не са много търсени и желани, живеят по-нравствено и по-човешки. Красивата жена е високомерна, капризна, жестока, славолюбива, користолюбива и гледа на мъжете като на роби и жертви. Студено е нейното сърце. У нея има пламък само за злотворство.

Такава бе и Мерседес Итърби. И както става винаги, от красивата й външност лъхаше гордо и ехидно лицемерие, което неопитният, доверчив и честен младеж Уилям Тейлър взе за сърдечност, искреност и обич. Колко злодейски постъпи тя с него! Тя знаеше, че е неуловима и непобедима, защото бе изключително красива. Ненапразно народите имат поговорки, които казват, че много хубост не е на добро. Уилям Тейлър не можа да прозре нравствената нечистоплътност на Мерседес, защото беше много млад и неопитен. Пък и изобщо лицемерието трудно се улавя. Има жени, които дълги години или през целия си живот лицемерят със своите съпрузи в свещения храм на брака и в основата си такива бракове са най-нещастните, особено ако мъжът е честен човек.

Многото хубост разпалва и развращава жената. Тя знае, че с нея поразява, смущава, увлича, вплита, омагьосва мъжете. Любовта си една такава красива жена дава само користно, не от сърце.

Мерседес, подучена от демона Норт, постъпи така и нейна жертва стана невинният Уилям, когото предупреждението и предвидливостта на майка му не можаха да спасят.