Графиня просякиня (20)

Непознатата

Нека се върнем сега при Бърнард, който през нощта беше проникнал в къщата на Клинтън стрийт 5 и чакаше там Артур. Той се надяваше, че ще го изпревари, за да го изненада и арестува. Мисис Мери Гулд му беше дала ключ за вратата. Така Бърнард можа да проникне в къщата. Но той трябваше най-напред да провери дали Артур вече не е дошъл.

Бърнард отвори вратата, вмъкна се вътре и отново бързо я затвори. Извади една свещ и я запали. Отиде в стаята на Артур, в която все още гореше свещта, запалена от Мери. Тъй като завари всичко така, както му го беше описала Мери, Бърнард реши, че Артур още не се е върнал.

За по-сигурно той отиде в спалнята на Артур. Леглото не беше докосвано.

Върна се в стаята с бюрото. Вратичката зееше отворена. Там Мери беше намерила веществените доказателства.

Изведнъж Бърнард трепна. Звънецът беше иззвънял. Дали Гулд не се връщаше? Имаше ли той ключ от външната врата?

Оказа се, че е Мери.

— Не се ли е върнал още? — попита тя.

— Познавате ли една дама, която се облича елегантно и носи на лицето си син воал?

— Какво значи това? — недоумяваше Мери.

— Моля, спомнете си! — повтори Бърнард.

— Но коя е тя? — повтори Мери.

— Искам само да зная познавате ли я, познава ли я Гулд.

— Какво общо има?

— Не зная още със сигурност, миледи. Преди малко ми се стори, че видях Гулд. Той влезе в една къща, в която после намерих въпросната дама със синия воал.

Мисис Мери се изплаши.

— Струва ми се, че съм виждала син воал у моята компаньонка, но не е възможно да е била тя, защото сега се намира в лудницата.

— Боя се, че чакам тук напразно. Гулд ме е видял, сетил се е, че сте го разкрили, и няма да дойде. Все пак аз не губя надежда. Ако Гулд се върне, не показвайте, че сте открили престъплението му. Оставете го да се чувства сигурен и ме извикайте утре рано, преди той да стане.

— Ще направя така, както ме съветвате, мистър Бърнард.

Мери сложи всичко в ред, скри ключовете и се оттегли в спалнята си. Тя си легна, но сърцето й бе толкова неспокойно, че заспа много късно. Преди това часовете минаваха бавно един след друг. В ума й беше все дамата със синия воал.

Събуди се на разсъмване. Мисълта за Ирма отново я обзе. Тя се питаше дали компаньонката й не беше в някакъв заговор с Йохан и дали просто не играеше ролята на луда. Може би вместо в лудницата тя е била изпратена в къщата, където я бе видял Бърнард, за да се срещне с Артур? Това бе предположение, което се налагаше все повече. Наред с омразата към убиеца на баща й в нея се пораждаше и мъката от измамата.

Когато се появи слугинята, тя я попита за мъжа си. Момичето не знаеше нищо. Мери нареди да впрегнат каляската и заповяда на кочияша да кара към лудницата на доктор Джеферсън.

Там тя поиска веднага да говори с доктора.

— Миледи — каза той, когато се появи, — случи се нещо невероятно: болната избяга.

— Да, знам.

— Как, вие знаете? — извика директорът.

— Йохан Гулд я е освободил и е избягал с нея.

— Вашият съпруг.

— Да. Той е идвал тук. Сигурна съм, че е идвал. Болната носеше ли син воал?

— Не зная.

— Кой я е пазел?

— Надзирателката Вики.

— Моля, повикайте я!

Доктор Джеферсън позвъни, за да може Мери лично да чуе от Вики какво се е случило.

Мери беше убедена, че предчувствията й не са я излъгали. Бърнард бе видял през нощта и Артур, и жената със синия воал. Това потвърждаваше предположението на Мери, че Артур е освободил Ирма и че тя е негова съучастница.

Вики влезе. Мери я изгледа изпитателно и каза:

— Вие познавате мистър Гулд. Той е идвал тук, зная това. Вие сте улеснили срещата между моята бивша компаньонка и съпруга ми. Не отричайте!

Вики поклати отрицателно глава.

— Имате грешка, миледи. Никаква среща не е имало тук.

— Напразно отричате. Срещата се е състояла и резултатът от нея е бягството на лудата — това са факти.

— Аз не съм помагала никому.

— Не е вярно. Не е възможно мъжът ми сам да отвлече Ирма. Вие сте му помогнали. Това е повече от очевидно.

— Не, казвам ви истината, миледи.

— Тогава лудата трябва да е станала невидима, за да може да излезе оттук.

— Че болната е изчезнала, това е истина — съгласи се Вики. — Но аз нямам ни най-малка представа как е станало това.

Намеси се и доктор Джеферсън.

— Мисис Гулд, ако тази болногледачка нямаше зад себе си толкова дългогодишна вярна и безупречна служба, аз наистина щях да повярвам в съучастничеството й. Но…

— Как тогава е могла така добре пазената мисис Норт да избяга?

— Обяснете, Вики — каза Джеферсън.

— Болната беше в уединена килия.

— И само ти я наблюдаваше, нали?

— Да, но тази сутрин намерих вратата на килията й отворена.

— Но за мен това е необяснимо, Вики — извика Джеферсън. — Как е възможно вратата да се отвори сама и лудата да излезе както от стаята, така и от двора.

— И аз не мога да си обясня — каза Вики.

— Само един изход ли има дворът? — попита Мери.

— Има още един, но той се отваря много рядко.

— Ясно е, че някой от съучастниците е пропуснал мисис Норт именно през този втори изход — каза Мери. — Освен ако лудата все още не се крие някъде в двора.

— Пазачите претършуваха всички ъгли, но не намериха нищо.

— Само ти ли имаш ключове за отделението, където е била Ирма? — обърна се мисис Мери към надзирателката.

— Да — отговори последната.

— Тогава ти си се възползвала от тях, за да отвориш вратата.

— Вчера аз изгубих един от ключовете.

— Изгубила си го! А може би си се сдобила и с ключ от външната врата?

— Не, миледи, нямам такъв ключ.

— Мистър Джеферсън — каза решително Мери, — аз съм убедена, че пазачката е улеснила бягството на така наречената мисис Норт и че тя е била подкупена да извърши това. Погледнете я само: лошите мисли и алчността й са изписани на челото й.

Грозното, кокалесто лице на пазачката не трепна при тези думи.

— Погледнете я! — повтори Мери. — И кажете виновна ли е или не. За мен нещата се изясняват. Аз съм била измамена както от компаньонката ми, така и от Йохан Гулд.

— Мога да се закълна, мистър Джеферсън — каза Вики, — че нямам нищо общо с бягството на болната.

— Ние сме изправени пред една загадка — каза Джеферсън на Мери. — Аз съм отчаян. Това е първият такъв случай в моето заведение. Не мога да си обясня начина, по който е станало бягството даже ако допусна, че надзирателката е проявила небрежност, като е изгубила ключа. От двора на моята болница е невъзможно да избяга някой.

Мери разбра, че не може да се добере до никакви сигурни факти относно дамата със синия воал, защото както и да размисляше, безспорно оставаше едно: че Ирма е избягала или е била отвлечена от заведението на доктор Джеферсън.

Но кой би я отвлякъл?

Съществуваха две възможности. Или жената със синия воал е любовница на Гулд и като негова съучастница го крие в къщата си, или това беше самата Ирма. Мери трябваше да докаже едно от двете предположения и да се бори срещу една от тези жени, която и да е тя.