Графиня просякиня (230)

Една неочаквана среща

Експресът „Пасифик“, който идваше от Южен Тексас, беше минал станцията Сан Антонио и летеше към източните щати. В салон вагона се намираше една интересна двойка, която останалите пътници наблюдаваха с удивление. По пръстените, които носеха, се познаваше, че бяха или годеници, или съпрузи. Мъжът, макар с напълно побелели коси и брада, беше запазил гъвкавата си и стройна фигура. Жената, напротив, беше още много млада и при това изключително красива. В нея поразяваха светлите като злато коси, които бяха пълна противоположност на големите й черни очи.

Тази чудновата двойка предпочиташе повече да мълчи, отколкото да говори. Към всичките тези особености, които привличаха погледите на техните спътници, се присъединяваше и изисканата им елегантност, както и голямата огърлица от брилянти на младата жена. Но внимателният наблюдател не можеше да избегне още едно странно обстоятелство. И двамата, макар и предпазливо, поглеждаха често и неспокойно към вратата на салон вагона. Затова ние не искаме да крием от читателя, че старият господин и хубавата дама, която го придружаваше, бяха Норт и Мерседес, които идваха от Санта Фе.

Изведнъж Норт трепна, извади бързо от джоба си вестник и като го държеше така, че да закрива цялото му лице, се престори на задълбочен в четене. В същото време откъм съседното купе влезе висок мъж и хвърли изпитателен поглед към всички пътници. Това беше Роджър, който се връщаше от Южна Луизиана. Той забеляза стария господин и седна близо до него. Норт разбра, че положението ставаше опасно за него. Ако задържеше вестника продължително пред себе си, щеше да си навлече подозрението на полицая. Затова го свали, като се мъчеше да си придаде колкото се може по-спокоен вид, и се обърна към Мерседес, като й каза няколко незначителни думи.

Роджър погледна с любопитство лицето на човека, който седеше пред него. Стори му се, че открива някои черти, които му напомняха Норт. Той веднага съобрази, че трябва да действа изключително предпазливо, за да получи по-голяма увереност в предположението си.

— Извинете, мистър — каза той след известно време, — твърде много приличате на един мой познат, когото не съм виждал от дълго време.

Норт усети, че по гърба му полазиха тръпки, но не изгуби присъствие на духа.

— Вие сте ми съвсем непознат — отвърна той и се усмихна любезно.

— Името ми е Роджър — продължи полицаят.

Норт се поклони леко.

— Мунос, банкер от Мексико — каза той и като посочи младата жена до него, добави: — Със съпругата ми решихме да посетим Съединените щати.

— Извинете — каза Роджър, — името ви ми показва, че нямате нищо общо с една личност на име Норт.

— Норт ли? — повтори бързо старият мъж. — Не, за пръв път чувам това име.

След този кратък разговор Роджър се оттегли, като поиска още веднъж извинение. Гласът на неговия събеседник събуди подозрение в него и трябваше още много малко, за да се превърне то в пълна увереност. Норт не закъсня да му го даде.

Роджър беше преминал в съседното купе. Той зае такова място, че през цепнатината на вратата да може да наблюдава съмнителната двойка. Изведнъж видя, че чужденецът стана от мястото си и бързо премина през вагона. Роджър едва успя да сдържи радостния си вик. Вълнението на Норт го накара да забрави ролята си на стар човек и неговият бодър вървеж, много добре познат на полицая, го издаде. Сега трябваше да се действа бързо и решително. Влакът бавно навлизаше в една голяма гара и силното око на Роджър съгледа на перона няколко полицая. Той се отправи бързо към тях. Но и Норт наблюдаваше противника си. Той разбра неговите намерения, върна се тичешком при Мерседес, пошепна й няколко думи и двамата бързо напуснаха вагона от противоположната страна. След малко Роджър се втурна във вагона, последван от полицаите.

— Къде е възрастният господин? — попита той.

— Излезе оттам — каза един пътник, като посочи отворената врата на вагона. — Ето ги, наближават гарата.

Полицаите се спуснаха след бегълците, а Роджър остана във вагона.

— Извън всякакво съмнение е, че човекът, който беше тук, бе Норт, наричан още Йохан Гулд. За нещастие не можех да го арестувам, защото съм в оставка. Името ми е Роджър, бивш началник на криминалната полиция в Ню Йорк.

Все пак Норт остави нещо в ръцете на полицията — два доста големи куфара. Роджър последва полицаите в участъка. Той реши да прекъсне пътуването си, защото присъствието му тук можеше да бъде от голяма полза при залавянето на престъпника. При обиска на куфарите не намериха нищо, освен малко долни дрехи. Полицаите бяха вече готови да ги затворят, когато Роджър каза:

— Почакайте, тези куфари имат секретни отделения!

С помощта на един нож Роджър успя да ги разтвори и пред очите на смаяните полицаи се показаха пачки банкноти. Но тяхното учудване порасна още повече, когато ги преброиха.

— Петстотин хиляди! — извика един. — Бога ми, това е огромна сума! Откъде ли са ги плячкосали?

— Струва ми се, че зная — обади се друг. — В Сан Франциско опропастиха една фамилия на име Тейлър, състояща се само от майка и син. Жената, която придружавала престъпника, играла ролята на вдовица. След като оплела здраво младия мъж в мрежите си, тя успяла да му измъкне парите. В това време съучастникът й ограбил банката и двамата изчезнали. Младежът се самоубил, а майка му починала от сърдечен удар.

— Ужасно! — извика Роджър. — Няма град, в който този клетник да не е направил някакво нечувано престъпление. Ню Йорк, Нови Орлеан…

— Чикаго — допълни един полицай, който досега не беше се намесвал в разговора.

— За това не зная нищо — каза Роджър и по лицето му се изписа любопитство.

— Там — започна да разказва полицаят — Норт се представил за френски маркиз и се вмъкнал в купето на вицегубернатора Уотсън. Жената на вицегубернатора се увлякла по него и му дала голяма сума пари, с което се компрометирала пред обществото и своя съпруг, който я застрелял от ревност и накърнено честолюбие.

В това време полицаите, които отидоха да преследват бегълците, се върнаха и доложиха, че те са успели да изчезнат в гъстата непроходима гора.

— Лошо — промълви Роджър, — престъпникът Норт е все още свободен!