Графиня просякиня (57)

Пристигането на плантатора

Ирма очакваше зората. Тя бе решена да си върви. Всяка минута забавяне й се струваше съдбоносна.

Зазоряваше се Ирма погледна към двора. Тя забеляза къде е оборът. Като остави детето да спи, тя се опита да намери Фриц Шелер. Само да успееше да се измъкне незабелязано!

Когато намери Шелер, тя извика:

— Трябва да си вървим веднага! Тук е ужасно. Някакъв призрак ходи из къщата. Освен това в стаята, в която спахме, намерих един пепелник, какъвто съм виждала у Гулд.

— Това ли е всичко?

— Не искам да остана нито минута повече! Ще умра тук.

— Днес ще си дойде плантаторът.

— Не искам да го дочакам. Ако не желаеш да тръгнеш, тогава аз ще замина сама с детето си.

— Добре, графиньо, ще тръгнем. Вие доведете Лидия, а аз ще впрегна конете.

Докато събуди Лидия и я облече, мина четвърт час. Ирма бе обзета от нетърпение.

Когато отиде до обора, завари Шелер отчаян.

— Не можем да тръгнем — извика той.

— Защо? — изтръпна тя.

— Някой луд е изрязал копитата на задните крака на конете и сега те лежат, без да могат да станат. Направил го е, за да ни попречи да тръгнем.

— Тогава ще тръгна с детето пеша.

— Но накъде, боже мой?

— Сама не зная. Но трябва — час по-скоро!

— Сама не мога да ви оставя да вървите, графиньо — заяви Шелер. — И после — без багаж накъде! Как бихте се явили да пеете на сцената?

В този миг той забеляза, че по пътя се приближава конник.

В това време се показа и негърката.

Конникът мина покрай старите дървета и се насочи към къщата. По дрехите личеше, че е богат земевладелец. Носеше светъл сюртук и бели панталони.

Леси го позна, тръгна насреща му и пое юздите на коня.

— Това е плантаторът — каза Шелер. — Той ще ни избави от бандитите.

Шелер приближи до негърката и тя каза:

— Мистър Върмънт, новият господар, е тук. Подари ми една сребърна монета.

Шелер отиде да намери стопанина.

Той го завари в салона, но понеже беше тъмно поради спуснатите завеси, можа да забележи само черната му брада.

— Милорд, моля за вашето покровителство! — каза Шелер. — Моля, дайте убежище на певицата мис Олденбург, чийто слуга съм аз и които пристигна във вашия дом от дълго пътешествие.

— Къде е миледи? — попита плантаторът.

— В долните стаи, мистър Върмънт. Една неприятност преживяхме тази нощ. Снощи пристигнаха три подозрителни лица и вероятно те са изрязали копитата на конете ни, с които впрягахме нашия файтон.

Ледена усмивка изкриви устните на плантатора.

— Мис Олденбург трябва да си тръгне незабавно! Но тя може също спокойно да остане в дома ми. Ще бъдат изпълнени всички желания. Идете и й предайте това. Кажете й, че плантаторът Върмънт е щастлив, че му се удава случай да бъде полезен на Олденбург.