Графиня просякиня (250)

Срещата на Норт с Ирма

За голяма изненада на сестрите от болницата даже и управителката, мис Тройенфелс, бдеше над ранената Ирма. И тук нещастната жена беше успяла да привлече и спечели сърцата на всички. Изявлението на лекарите, че се е избавила от смъртта, предизвика всеобща радост в благотворителния дом.

Но и старите й приятели не забравиха Ирма. Хюстънското общество не преставаше да се интересува за състоянието й, а директорът Д’Албер и останалите артисти от цирка идваха винаги когато времето им позволяваше, да навестят колежката си.

Ирма бързо възстановяваше силите си. Според лекарите бяха достатъчни още няколко дни, за да бъде изписана от болницата. Един ден при нея неочаквано дойде управителката и след като поговори за различни работи, я запита малко неочаквано:

— Истина ли е, мила моя, че сте дъщеря на граф? Директорът Д’Албер ми каза това. Не се сърдете на добрия човек, че ми повери тайната ви! Бъдете уверена, че я запазих за себе си!

Жива руменина покри лицето на Ирма.

— Мистър Д’Албер ви е казал истината, мис Тройенфелс — прошепна тя, — аз съм дъщеря на граф Фон Хоенщайн.

— Хоенщайн ли? Замъкът на баща ви не е ли във Вестфалия?

Ирма потвърди с кимване.

— Тогава позволете да ви прегърна, мило дете! Вие сте единствената дъщеря на най-добрата ми приятелка. Аз и майка ви бяхме съученички в пансиона. Известни обстоятелства ме принудиха да напусна родината си, но аз не скъсах връзките с приятелката си. Ние си кореспондирахме до немного отдавна. В последното си писмо тя ми съобщаваше, че обичната й дъщеря е избягала от родната си къща.

Мис Тройенфелс не довърши. Ирма, която лежеше в прегръдките й, се разтресе от глухи, сподавени ридания.

— Успокойте се, мила моя! Аз ви обикнах не по-малко от майка ви, поверете ми тайните и болките си, това сигурно ще ви облекчи.

Ирма разказа на добрата жена цялата тъжна история на своя живот.

— И какво ви накара да последвате този клетник? — попита мис Тройенфелс, на която не всичко от изповедта на младата жена беше ясно.

— Това е толкова невероятно и странно, че вие едва ли ще повярвате — отговори Ирма. — Демонската сила на неговите властни очи, на която никое човешко същество не може да устои… Тази сила ме преведе през океана. Когато се освободих от нейната власт, беше вече късно. Бях изгубила баща, майка и роден дом.

Добрата жена обеща пред себе си и пред Ирма да пише до Германия. А до пристигането на отговора я покани да остане в дома на добрите самарянки. Ирма не искаше нищо повече. Тя с радост прие предложението на новата си закрилница и скоро стана любимата сестра Ирма, без която болните не можеха. Животът продължаваше. Беше й съдено да преживее една нова изненада между четирите стени на тихото убежище, дето тя се надяваше да намери спокойствие и тишина. Това беше срещата й с Норт, която я хвърли в тревога и отново разби надеждата й да намери обичното си дете.

Престъпникът се намираше на пристанището Галвистън заедно с Хосе, с когото се беше събрал преди известно време. Без да подозира, че по дирите му се намира полицейският агент Макнийл, той имаше намерение с една наета лодка да се прехвърли на континента, тъй като Галвистън е разположен на острова, и оттам да замине за Ню Мексико, където се надяваше да заличи следите си.

Сметките му обаче излязоха криви. Тъкмо когато лодката му се намираше близо до брега, се видя заобиколен от множество лодки с цивилни полицаи. На тяхната покана да се предаде Норт отговори с обичайния си демоничен смях. Град от куршуми се изсипа върху него, но само изпратеният от Макнийл прониза гърдите му.

Норт падна, облян в кръв, но Хосе не изгуби присъствие на духа. Той вдигна господаря си на гръб, прецапа плитките крайбрежни води и го изнесе на брега. В това време минаваше една кола, теглена от два силни коня. Срещу щедро възнаграждение каруцарят се съгласи да ги спаси. Колата в луд бяг се понесе към Хюстън и пристигна там вечерта.

