Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Beggar Countess (Or the Tragic Fate of the Daughter of a Count), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2011)
Разпознаване и начална корекция
tanqdim (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
egesihora (2015)

Издание:

Графиня просякиня. Част първа

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част втора

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част трета

ИК „Атания“, Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част четвърта

ИК „Атания“ — гр. Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

История

  1. — Добавяне

Прегръдката

След като Ирма избяга от червената воденица, за да се избави от Норт, стигна до самотния път сред полето. Тя се спря да си отдъхне.

Нямаше никой. Виждаше се, че Норт й бе загубил дирите. Легна на земята и уморена, бързо заспа. Събуди се, когато слънцето беше вече на залез… Значи беше спала целия ден. Отново тръгна и скоро срещна една добра млекарка, която й даде мляко, и тя се съвзе. Придоби нови сили. Когато пристигна в град Йорк, беше започнало да се смрачава. Тя попита няколко минувачи къде се намира циркът „Бумпо“ и те я упътиха. Скоро се намери пред осветения вход. Жената на Бумпо продаваше билети и й предложи един, като каза, че тази вечер играе електрическата жена със своето момиченце. Ирма трепна. Помисли, че това е нейната Лидия.

Като си купи билет, тя влезе неспокойна. Качи се в галерията. В това време изгасиха лампите. Електрическата жена започваше своята игра и се качи на подиума, свързан с електрическа батерия.

Ирма хвърли поглед върху арената. Жената беше заобиколена от всички страни с електрически искри и плуваше в облак от светлина. В същия момент Ирма видя малкото момиченце, което трепереше като лист. Въпреки слабата светлина тя позна своята Лидия и като нададе писък, падна в безсъзнание. Двама съседи я изнесоха навън, за да се съвземе от чистия въздух. Никой друг не забеляза припадането й. В цирка ръкопляскаха бурно и викаха Астрела на бис.

Когато Ирма дойде на себе си, реши да намери Лидия. Тя се промъкна до подвижните жилища на артистите и се запромъква между тях. Изведнъж чу глухия плач на малко дете. Ослуша се внимателно и отвори вратата на един вагон, откъдето долиташе стенанието. Остана поразена. Това действително беше Лидия. Майка и дъщеря се прегърнаха бурно.

Ирма обаче трябваше да освободи веднага детето и да го изведе колкото е възможно по-скоро надалеко от цирка. Детето беше вързано с въже. Трябваше да се развържат възлите. Но това бе трудна работа. За щастие възбудената майка намери едно ножче, разряза въжето, отвърза момиченцето, грабна го и бързо го изнесе навън. Лидия беше най-после свободна. Никой не забеляза бягството, защото публиката и акробатите бяха увлечени в този момент в повторния чуден номер на Астрела, която го изпълняваше в бис без помощта на момиченцето.

Ирма бягаше с Лидия далеч от цирка.