Графиня просякиня (179)

Благотворителният концерт

В седем часа няколко члена на комитета дойдоха в хотела. Ирма беше наметнала мантията си, за да бъде готова за излизане. Тя отказа файтона, който й предложиха, защото залата беше на стотина крачки от хотела, и последвана от Юнона, прекоси мълчаливо площада, придружена от представителите на комитета. Имаше още половин час до концерта, затова и предложиха една малка стая, в която да изчака началото му.

Сърцето на Ирма биеше неспокойно. Тя разбираше, че трябва да пее пред публика, очакваща среща с именита певица. Започваше да се притеснява дали ще успее да спечели симпатиите на публиката. Само мисълта, че всичко, което правеше, беше за бедните, й даваше сила и вяра, че ще може да се справи. В стаята беше доста топло и тя свали от раменете си мантията.

— О, мисис много красива! — извика негърката. — Юнона не може да се насити да гледа мисис.

Ирма наистина беше прекрасна. Зелената копринена рокля обгръщаше изваяното й тяло. Ако някой я срещнеше на морския бряг, би помислил, че е нимфа, излязла от морските дълбини. Аристократичните й ръце и лебедовата шия бяха открити и без никакви скъпоценности. Едва ли някой би забелязал тяхната липса, защото тя самата беше едно рядко бижу. Красивото лице, големите тъжни очи, великолепното тяло биха привлекли всеки.

— Не ме гледай така, Юнона! — помоли тя негърката.

— Мисис казва да не гледа, но Юнона не може. Юнона иска гледа постоянно мисис. О, мисис много красива! — плесна възхитено с ръце черното момиче.

Отвън, в коридора, вече се бяха събрали членовете на организационния комитет и разговаряха помежду си.

— Кажете ми наистина ли е толкова красива, както казва кметът? — питаше един от тях.

— Имаше качулка на главата и не можеше добре да се види лицето й, но и това, което успях да видя, показваше, че е доста красива.

— Дали да погледнем през ключалката на вратата и да се убедим? — предложи друг.

— О, аз вече опитах, но ключът е в бравата и нищо не се вижда.

— Щом е така, не ни остава друго, освен да чакаме. Нали ще трябва да излезе от стаята, за да отиде на сцената!

— А кога ще дойде нейният ред? — попита нетърпеливо някой.

— Най-напред ще пее мистър И., след това ще има изпълнение на цигулка, после дует на сестрите Л., след това ще пее хорът и най-накрая — тази чужденка.

— Сигурен съм, че ще се изложи!

— Откъде сте толкова сигурен? — запитаха едновременно няколко гласа.

— Вярвате ли, че една прочута певица би живяла в този малък хотел. Кой знае откъде идва, а и никой не е наясно певица ли е изобщо или не. Според нейните думи е пяла някъде в източните щати, неизвестно пред каква публика. Така че според мен не бива да очакваме много от нея!

В този миг започнаха да пристигат файтоните на по-видните жители на градчето. Концертната зала беше препълнена със слушатели. Името на прочутата певица беше привлякло много хора от Луисбърг и околностите му. Всички те бяха платили високите цени на билетите със съзнанието, че съчетават полезното с приятното. Слухът, че звездата все още не беше пристигнала, се разнесе с бързината на мълния и причини голямо недоволство от комитета. Но хората бяха и любопитни да чуят как пее чужденката, която трябваше да замести известната певица.

Първоначалният ентусиазъм на кмета беше спаднал. И него го тревожеше каква ще бъде реакцията на публиката. Като погледна още веднъж часовника си, той даде знак да започне концертът. Музикантите изсвириха една увертюра, но тя не привлече особено вниманието на зрителите. В залата беше шумно, а това не предвещаваше нищо добро за кмета, който от напрежение беше плувнал в пот. Съпругата докосна треперещата му ръка и прошепна:

— Стегни се малко, какво си се разтреперил! Излагаш се пред хората.

— Ти не разбираш ли — отвърна той, — че ако чужденката не им хареса, всичко ще се стовари на моята глава?

— Не мисли сега за това — успокояваше го жена му. — Няма да ти отрежат главата!

След увертюрата започна изпълнението на цигуларя. Младият човек беше посредствен музикант, но от известно семейство и публиката остана спокойна. А и той нямаше някакви големи претенции по отношение на способностите си. Докато аплодираше края на изпълнението му, публиката коментираше непознатата певица.

