Графиня просякиня (212)

Спомени

Веднага след пристигането им Ирма си легна. Пътуването я беше изморило твърде много, Юнона й помогна да се съблече и й разказа колко любезно е била приета от слугите.

На следващия ден младата мис Клариндън бе във възторг от добрата си и любезна приятелка. После тя принуди Ирма да й покаже всичко, каквото притежаваше. Мистър Клариндън проследи с благородна усмивка двете млади дами, уловени ръка за ръка, които се разхождаха под сянката на дърветата.

— Нямаме много време до обяд! — извика Илайза. — Ще ви представя днес на годеника си. Колко ще се радва, че съм си намерила приятелка.

— Желая ви много щастие — каза Ирма топло. — Уверена съм, че животът няма да ви донесе друго, освен най-хубавото!

— О, кажете ми, вие сгодена ли сте? — попита Илайза с чистосърдечна наивност.

— Не, аз живея съвсем сама и с труд си проправям път в живота.

Кметът, на когото бе направила впечатление, я беше помолил и тя сама бе обещала да пази най-дълбоко мълчание около своите преживявания, така че минаваше като неомъжена.

— Така млада и хубава — каза Илайза замислено. — Но почакай само, мис Норт, ще бъдеш обикната от всички веднага щом започнеш да ходиш в дружествата.

Ирма не отговори.

— До женитбата ми с Едгар има още много време! — извика Илайза. — Татко казва, че трябва да чакам още най-малко една година, тъй като съм била много млада, но аз съм почти на седемнадесет години! Наистина, татко е прекалено строг!

Ирма се приготви да отговори нещо, но мистър Клариндън извика от прозореца:

— Едгар дойде, Илайза, елате с мис Норт на масата!

— Да отидем бързо горе! — извика младото момиче, като дърпаше Ирма след себе си.

При влизането на двете дами в трапезарията Едгар се закова на мястото си. Магическото видение Ирма, която се кланяше пред младежа като принцеса, го заслепи.

Илайза се хвърли на врата на годеника си и го целуна нежно.

— Е, харесва ли ти мис Норт? — извика тя. — Не е като мис Клайв. Бъди уверен, Едгар, че тя е много добра и любезна, така че ще науча много неща от нея.

— Дете, няма ли да се вразумиш някога? — попита мистър Клариндън любезно. — Мислиш, че това е начинът, по който трябва да представиш бъдещата си приятелка на Едгар?

— Не ме мъмри, тате! — отвърна Илайза. — Мис Норт ми харесва и аз я обикнах още от първата минута. Следователно тя трябва да се хареса и на Едгар. Нямам ли право?

— Сигурно, мило дете, ти винаги имаш право! — каза Едгар, като помилва зачервеното й лице.

По време на обяда мистър Клариндън говори повече от всички — за новостите от пристанището и за много други неща, които никак не интересуваха дамите. Едгар отговаряше с удоволствие, но скритите погледи, които хвърляше от време на време към Ирма, показваха, че би му било по-приятно да разговаря с двете дами.

Обядът най-после свърши и мистър Клариндън стана, тъй като беше свикнал да си почива след обяда.

— Не се безпокойте, деца, аз ще отида в стаята си и ще се върна за кафето.

През времето, когато бащата разговаряше с Едгар, Илайза бе започнала разговор с Ирма и сега привлече годеника си в него.

— Ще ни разходиш ли утре с яхтата си, Едгар? — попита тя с подкупваща усмивка. — Толкова ми се иска да се разходя по море, а и времето е чудесно.

— Ще ми бъде трудно, Илайза — отговори Едгар замислено. — Имам много работа в пристанището и рядко имам възможност да се измъкна.

— Но веднъж ще направиш изключение, Едгар, не бъди толкова лош, направи ми това удоволствие! Искам да покажа на мис Норт изгледа на нашия град откъм морето. Ще отидем до острова на пристанището, затова ни стига само един следобед.

Едгар хвърли нежен поглед на Ирма, която мълчаливо бе изслушала разговора.

— Ще направя всичко възможно — каза той — и утре сутринта ще ви дам отговор, дали ще бъда свободен или не…

— Ах, да, Едгар, отсега се радвам! Ти си един много смел моряк, така че с тебе няма да ме е страх от никаква опасност!

— Обичате ли да се разхождате по море, мис Норт? — обърна се Илайза към Ирма.

— Много рядко съм имала случай да правя подобни разходки — отговори Ирма. — В Германия, някогашното ми отечество, родното ми място се намира сред планини и освен пътуването ми през океана не съм имала друг случай да се кача на параход.

— Вие сте от Германия? — намеси се в разговора Едгар. — Позволявате ли ми да ви попитам защо напуснахте отечеството си?

— Бях самотна — отговори Ирма внимателно — и повярвах, че в Америка ще мога да си създам едно по-сигурно съществувание.

— Горката жена! — промълви Илайза със състрадание. — Кой знае колко много сте страдала!

— Да, имах много неприятности! — отговори Ирма. — Но бог ми е помагал, тъй че намирах всякога, и в най-тежките минути, подкрепа и помощ.

— Елате, мис, да отидем в градината! — предложи Илайза след малка пауза. — Ще покажа на вас и на Едгар замъка, който баща ми построи за мен. Едва вчера работниците го завършиха. Колко много се зарадвах! Кажете ми, моля ви, мис Норт, имате ли в Германия замъци?

