Графиня просякиня (18)

Жената със синия воал

Роджър бе отишъл у Бърнард. Те бяха големи приятели.

Роджър му разказа как не бе успял да намери и да види детето, тъй като Хари и Джим бяха изчезнали в тъмнината между някакви къщички.

— Хм! — замислено произнесе Бърнард. — Потърсете отново наоколо.

— Щом се съмне, ще отида отново в селището на въглищарите. То се простира чак до фара.

В този миг звънецът силно иззвъня.

Двамата мъже поканиха непознатата, но когато влезе, те изведнъж познаха мисис Мери. Тя носеше един пакет.

— Аз съм Мери Гулд, дъщеря на зверски убития Шмит. Дойдох при вас, за да ви направя едно страшно признание.

Тя отвори вързопа и каза:

— Пуснете стария Боб. Той е невинен.

Бърнард и Роджър разгледаха окървавената риза и ножа.

— Арестувайте Йохан Гулд. Той е убиецът.

— Вашият съпруг?

— Той вече не е мой съпруг. Тези вещи са негови. Аз притежавах втори ключ от къщата на баща ми. Гулд се е възползвал от него. Загадката е разкрита. Боб е невинен. Заведете ме при него, искам да му дам обезщетение, да го освободя и да го взема при себе си.

Роджър въздъхна облекчен. Той се почувства свободен от задълженията си във връзка с дуела, защото противникът се оказа един престъпник. Така Роджър вече можеше да живее за Ирма и да й предложи ръката си, както и да търси детето й.

— Знае ли мъжът ви, че сте намерили в неговото бюро тези вещи?

— Не наричайте този престъпник мой мъж. Аз се отказвам от името му. Наричайте ме с бащиното ми име.

— Трябва да вземем мерки, за да попречим на бягството му. Това са достатъчно убедителни доказателства и ние можем да го арестуваме.

— Искам да видя Боб — повтори Мери.

— Мистър Роджър ще изпълни вашето желание — каза Бърнард.

Мери му предаде ключа от къщата си и тримата излязоха навън.

Бърнард тръгна към Клинтън стрийт, за да арестува Артур. Роджър и Мери взеха файтон и се отправиха към затвора, където беше старият Боб.

Като стигнаха там, Роджър поиска да говори с управителя на затвора. Когато той се появи, началникът на полицията му обясни причината за идването.

Придружени от един пазач, Роджър и Мери тръгнаха към килията на Боб.

Старият слуга чу приближаващите се стъпки и видя светлината на фенера. Той се уплаши, че ще го отведат за нови изтезания.

Мери влезе първа в килията и разплакана се хвърли към стария Боб.

— Мисис Мери! — говореше възбудено слугата, виждайки в лицето на своята господарка ангел спасител.

— Ти си невинен, верни ми Боб! Дойдох да ти съобщя, че си свободен.

В същия миг арестантът, развълнуван от случилото се, изпадна в безсъзнание. Дадоха му чаша вино и той дойде на себе си.

По същото време Бърнард крачеше към Клинтън стрийт. Като подминаваше ъгъла на една сграда, в която имаше един хубав ресторант, той видя пред себе си един човек, който му заприлича на Йохан Гулд. Той бръкна в джоба си, за да се увери, че револверът му е там и последва човека, който обаче изчезна безследно.

Бърнард реши да влезе в един дом над ресторанта, чиято врата беше отворена и където предполагаше, че се е скрил преследваният. Той извика вратаря и му нареди да заключи всички врати на къщата и да не пуска никого да влиза в продължение на четвърт час.

После Бърнард влезе в ресторанта, където имаше няколко души. Той ги огледа и се убеди, че Гулд не е сред тях.

Съдържателят на ресторанта му обясни, че скоро никой не е влизал в заведението. От това Бърнард заключи, че подозрителният човек се е качил на горния етаж, и се надяваше, че при заключени врати той не можеше да излезе от къщата.

Бърнард излезе от ресторанта и се качи по стълбата на горния етаж. Той натисна електрическия звънец на една врата и някакъв скрит механизъм моментално я отвори.

Влезе вътре. Нямаше никой. В дъното на стаята имаше още една врата. Бърнард почука. Обади се женски глас и го покани да влезе.

Полицаят отвори и се оказа в малък салон, а пред себе си видя една дама, облечена в скъпо наметало и с шапка, от която се спускаше син воал.

Дамата се обърна към Бърнард.

Той я поздрави бегло и се огледа.

— Не влезе ли тук преди малко един господин на име Йохан Гулд? Търся го по една много важна работа.

— Гулд ли? — заговори бавно жената. — Не, мистър.

— Но той трябва да е тук — заяви решително Бърнард.

— Не е възможно, мистър. Аз влязох преди малко в къщата и тя беше затворена, но ако настоявате, можете свободно да го потърсите — аз ви позволявам.

— Благодаря — отвърна Бърнард, не вярвайки на дамата със синия воал.

— Мога ли да запаля свещ?

Дамата кимна в знак на съгласие.

Бърнард запали свещ и я взе в лявата ръка, а с дясната извади револвера си.

Като видя оръжието, жената трепна и явно засегната, се оттегли в дъното на стаята.

Бърнард не й обърна внимание и претърси всички ъгли на стаята. Като не намери нищо, той тръгна, към вратата на съседната стая.

— Позволявате ли, миледи? Мисля, че и вие самата не сте сигурна, че някой не се е скрил в дома ви.

Бърнард претърси всички стаи, но не намери нищо. Върна се при дамата със синия воал и й благодари.

След това събуди всички обитатели на къщата, но не намери никой, който да прилича на Гулд.

Когато слезе долу, той научи нещо неприятно. Вратарят му обясни, че къщата има и втори изход към друга улица, нещо, което отначало той не беше казал. Това обяснение ядоса Бърнард.

За да не губи време, той незабавно тръгна към къщата ма Гулд на Клинтън стрийт.