Графиня просякиня (105)

Интригата

След няколко дни истинска сензация сред висшето общество на Нови Орлеан предизвика следното известие:

„Луиза Сейнт Артай и капитан Джордж Уорънс — сгодени.“

Приятелите на капитана бяха много изненадани, защото той нито с една дума не беше издал любовта си към Луиза. Тримата приятели тъкмо влизаха в парка на богатия плантатор, когато Бауригърд се обърна и забеляза една фигура, скрита сред дърветата. Той я позна и се приближи към нея.

— Дъблай — каза той съчувствено, — онова, което се е случило, вече не може да се поправи, затова бъди мъж!

— Имаш право, Бауригърд — отговори Дъблай след малка пауза, — но мисълта, че тъкмо капитанът ми отнема любимата, ме довежда до лудост. Ако тя беше избрала тебе или Луис, или който и да е от нашите приятели, аз бих се оттеглил, макар и със съкрушено сърце.

— Но, за Бога, какво имаш против капитана? — попита Бауригърд изненадано.

— Не знам, един вътрешен глас ми казва, че той ще направи Луиза нещастна. В очите му има нещо страшно. Само смъртта гледа така жертвите си.

Бауригърд не отговори, но когато вдигна глава, Дъблай беше изчезнал.

Приятелите поднесоха поздравленията си на годениците и на щастливите родители на Луиза.

— Ето за такъв зет си мечтаех — каза старият Сейнт Артай: — млад, хубав офицер, притежаващ огромно богатство.

— Значи капитанът е много богат! — каза Макдонъл учуден.

— Богатството му е почти колкото моето — отговори щастливият баща.

— Казват, че имал намерение да купи имението Клинтън — подхвана отново Макдонъл.

— Вярно е — потвърди Бауригърд.

— А то е едно от най-евтините — обади се Луис, — оценяват го на триста хиляди долара.

Луиза беше заета с приятелките си. Уорънс отиде при мисис Боушъмп, която седеше уединена в единия ъгъл на салона. Капитанът беше мълчалив, сякаш черен облак беше надвиснал над главата му.

— Какво му е на щастливия годеник? — попита младата жена, като го удари леко с ветрилото си.

— Малка неприятност — отговори Уорънс.

— Надявам се, че не с Луиза.

— О, не — отговори бързо Уорънс.

— Мога ли да попитам какво ви измъчва? Знаете, че съм ви най-добрата приятелка.

— Понеже проявявате такъв жив интерес към моите работи, ще ви поверя тайната си. Знаете, че съм в преговори за закупуване на имението Клинтън. Договорът е почти готов, но днес получих писмо от моя нотариус от Ню Йорк, с което ми съобщава, че уреждането на наследството ми ще се забави няколко седмици и че след това трябва да мине най-малко още месец, докато имотът се превърне в пари. Просто не зная какво да правя!

Младата вдовица помисли няколко мига.

— Колко ви трябват, капитане? — попита тя.

— Петстотин хиляди.

— Преди известно време продадох чифлика си. След два дни ще ми изплатят сумата и аз ще се радвам много, ако приеме те да ви услужа с нея.

— Не, не, госпожо, невъзможно ми е да приема. Помислете си, ако някой узнае за това.

— Вие ме обиждате, пък и кой може да узнае, ако нещата останат между нас двамата. Щом получите наследството, ще ми върнете парите.

Уорънс помисли. После каза:

— Единствено фактът, че договорът е готов, ме принуждава да злоупотребя с вашата добрина.

И той целуна ръката на младата жена с гореща признателност.

Уорънс напусна вилата на Сейнт Артай. Тръгна пеша. Както след първото си посещение, той вървеше из тихите паркове и си говореше полугласно:

— Може да се каже, че успях. Вдовицата ми дава половин милион. Трябва да пипна касата на стария още преди или веднага след венчавката, в зависимост от обстоятелствата. И тогава светът отново ще бъде отворен пред мен. С милионите си аз ще смажа враговете си като жалки нищожества.