— Но откъде е тя? Дали може да пее поне сносно?

Тези въпроси се чуваха отвсякъде, без да има кой да им отговори.

Отново настана тишина, защото на сцената излязоха две млади жени. Ако изпълнението на цигуларя беше посредствено, то техния дует заслужаваше само съжаление, защото пееха доста фалшиво. Но публиката се отнесе благосклонно и към тях, все пак и те бяха от известна фамилия.

След тяхното изпълнение имаше кратка пауза, в която кметът трябваше да произнесе реч и да съобщи за отсъствието на известната певица. Той отиде при един свой приятел, който също беше член на комитета, и го помоли:

— Направи ми удоволствието да подготвиш публиката за промяната в програмата! Аз не мога и две думи да кажа, нещо ми се е схванало гърлото.

— Съжалявам, но не желая да съдят мен заради твоите грешки. Търси начин да излезеш от това неприятно положение, вместо да хитруваш.

Другите членове на комитета се приближиха и един от тях се обърна към кмета:

— Хайде, мистър, качете се на сцената и говорете на публиката!

С тяхна помощ, примрял от страх, кметът се изкачи на сцената.

— Уважаеми съграждани! — замънка той. — Съжалявам, но трябва да ви съобщя нещо неприятно. Непредвидени обстоятелства попречиха на прочутата певица Б. да участва в благотворителния ни концерт.

В залата се възцари мъртва тишина. Кметът изтри потта от челото си и продължи:

— Една певица, която случайно се намира в нашия град, благоволи да замести мис Б. Но тъй като времето за подготовка беше кратко, моля да проявите снизхождение към нея и да мислите повече за благотворителната цел на този концерт.

Кметът се поклони и напусна сцената. Вярваше, че най-тежката част от неговата задача е изпълнена. Но публиката зашумя още повече, коментирайки изказването му. Чуваха се различни мнения от всички страни:

— Хубава изненада! Кой я знае как е попаднала тук!

— Каква певица е, щом живее в третокласен хотел! Би трябвало да освиркаме и кмета, и нея!

— Какво ще правим с венците, подготвени за певицата Б.? — попита една дама, която беше направила огромен венец и не искаше да го дава на някаква неизвестна певица.

— От листата ще направим една салата за кмета! — присмя се някой.

Раздразнени от това, че няма да видят известната певица, зрителите се настроиха враждебно към Ирма. Членовете на комитета отново наобиколиха кмета.

— Мистър, време е певицата да излезе пред публиката! Кой ще я изведе?

— Аз ще отида! — въздъхна кметът и тръгна към стаята на Ирма с походката на човек, когото са осъдили на смърт.

В стаята си Ирма вече съжаляваше, че бе приела да пее на този концерт. Притесненията, ще я харесат или не, не излизаха от главата й и тя с трепет очакваше да я повикат на сцената.

Някой почука на вратата. Юнона отвори и кметът застана пред Ирма.

— Извинявам се, че ви безпокоя, но вече е време да излезете на сцената!

И той подаде учтиво ръка на Ирма.

Членовете на комитета, които ги посрещнаха, останаха поразени от красотата на Ирма. Кметът беше удовлетворен от тяхната реакция и гордо изведе Ирма на сцената, след което отново се върна зад завесите.

Тя остана сама пред публиката. Шумът в залата стихна, чуваше се само шепот на възхита:

— Но това е божествена хубост!

— Същинска богиня!

Пианото отрони първите тонове. Ирма запя малко несигурно, но постепенно самочувствието й се възвърна. Кристалночистият й глас изпълни залата. Публиката заслуша внимателно тъжната песен на непознатата певица. Ирма пееше, притворила очи. Гласът й се издигаше високо, изведнъж падаше ниско долу, раздиран от тъжни тонове, след това отново зазвучаваше като мощна стихия, повличаща всичко след себе си.

Когато свърши първата песен, тишина остана да властва в салона. Ирма се поклони и кметът излезе да я изведе.

Изведнъж всеобщо въодушевление обхвана публиката. Избухна буря от аплодисменти, каквито не бяха чувани в тази зала. Лицето на кмета сияеше от доволство. След изживяния страх, този миг беше един от най-щастливите в живота му.

