Графиня просякиня (216)

Двама съперници

На следващия ден Норт току-що бе станал, когато Ред Карли влезе в колибата му, като го поздрави. Имаше вид, сякаш е взел някакво решение, но се стесняваше да го съобщи на другаря си, въпреки че бе човек, който умееше да прикрива своите мисли. Накрая все пак намери смелост да заговори и да прекъсне мълчанието:

— Снощи аз поразмислих добре за съдбата на жената, която ти доведе. Реших какво да правя с нея.

Норт трепна и се загледа в опърленото от слънцето лице на Ред Карли, който все още беше смутен.

— Мога ли да разбера какво смяташ да правиш с нея? — попита Норт с престорено спокойствие.

— Разбира се! Това не е тайна. Виждаш ли, повечето от нашите момчета живеят с жените или любовниците си в лагера. Аз досега не съм помислял за подобно нещо, понеже бях зает с други неща, но когато вчера ти доведе тази чужденка, разбрах, че тя е подходяща за мен, затова реших да я направя моя жена.

— Вярваш ли, че тя ще се съгласи? — попита Норт спокойно.

Ред Карли, който очакваше друг отговор, каза небрежно:

— Не ме е грижа за това. То ще дойде от само себе си. Тя ще ми бъде благодарна, че спасява живота си. Иначе, ако беше се изпълнила волята на момчетата, отдавна нямаше да е между живите. Те бяха ужасно настървени. През нощта Червения Джим е умрял от раните, които тя му е нанесла. Едва успях да ги успокоя.

Ред Карли стана и тръгна да излиза, но Норт го спря.

— Какво мислиш да предприемеш сега?

— Какво ли? Е, искам да отида в колибата на Лучия и да съобщя на жената честта, която й оказвам — каза Ред Карли усмихнат.

— Няма да направиш това — отговори Норт решително.

Ред Карли се обърна грубо и отиде съвсем близо до него.

— Какво каза? — извика той ядосано. — Да не съм те чул да ми говориш по този начин!

— А аз ти повтарям: да не си посмял да се приближиш до онази жена! — отвърна високо Норт.

Двамата мъже се измериха един друг с очи, в които светнаха гневни пламъчета. Ред Карли хвърли презрителен поглед на противника си и се отправи към вратата.

— Не ставай смешен — подметна той иронично. — Ще направя това, което съм решил, и никой не може да ме спре.

— Освен мен — отговори Норт със заканителен тон.

— Само ти не! — извика Ред Карли подигравателно. — Пази се, защото, ако не стоиш мирен, ще заповядам на моите хора да те изгонят от лагера. Аз не търпя противоречия и неподчинение на заповедите ми.

— Много съм любопитен да видя как ще ти се изпълни тази заповед — изсмя се Норт. — Сега ще отида да предложа на тази жена моята защита и ще ти разваля плановете.

Лицето на Ред Карли стана червено от злоба.

— Искаш да се подиграеш с мене ли? — извика той и сложи ръка на оръжието си. — Ще ти покажа, че аз съм господар тук!

Но преди да успее да изпълни намерението си, Норт вече беше насочил цевта на револвера си към него.

— Остави револвера си на мира! — извика Норт заканително. — Едно мръдване — и си мъртъв.

Ред Карли се спря, бесен от ярост.

— Иди извикай твоите хора — започна подигравателно Норт. — Заповядай им да ме изгонят от лагера. Тогава ще разбереш кой е истинският господар на четата.

— Да, това ще ти покажа още в тази минута! — изсъска Ред Карли и излезе от колибата на Норт.

Норт обаче не се безпокоеше от избухването на своя съперник, защото знаеше, че освен няколко души всички други каубои ще бъдат на неговата страна, тъй като той бе успял отдавна да постави тези младежи под свое влияние. Те го слушаха слепешката и уважението им към Ред Карли беше само проформа.

Норт неотдавна беше изпробвал своето влияние и знаеше неговата сила. А предишния ден, когато спря каубоите да стигнат до Мерседес, застреляла петима от другарите им, той се убеди, че напълно ги владее. Всички знаеха, че под негова команда можеха да удовлетворят напълно своите желания и страсти, и затова му бяха предани и послушни.

Сред лагера се чу пушечен изстрел. Веднага след това последва шум и викове.

— Ах, Ред Карли събира момчетата си! — промълви Норт. — Сега трябва да му покажа, че неговото влияние върху каубоите е свършено, че те са вече мои оръдия.

Той излезе бързо навън и извика Хосе, който чакаше наблизо, за да го последва. В средата на лагера се беше събрала тълпа около Ред Карли, който, седнал на един пън, говореше на четата си с възбуден тон. При приближаването на Норт каубоите се дръпнаха настрани, като оставиха един тесен проход между редовете, през които Норт премина бързо и остана на няколко крачки разстояние от Ред Карли.

— Другари, чухте ли как ми се подиграва този човек? — извика Ред Карли с див глас. — Изгонете го заедно със слугата му! Изгонете този подлец от нашия лагер, макар че той заслужава да бъде обесен!

Нито един от каубоите не се помръдна. Норт вече владееше тези храбри хора и ги гледаше самоуверено. След това излезе Дългия Бен и заяви, че спорът засяга само Ред Карли и Артур и другите няма защо да се месят и да ги слушат.

— Правилно! — извикаха каубоите и се разотидоха.

Норт беше победител. Но с това не свърши всичко. Между него и Ред Карли се състоя още една среща — един ужасен двубой с ножове в тъмнината, в който Артур намушка и уби Ред Карли. Когато свърши с главатаря на разбойниците, той отведе със себе си спечелената вече дона Мерседес и имайки я като жена, замина с богата плячка за Сан Франциско. Изглеждаше, че съдбата вече съвсем закриляше своя любимец Артур Норт и го отдалечаваше и пазеше от гонителите му. Той доби ново име и стана неузнаваем. Жертвите сами падаха в ръцете му. Сега идваше ред на Уилям Тейлър.