Така смъртно раненият Норт попадна в болницата на добрите самарянки. За негова болногледачка беше определена Ирма. Едва ли може да се опише нейното смайване, когато видя бившия си съпруг.

Тя остана дълго при леглото на ранения, без да може да разбере тази игра на съдбата. Ужасна борба се разиграваше в сърцето й. Трябваше да се грижи за човека, от когото беше бягала като от дявол. Трябваше дори да го скрие от полицията, на която беше длъжна да го предаде.

Ирма бавно излезе от този душевен хаос. Нейното чисто сърце и този път и подсказа какво да прави. В съзнанието й изплува мисълта, че тя е само сестра Ирма, която трябва да се грижи за всички нещастници, без да се интересува от живота им. Тази мисъл подобно на слънце разпръсна мъглата и Ирма отново намери спокойствие.

Норт се бореше между живота и смъртта. Неговото състояние неочаквано започна да се влошава. Той единствен знаеше къде се намира Лидия. Ако умреше, Ирма трябваше да се прости веднъж завинаги с надеждата да го намери.

— Не! Не! — извика глас в сърцето й. — Той не трябва да умира! Неговият живот ми е необходим!

Тя реши да пожертва всичките си сили, да бди ден и нощ над ранения, но да спаси живота му.

Грижите на Ирма и здравото тяло на Норт свършиха своето. Престъпникът, когото полицията търсеше неуморно по цялата територия на Съединените щати, започна бавно, но сигурно да се връща към живота.

Неочаквано Ирма беше посетена от Мери. Известена от преданата Юнона, добрата приятелка не закъсня да пристигне в Хюстън. От нея Ирма узна за завръщането на Роджър в полицията и за новия му висок служебен пост. От нея тя научи причината, довела Норт в болницата, защото Мери не пропусна да й каже, че по следите на мъжа, който направи и двете нещастни, са изпратени най-опитните полицейски агенти.

Ирма с нищо не издаде присъствието на търсения престъпник в болницата. Дори закри лицето му с кърпа, когато приятелката й пожела да види нейните болни. Раненият, който досега не проявяваше признаци на съзнателни действия, позна двете жени и се помъчи да вникне в смисъла на постъпката на Ирма. Мозъкът му заработи бавно и мъчително. Сестрата, спасила го от смъртта, беше неговата бивша съпруга — тази, на която беше причинил най-ужасни страдания. А ето че сега тя искаше да го скрие! С какво беше заслужил той тази свръхчовешка добрина?…

Напразно се мъчеше да разгадае тази тайна. При все това в неговата престъпна душа се надигаха непознати чувства. Той изпита нещо подобно на разкаяние и на благодарност — нещо, което накара сърцето му да забие в друг ритъм. Дали това състояние можеше да се задържи за дълго? Близките дни показаха, че Норт беше станал вече непоправим, че той беше поел по един път, от който нямаше връщане.

Той оздравя напълно. След няколко дни щеше да напусне болницата. Една нощ, когато Ирма обикаляше болните си и минаваше край леглото му, тя чу името си, произнесено с доброжелателство. Искаше да отмине, но споменът за детето й я накара да се спре.

— Какво обичате? — попита тя спокойно.

— Искам само да ти благодаря за грижите, които не съм заслужил.

— Аз изпълних само дълга си на милосърдна сестра.

— Ще ми простиш ли за всички мои прегрешения спрямо тебе?

Ирма трепна. Решителната минута беше дошла.

— Върни ми детето и аз ще ти простя всички злини, които си ми причинил!

— Детето ли? — изненада се Норт, но тутакси се опомни. Той съобрази веднага, че може да използва това обстоятелство, за да си възвърне жената, към която не бе преставал да чувства непреодолимо влечение.

— Тъй като държа много на прошката ти — продължи той след едноминутно мълчание, — ще ти върна Лидия.

— Наистина ли?… Ще го направиш ли? — извика Ирма.

Норт кимна с глава, без да продума нито дума.

— Къде е Лидия сега?

— Недалеч оттук — излъга смело Норт. — Но ти можеш да я получиш само от моите ръце, защото хората, на които съм я поверил, имат изрична заповед да не я дават на никого. Щом изляза от болницата, ще дойдеш с мене и аз ще те заведа при детето.

