Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Beggar Countess (Or the Tragic Fate of the Daughter of a Count), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2011)
Разпознаване и начална корекция
tanqdim (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
egesihora (2015)

Издание:

Графиня просякиня. Част първа

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част втора

ИК „Атания“, Русе, 1992

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част трета

ИК „Атания“, Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

 

 

Издание:

Графиня просякиня. Част четвърта

ИК „Атания“ — гр. Русе, 1992 г.

Коректор: Иличка Пелова

История

  1. — Добавяне

Хитростта побеждава

Роджър беше взел всички мерки, за да хване Норт. Самият той, облечен в шинела на вратаря, остана в салона за хранене, а Сам зае място на капрата на един файтон близо до хана.

Беше седем часът сутринта, когато някой заслиза по стълбата от втория етаж. Прислужникът, който се навърташе из салона, изгледа учудено слизащия.

— Добро утро, мистър Кадуел, много рано сте станали. В града ли отивате?

Човекът само кимна с глава. Той беше вдигнал яката на връхната дреха и беше нахлупил шапката си чак до ушите.

— Ще се върнете ли за закуска?

Човекът поклати отрицателно глава.

— Кой е този господин? — попита Роджър прислужника.

— Мистър Кадуел, един от най-големите земевладелци в околността — каза с подчертано уважение прислужникът.

Не мина и половин час, когато горе се чу ужасна глъчка. Прислужникът, конярят и млекарят затичаха по стълбите нагоре. Кадуел стоеше на прага на стаята си по долни дрехи.

— Къде са ми дрехите, дяволи проклети? Искам да си тръгвам.

— Вашите дрехи ли? — отговори смаяният прислужник. — Не съм ги вземал.

— Тогава къде са?

— Не зная.

— Чакай тогава, ще те науча аз! — извика ядосаният земевладелец и един ботуш полетя към тримата мъже.

Изведнъж Кадуел си спомни нещо и влезе в стаята. В същия миг оттам долетя вик, подобен на вик на диво животно.

— Ограбен съм, пропаднах!

Той изтича към тримата, като продължаваше да вика:

— Мерзавци, крадци, вие сте ме ограбили! Дайте ми парите или ще ви застрелям.

Разгневеният човек се спусна към масата си, за да вземе револвера, но за негово най-голямо учудване и той беше изчезнал.

Тримата хукнаха по стълбите, Кадуел се спусна след тях, като не преставаше да вика:

— Ще ви удуша, главите ви ще откъсна!

В това време пристигна ханджията.

— Успокойте се, господин Кадуел. Вие знаете, че аз поемам гаранция за изгубените вещи.

— А за парите?

— За тях съжалявам, ако ги бяхте поверили на мене, това нямаше да се случи.

Роджър приближи.

— Кой е този човек? Защо вдига такъв ужасен шум? — попита той прислужника.

— Господин Кадуел, той е тук от два дни.

— Но струва ми се, че Кадуел излезе преди малко. Нали ти поздрави мистър Кадуел.

При тези думи келнерът трепна. Той затича към стаята, в която беше нощувал Норт, отвори я и спря смаян на прага.

Стаята беше празна. На един стол беше преметната изпокъсана и кървава моряшка дреха, в ъгъла се мъдреха чифт прости ботуши.

— Отишъл си е! — извика келнерът с треперещ глас. — Той е ограбил мистър Кадуел.

— Кой? — попита ханджията, приближавайки се заедно с Роджър. — Чужденецът ли?

— Да — отговори прислужникът.

— Тази сутрин той си отиде, облечен с дрехите на господин Кадуел.

В това време Кадуел отново изкрещя:

— Осемдесет хиляди долара… Опропастен съм!

Роджър слезе бързо, като кимна на ханджията, и затича към файтона, на чиято капра седеше Сам.

— Видя ли накъде тръгна човекът, който преди малко излезе от двора на хана?

Сам мълчаливо показа посоката.

— Тогава бързо след него! Това беше Норт.

Роджър се качи на файтона. Сам удари конете и те като стрела се понесоха след беглеца.

Норт знаеше, че кражбата му ще бъде разкрита. Затова той се отклони от главния път, като свърна в една странична уличка, която скоро щеше да го изведе на края на града. Там той срещна една стара жена.

— Коя е най-близката гара? — попита той.

— Гарсън Сити — отговори старата. — Само че вие вървите в обратна посока. Трябва да се върнете назад. От тук до станцията има четири мили.

— Не мога ли да ида до друга станция? — попита Норт объркан.

— До Монтгомъри, но дотам има най-малко седем мили.

Норт благодари и тръгна напред. По обед той стигна на гарата. Влакът щеше да пристигне след половин час. За да не събуди подозрение, Норт поиска билет до Уиксбърг.

Като пристигна там, той се качи на парахода, който плаваше надолу по Мисисипи.