Графиня просякиня (111)

Мъките на ревността

Ужасна мъка разкъсваше сърцето на Дъблай. Той не можеше да се помири с мисълта, че неговата обична Луиза щеше да се омъжи за един човек, когото той инстинктивно мразеше. Получи покана, на която отказа под предлог, че трябва да замине по спешна работа. Той съзнаваше, че не е по силите му да присъства на брачната церемония и да бъде свидетел на щастието на своя съперник.

Два дни преди церемонията Дъблай се качи на парахода, който го отведе в северните щати. Привечер той пристигна в Уиксбърг, но не се задържа в този град, защото мъката не му даваше покой. В Атланта живееха негови добри приятели и той реши да замине за там и да излее пред тях насъбралата се в сърцето му мъка, още повече че те неведнъж го бяха канили да ги посети.

Мръкваше, когато влакът пристигна на станция Джексън. Тук Дъблай трябваше да чака половин час връзката с Атланта. Той влезе в чакалнята, седна на една маса и си поръча някакво питие. В същия миг вратата се отвори и някакъв човек със синя риза и с голям куп книжа под мишница влезе в залата.

— Какво искаш? — попита келнерът.

— Искам да залепя една обява.

Келнерът му показа специално определеното за това място.

Скоро, подтиквани от любопитство, няколко пътника наобиколиха обявата. Дъблай остана спокойно на мястото си.

Изведнъж няколко откъслечни думи стигнаха до ушите му и го накараха да излезе от мрачния си унес:

— Убиец!… Двубрачие… Гулд…

Това име накара Дъблай да скочи от мястото си. Той бързо се приближи към обявата. В мига, в който я погледна, той трепна като от токов удар. Не вярваше на очите си. Върху обявата имаше снимка на човек, в когото той разпозна Уорънс. Дъблай едва се удържа на краката си. Най-сетне той се съвзе и можа да прочете целия текст.

„Заповед за арестуване

Настоящата заповед се издава във връзка с деянията на Артур Норт, немец, преименувал се на Йохан Гулд, обвинен в следните престъпления: двубрачие, убийство и грабеж над тъста му, рентиера Шмит от Ню Йорк. Призовават се всички полицейски власти, както и всички частни лица да арестуват или веднага да съобщят за местонахождението на гореспоменатия Норт в най-близкия полицейски участък.

Правителствата на Мисисипи, Алабама, Джорджия“.

Следваха отличителни белези на търсения, придружени от следния обяснителен текст:

„Съществуват неопровержими доказателства, че престъпникът, който се е специализирал в присвояването на зестри, е заминал за южните щати, където благодарение на изисканите си маниери вероятно е успял да влезе във висшите кръгове и има опасност да оплете в мрежите си нови жертви“.

За Дъблай вече не подлежеше на каквото и да е съмнение фактът, че Уорънс, Гулд и Норт са едно и също лице. Една-единствена мисъл го занимаваше в този момент: да се върне колкото е възможно по-бързо в Нови Орлеан и да спаси Луиза.

Той се втурна към касата, разбута пътниците, някои от които учудено поклатиха глави.

— Кога тръгва влакът за Нови Орлеан?

— Утре в девет и тридесет — отговори служителят. — Днешният отпътува преди малко.

— Няма ли друг?

— Не, мистър, по линията за Нови Орлеан пътуват малко хора.

— А кога тръгва последният влак за Уиксбърг?

— Тази вечер в единадесет.

Дъблай се замисли. Ако успееше за парахода, в най-добрия случай той щеше да пристигне в Нови Орлеан едва на втория ден вечерта. Ако тръгнеше със сутрешния влак, щеше да пристигне един час по-рано. А венчавката беше определена за десет сутринта. Веднага след нея Уорънс възнамеряваше да тръгне заедно с младата си жена на сватбено пътешествие.

Дъблай беше отчаян. Той закрачи напред-назад, без да може да вземе определено решение.

Изведнъж му хрумна някаква мисъл, той се качи на една кола и се отправи към града, който беше на няколко мили от станцията. Искаше да потърси помощта на полицията, защото се сети, че заповедта за арестуването на Норт щеше да пристигне в Нови Орлеан едва след няколко дни, така че дори ако Дъблай пристигнеше навреме там, той не би могъл да предприеме нищо против него.

Колата спря пред някакъв полицейски пост.

В коридора Дъблай срещна един полицай.

— Идвам по една много важна работа. Има ли някой от началниците ви тук?

— Не — отговори полицаят. — Това е малък пост, където има само един полицай, така че трябва да идете в Уиксбърг.

Дъблай понечи да си тръгне, но изведнъж в главата му възникна нова идея.

— Бихте ли ми казали кой е наредил да се разлепи заповедта за арестуването на Гулд?

— Мистър Роджър, шефът на нюйоркската полиция.

Дъблай погледна учудено полицая.

— Да, той се е договорил с трите правителства, но работата произтича от него.

— Къде се намира сега мистър Роджър? Искам да говоря с него.

— Замина за Раймънд, защото смяташе, че там може да открие следите на престъпника.

— Какво е разстоянието оттук до Раймънд?

— Около двадесет мили, но трябва да имате добра кола, тъй като пътищата са лоши.

— Ще тръгна на кон. Надявам се, че мога да намеря подходящ тук?

— Толкова ли е важно?

— Въпрос на живот и смърт! — отговори раздразнено младият креол.

— Елате с мене тогава! Тук наблизо има един кон, който можете да вземете, разбира се, срещу заплащане.

Половин час по-късно Дъблай потегли за Раймънд.

Той не се придвижваше много бързо, тъй като в тъмнината конят стъпваше предпазливо по осеяния с препятствия път. На всичко отгоре Дъблай изгуби и пътя и когато изведнъж се озова сред откритото поле, той беше принуден да спре и да изчака настъпването на деня.

Така Дъблай изгуби в напразни лутания скъпоценното си време и когато на следващия ден видя първите къщи на Раймънд, часът беше вече осем. В десет трябваше да се извърши венчалният обред на Луиза с мнимия капитан Уорънс.

Ужасно безпокойство обзе младежа. Сега всичките му надежди бяха в Роджър, шефа на нюйоркската полиция. Може би той имаше начин да попречи на плановете на престъпника и да спаси нищо неподозиращата Луиза.

Дъблай насочи коня си към градския площад.

— Не знаете ли къде се намира мистър Роджър, шефът на нюйоркската полиция?

— При градския съдия, малко по-нагоре по улицата.

Дъблай забърза пеша нататък, като остави изморения кон на произвола на съдбата. Едно дете го хвана за поводите и последва с него тичащия мъж.

Дъблай изкачи стъпалата с два-три скока и влетя в стаята, където стояха Роджър и градският съдия.

Съдията тъкмо казваше:

— Няма съмнение, че човекът, когото търсите, е заминал надалече. Тръгнали сте по грешни следи.

Роджър погледна замислено настрани и видя задъханият креол.