Ирма кимна с глава, пожела му лека нощ и се отдалечи.

Изминаха още няколко дни. Норт не беше вече в болницата. Една сутрин Ирма получи бележка със следното съдържание:

„Ако искаш да видиш детето си, ела утре вечерта на улица Х. 131!

А.Н.“

Всичко се завъртя пред очите й. Тя почувства такъв прилив на радост, че й идваше да прегърне целия свят. В тази минута никой не й се струваше толкова ужасен престъпник, че да не може да му прости.

Най-после дойде уреченият час. Юнона, която беше в течение на цялата работа, настоя да придружи господарката си, за да я предпази от опасностите, на които тя можеше да се изложи, отивайки в непознатата къща. Ирма отначало отказа, но молбите на негърката бяха толкова настоятелни, че тя в края на краищата се съгласи да я вземе със себе си.

Когато пристигна пред входа на къщата, тя се огледа неспокойно. Норт, увит в черна мантия, я посрещна на стълбата.

— Ела, но остави слугинята си тук, няма от какво да се боиш!

Познавайки решителността на Юнона, която можеше да й се притече на помощ в момент на опасност, Ирма изпълни искането на Норт и го последва в жилището на първия етаж.

Още с влизането си в стаята тя попита с нетърпение:

— Къде е Лидия?

— Ще получиш детето си, но се върни отново при мене. Тържествено ти обещавам, че никога няма да ти дам повод да се оплачеш от мене. Ще заминем в някоя далечна страна и там чрез непосилен труд ще изкупя всички свои грешки и беззакония! Ирма, бъди отново моя, стани пак мой ангел хранител!

Норт изрече всичко това тържествено и пламенно. Думите идваха направо от сърцето му, но не трогнаха Ирма. За нея те бяха само изблик на чувства, които не можеха да продължат дълго.

— Не — отговори тя твърдо, — това е невъзможно.

— Защо не искаш да се върнеш при мен? — попита той.

— Не искам да ти отговоря направо на въпроса — каза Ирма, която започна да се озърта, за да види дали няма да се зададе отнякъде нейната малка любимка. Но тъй като не дочу никакви стъпки, продължи: — Хвърли само поглед върху живота си от няколко години насам и кажи не е ли той нескончаема верига от най-страшни престъпления! За тях земното правосъдие не е достатъчно.

Норт наведе глава. Той не смееше да погледне жената, която се превърна в негов жесток обвинител.

— Защо не ме предаде на властта, когато се намирах в ръцете ти?

— Ти и без това няма да се избавиш от наказанието, бъди сигурен в това! — отговори Ирма. — Що се отнася до мене, по-скоро бих предпочела да умра, отколкото да се отплащам на беззаконията с беззакония… А сега изпълни обещанието си и ми върни детето!

— Наистина — каза Норт с познатия си безочлив тон, който придоби отново, като разбра, че неговите домогвания отиват на празно, — аз обещах да ти върна Лидия, но при едно условие — да ми простиш и да се върнеш при мен.

Тази подлост спря дъха на Ирма. Тя не намираше думи за отговор. Нейната реакция обаче беше изтълкувана погрешно от Норт и той тръгна към нея с протегнати ръце. Ирма отстъпи към вратата. Изведнъж способността й да говори се възвърна и тя изкрещя:

— Да не си посмял да ме докоснеш! Сега има кой да ме защити.

Юнона веднага се показа на прага. Тя беше чула вика на господарката си и побърза да й се притече на помощ.

Норт изгледа презрително негърката и каза:

— Стой навън, докато свърша разговора си с господарката ти.

— Излез, Юнона — нареди кротко Ирма, — ще дойда след няколко минути.

След като Юнона излезе, пръв заговори Норт:

— Избирай: богатство, щастие и дете или грижи, мизерия и самотност. Ще почакам малко. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

— Да — отвърна неочаквано Ирма. — Трябва да се боиш от възмездието, което рано или късно ще ти поиска сметка за делата ти!

Ирма се запъти към вратата.

— Една минута още! — извика Норт след нея, но тя излезе, без дори да се обърне.

— Отиде си! — измърмори престъпникът. — Е, добре, сега светът ще разбере кой съм аз — кресна той в пристъп на безумен гняв, — ще всея страх около себе си!…