Графиня просякиня (162)

Страст и сила

Изминаха няколко дни от описаните събития. Циркът на мис Зенобия спря в едно градче близо до К. Хубавата девойка предизвикваше голям интерес и привличаше много публика. Тази вечер също трябваше да играе. Оставаха още няколко минути, след които завесата беше дръпната и мис Зенобия се появи на арената. Посрещнаха я бурни аплодисменти. Тя се поклони грациозно, след това отиде до клетката, отвори вратата и влезе при лъва.

Лъвът изръмжа радостно, като я видя. Отиде до нея, изправи се и сложи предните си лапи на раменете й. Тя едва издържаше голямата тежест, но се усмихваше пред публиката. Направи знак с ръка и лъвът свали лапите си, после легна на земята. Мис Зенобия грациозно легна на гърба му, прегърна го и зарови лице в разкошната грива на царя на животните.

Гледката беше прекрасна — величественият лъв, покорен от красотата на лежащата на гърба му девойка, притворила очи и усмихваща се като спящо невинно дете. Зрителите бяха затаили дъх. След това мис Зенобия накара лъва да скочи през два горящи обръча. Лъвът послушно изпълни всичко.

Накрая тя отвори голямата му уста и положи главата си в нея, после бавно я извади от зиналата паст. После накара лъва да легне и излезе от клетката. Публиката я посрещна с бурни аплодисменти. Тя се поклони грациозно и напусна сцената.

Зрителите започнаха да се разотиват. Само един мъж стоеше и не помръдваше от мястото си с поглед, втренчен в завесата, зад която се скри красивата дресьорка. Той като че ли чакаше нещо, но никой не се появи. Тогава бавно се изправи и тръгна към изхода, мърморейки си нещо.

Този човек беше Норт.

В деня, когато се спаси от лъва, той успя да се изплъзне и от агентите. В суматохата се измъкна от шатрата заедно с тълпата. Полицаите не го забелязаха, защото предполагаха, че е още вътре. Така, докато те го чакаха да излезе, той вече беше намерил един кон, чийто собственик го беше загубил в паниката, и бързо го пришпори. След един ден беше далече от опасността и спря да отдъхне в едно малко градче. По някаква случайност тук пристигна и мис Зенобия и веднага започна представленията си.

Красивата девойка беше направила голямо впечатление на Норт, но въпреки това той не смяташе да се обвързва с нея за по-продължително време. Искаше да засити страстта си към хубавата жена, а след това щеше да я захвърли, както и другите си жертви. Помъчи се да спечели благоволението й, като й изпрати няколко букета в знак на възхищение от нейното изкуство. В букетите постави и картичка с ново фалшиво име, но мис Зенобия отказа да ги приеме. На слугата, който ги донесе, тя заяви, че не приема подаръци от непознати.

Но Норт не се отказа, а прибави към цветята и един златен пръстен. Беше сигурен, че той ще привлече вниманието й. Но и този букет беше върнат. Красавицата категорично бе отказала да го приеме.

Подобно нещо не се беше случвало друг път на Норт. Той беше свикнал да печели лесно жените и съпротивата на Зенобия дразнеше самолюбието му. След като поразмисли, той предположи, че момичето нарочно постъпва така. Целта й според него беше да се продаде на по-висока цена. Разсъждаваше така, защото нямаше високо мнение за морала на артистките. Не можеше да се примири с мисълта, че след като беше притежавал жени като Ирма, Мери, Луиза, Мануелита, сега го отблъскваше някаква циркова артистка. Трябваше да действа по-смело, уповавайки се на привлекателната си външност.

Поразпита за Зенобия и разбра, че е наела стая в една къща и че хазаинът й често отсъстваше. Норт построи плана си именно на тази основа. Отвори кутийката със скъпоценности, открадната от мисис Донелсън. В нея имаше брошки, пръстени и огърлица от брилянти, големи колкото грахови зърна. Норт избра една брошка. С нея смяташе да купи сърцето на красивата дресьорка.

Реши да използва отсъствието на собственика на къщата и да посети на следващия ден мис Зенобия. Вече не се съмняваше в крайния успех.