Залата замлъкна отново, защото Ирма се появи на сцената за втората песен. Игривата увертюра повдигна настроението на публиката, а забележителният глас на красивата певица покоряваше сърцата на всички. Със своето изпълнение тя беше надминала звездата, отнесла се така недостойно към хората от градчето. Публиката прехласната гледаше и слушаше Ирма. Още малко — и всички биха се хвърлили на сцената, за да й изразят възхищението си. Взрив от аплодисменти и викове „Браво!“ изпълниха залата и след втората песен.

Между ценителите на музикалното изкуство, седнали на първите редове, беше и един от най-известните критици на Америка, който се ползваше от правото да дава оценка от последна инстанция, но за съжаление трудно можеше да бъде удовлетворен от някой изпълнител. Стоящите около него поискаха мнението му за певицата.

— Доволен съм — отвърна важно старецът.

Думите му веднага направиха впечатление, защото всички знаеха, че той рядко одобряваше нещо.

Лавровите венци отново бяха донесени и поднесени на Ирма. От стеснение страните й пламнаха като божури. Очите й блестяха от щастие, защото от всички страни й подаваха букети и кошници с цветя. Ирма не можеше да повярва, че е спечелила до такава степен уважението на публиката.

В това време членовете на комитета бяха заобиколили кмета и говореха един през друг:

— Гледай го старата лисица! Преструваше се, че трепери от страх, а през цялото време е знаел, че е довел първокласна певица. Казвай: как се казва тя, откъде е?

Но кметът само се усмихваше и мълчеше. Все пак след малко отговори весело:

— Бога ми, не зная коя е! Тя не иска да си каже името.

Ирма пък беше заобиколена от ценителите на музикалното изкуство. Те всичките й изказваха възхищението си.

Мъжете от организационния комитет полагаха всички усилия да получат някакви сведения за Ирма. Един от тях се сети:

— С нея има някаква негърка. Да отидем и да я разпитаме.

— Тази идея наистина не е лоша — съгласиха се останалите и тръгнаха към стаята на Ирма.

Юнона спокойно очакваше господарката си, когато изведнъж вратата се отвори и мъжете нахлуха вътре.

— Кажи ни, момиче, откъде е господарката ти, как се казва?

— Ето, вземи тези пари да се почерпиш! — опитваха се да я подкупят те.

Юнона невъзмутимо прибра парите в джоба си и после попита наивно:

— Какво иска маса да знае?

— Да ни кажеш коя е господарката ти! — в един глас извикаха членовете на комитета.

— О, това голяма тайна, Юнона не може да каже! Но господарката пяла много… във всички големи градове… пред графове и принцове!

Мъжете разтвориха широко очи. След кратка пауза един от тях продума дълбокомислено:

— Всичко е ясно! Тя пътува инкогнито, затова се е настанила в третокласен хотел.

След това отново дадоха пари на Юнона и я попитаха:

— Къде е пяла напоследък господарката ти?

— О, тя била в Ню Йорк, после Филаделфия, Нови Орлеан, Сейнт Луис — излъга негърката.

— Изглежда е някоя много известна певица, но ние ще научим всичко за нея! — заключи един от мъжете и се обърна към Юнона. — Ела с нас, за да прибереш венците и цветята, които господарката ти получи.

Юнона ги последва, сияеща от щастие. Дори няколко човека й помогнаха да пренесе цветята в стаята на Ирма, като не преставаха да я отрупват с въпроси. Но Юнона беше достатъчно хитра, за да не се хване на въдицата им. Само прибираше парите, които й даваха, и обясняваше с намеци колко велика певица е господарката й и колко щастливи трябва да бъдат те, че е приела да пее в такова малко градче.

Възбудата в залата не намаляваше. Ирма изведнъж беше станала център на кръг от ценители на изкуството, както и на други, които не разбираха толкова от музика, но разбираха от красота. Всички те се надпреварваха да й изкажат възхищението си от нейния глас.

Като видя съпругата си, кметът веднага отиде при нея.

— Е, какво ще кажеш за моя избор? — попита той самодоволно.

— Не забравяй, че изборът беше мой! — възрази остро тя.

— Добре, така да бъде! — съгласи се веднага той. — Важното е, че публиката не остана излъгана в очакванията си.

— Дори бих казала, че певицата надмина очакванията им.

— Все пак ми е интересно да разбера коя е тя!

— Защо? Напротив, тази неизвестност я прави още по-интересна — прецени жена му.

— Имаш право! — одобри идеята й кметът.