Ирма потвърди:

— В нашата страна има много останки от замъци на средновековните феодали.

— Ах, това е чудесно! Щом е тъй, кажете ми дали тази постройка е такава, каквато трябва да бъде. Идеята и плана извадихме от един английски любовен роман и татко много пъти е поклащал глава пред моите изисквания.

Младите напуснаха трапезарията и скоро навлязоха в градината, която сякаш ги привличаше със сенчестите си алеи. Домът на мистър Клариндън беше разположен извън града и беше заобиколен с големи градини, сред които се издигаха красиви вили.

Илайза вървеше до Едгар и беше сложила фамилиарно ръката си върху талията на Ирма.

— Погледнете моята опера, мис Норт! — извика тя весело. — Татко казва, че е безформена маса от камъни. Но какво разбира той от романтизъм!

Ирма остана учудена, като видя, че пред нея се издига изкуствена могила от величествени скали и развалини с тераса, която гордо се издигаше над върховете на зелените дървета. Те се изкачиха по стълбите, издълбани в скалите, и влязоха през портата сред развалините, откъдето каменна стълба водеше горе на едно възвишение. След като се качиха, тримата седнаха на една скамейка, вградена в зида.

От това място зрението се скиташе свободно между върховете на дърветата, люлеещи се от вятъра, и се виждаха селските къщи, разпръснати тук-там из морето от зеленина на полето, а по-нататък се простираше заливът, в който беше разположено пристанището, винаги оживено с многобройните кораби, които сновяха из него. Всичко това представляваше омайваща гледка. Зелени като смарагд островчета се подаваха от синкавата вода. На едно от тях гледаха заканително към хоризонта мрачните зидове на форта Самтър.

Едгар целуна годеницата си.

— Но това е омагьосващо! Не мислех, че си способна на едно такова…

— О, ти не знаеш колко съм романтична — шегуваше се Илайза. — След като се венчаем, аз ще се облека като благородна дама от средновековието, а пък ти ще се разхождаш с блуза и чизми с шпори, както са ходили някогашните кавалери!

— А защо не и в цяла броня? — изсмя се Едгар, като прие шегата. — В такъв случай ще имаш сутрин задължението да ми държиш предницата на шлема, за да не пада, докато си пия кафето.

— Не те е срам! Ти се подиграваш с мен — каза Илайза, като се правеше на сърдита. — Почакай само, ще избягам и ще се скрия така, че да не можеш повече да ме намериш!

В следващия миг тя се спусна по стълбите, последвана от Едгар, и се скри зад един зид.

Ирма остана сама на терасата, без дори да забележи, че годениците я бяха напуснали. Едно неясно чувство бе завладяло съзнанието й. Пред очите й стоеше запустял замък от германските планини, откъдето често беше гледала надолу под стрехите на родния си дом. Там, както и тук, мрачната кула от развалините на стария германски замък завършваше с тераса, на която графската дъщеря бе седяла по цели часове да слуша тайнственото шумолене на елхите. В тази минута тя беше забравила всичко. Единствено красивото й отечество владееше мислите й и тя се чувстваше далеко-далеко между дивите скали на замъка Хоенщайн.

Едгар беше намерил годеницата си и й се караше за глупавите прищевки.

— Наистина, ти си още дете — каза той недоволен. — Ще помоля твоята компаньонка да се държи по-строго с теб. Ти си вече сгодена и трябва да изоставиш веднъж завинаги тези детинщини.

Илайза недоволна последва Едгар, който се отправи към кулата. Внезапно той се спря смаян, когато погледна към терасата, където пъргавата снага на Ирма като че ли се отделяше от небесния лазур.

— Какво ти е, Едгар? — попита Илайза, като се приближи до годеника си.

— Сякаш е принцеса от други времена! — отговори той, като се мъчеше да успокои дишането си, без да снема поглед от терасата. Той имаше право, защото нямаше нужда от богато въображение, за да се види, че съществото от терасата беше красавица, която сякаш се беше събудила от вековен сън, и като се разхождаше сред развалините, оплакваше безвъзвратно отлетялото минало, изпълнено с красота.

Илайза се любуваше на ангелското лице на Ирма, която гледаше замислена надалече пред себе си, облегната леко на ръката си.

— Не е ли красива, Едгар? — забеляза Илайза. — Сякаш е богиня, а не човешко същество!

Той кимна одобрително, но не отговори, защото му беше трудно да отдели погледа си от тази красива жена. Най-сетне въздъхна дълбоко и погледна в сините очи на Илайза, които още бяха устремени към Ирма.

Изведнъж Ирма трепна и напусна терасата с ръка на челото. На портата към развалините я посрещна Илайза.

— Кажете ми, любезна мис Норт — запита я тя, като я дразнеше, — не бяхте ли прелетели като омагьосана принцеса до Германия, далечното си отечество. Тъкмо това видях там горе.

Ирма погледна въпросително към терасата, после към Илайза, хвана я за ръката и я отведе със себе си.

— Да, трябва да си го изповядам — продължи младото момиче. — Гледах ви скришом, когато бяхте горе на терасата. Когато като дете четях приказки, желаех да видя чудеса и омагьосана принцеса в някой пуст замък. Да, ако искате, вярвайте, но ви казвам, че като ви видях преди малко там горе, почувствах, че горещото ми желание от детството се е изпълнило.