Графиня просякиня (136)

Друга любов

Нощта простираше тежкия си плащ върху просторния мраморен дворец. Всичко бе потънало в дълбок сън. Само в стаята на първия етаж откъм парка се забелязваше слаба светлина. Това явно беше някакъв знак, защото от сянката между дърветата се показа някаква фигура, която се огледа наоколо и тръгна към светлината. Тя приближи до къщата, като се ослушваше и оглеждаше зорко на всички страни. Най-после се наведе към земята, взе едно камъче и го хвърли по стъклото на осветения прозорец. Скоро след това на балкона до прозореца се появи друга фигура.

— Ти ли си, Ричард? — попита тя.

— Да!

— Дръпни се настрани.

Фигурата долу се прилепи до стената. Сянката от балкона се озърна за минута, после хвърли някакъв предмет, който се разви като змия от балкона до земята.

— Обтегни въжето — наредиха от балкона.

Ричард закачи края на въжето за един ъгъл на зида и го обтегна силно. После трескаво започна да се катери. Прескочи през парапета на балкона. Една нежна ръка хвана неговата и го поведе към стаята. Влюбеното момиче притисна любимия си. Двамата стояха прегърнати и развълнувано шепнеха:

— Приска!

— Ричард!

— Мили, уплаших се, когато се качваше.

— Бъди спокойна, ангел мой! Излагал съм се на по-големи опасности.

Той я гледаше в очите с блажена усмивка.

— Уви, Ричард, трябва да помислим за себе си.

Младежът се тръшна на канапето и притегли към себе си своята любима.

— Къде са Мая и Азума? — попита той.

— Спят.

— Тогава слушай, Приска! Струва ми се, че барон Фон Фалкенбург крои нещо за тебе и твоите приятелки. Заповядал е да не пускат никого при вас.

— Знам това — промълви полякинята.

— Е, добре, но аз не искам да служиш на капризите на онова надуто говедо. Трябва да избягаш.

— Къде?

— Ще ти приготвя сигурно място, ако ме обичаш. Ще изпълниш ли моето желание?

Приска замълча, после обгърна с красивите си ръце шията на Ричард.

— Ще ме оставиш ли да говоря? — попита бавно тя.

— Говори — отвърна Ричард.

Тя облегна глава на гърдите му.

— Ще стоиш така, докато свърша. Не гледай лицето ми! Искам да ми обещаеш!

Тя го целуна нежно.

— Знаеш добре, че положението ми в обществото не съответства на твоето. Всяко момиче със знатно потекло би се чувствало щастливо да стане твоя съпруга… Мълчи, не ме прекъсвай. Аз ти разказах моята съдба. Ти знаеш, че не съм стигнала лесно до това положение, в което се намирам сега, и че то стана възможно поради нещастно стечение на обстоятелствата! Аз съм бедно момиче, което няма нищо свое, дори и собствена чест. Единственото, което притежавам, е правото да прося. В твое лице познах любовта! Последните седмици ми донесоха много щастие и аз съм ти благодарна за това. Ти ми помогна да вкуся от блаженството. Но събуди в мен и гордостта. У мен се пробуди дъщерята на полския благородник и цялата ми енергия се пробуди наново. Сега мога да противостоя на всякакви удари… По тази причина не мога да тръгна с тебе, въпреки че те обичам толкова горещо и мисля постоянно за тебе. Не мога да ти бъда нито съпруга, нито любовница.

Ричард бързо повдигна глава, но тя закри очите му с ръце.

— И защо не можеш да бъдеш моя съпруга? — попита той твърдо.

— Не ми е позволено — отвърна тя кротко. — Ти имаш родители, които държат твърде много на своята чест и ще те отритнат, както ще отритнат и мен. Всичките ти приятели ще те напуснат. Тогава ще трябва да се махнеш от града, за да се спасиш от срама и подигравките… И всичко това заради мен — ниско падналата жена!

— Приска!

— Не, остави ме да довърша. Да, ако бях едно честно момиче… е, тогава бих склонила, защото те обичам повече от живота си. Бих работила заедно с тебе, бих търпяла глада, бих живяла с тебе в най-простата колиба и щях да имам пред себе си само една цел — да те направя щастлив.

— И искаш да останеш тук, където всяка минута те унижават? — попита той горчиво.

— Нали Мая и Азума са с мен — каза Приска весело. — Искаш да се разделя с тях ли? Ако това стане, бих ти показала как умира една полякиня.

Като каза това, тя извади изпод корсета си някакво шишенце с прозрачна течност.

— Дай ми го — извика Ричард и се опита да го изтръгне от ръката й, но Приска веднага го скри пак.

— Искаш да ми отнемеш и последното средство за спасение!

— За бога, Приска, не ме докарвай до отчаяние! Никога не съм имал желание да те унижавам дотолкова, че да те направя моя любовница! Ти ще тръгнеш с мен само като съпруга. Имам познати далече на запад. Там никой не ме познава и ние ще живеем щастливо. Ще бъдеш само и напълно моя!

Гърдите на момичето се повдигаха учестено. То слушаше с пламнали очи думите на Ричард, но решението му бе неотменимо.

— Не, Ричард, не! Пак ти повтарям, че не мога и не ми е позволено. Обичам те твърде много, за да те направя нещастен. После би ме проклинал. Така, като не се свържа с теб, ще ти направя едно добро и един ден ти ще бъдеш благодарен за сегашното ми упорство.

— Не мога да живея без тебе — извика младежът и въздъхна тежко. — Смили се над страданията ми, които понасям вече толкова време. Няма да те напусна, докато не ме послушаш.

В душата на младото момиче кипеше борба. Още миг — и тя би разтворила обятията си и би извикала:

— Ще бъда твоя до гроб!

Но в последния момент се въздържа. Повдигна кротко главата на любимия си и го целуна нежно и дълго по устните.

— Приска — промълви Ричард, — няма да те оставя. Ти можеш да ме отблъснеш, но аз няма да си тръгна. Разчитай на мен. Няма да те оставя никога и ще те последвам дори и в смъртта.

— Ще имаш време да се разубедиш, Ричард. Утре, като размислиш по-спокойно, ще видиш, че тази вечер си действал прибързано.

— Ти нямаш сърце! Никога не си ме обичала!

— Не говори така — отвърна тя разпалено. — Искаш насила да отвориш раните, които вече са зараснали. Искаш още веднъж да изстрадам душевните бури от последните дни.

Ричард не отговори.

— Трябва да си вървиш — забеляза Приска. — Пазачът скоро ще мине и ще види въжето от балкона.

Ричард стана като замаян, олюлявайки се леко, и се отправи към вратата. Приска го последва мълчаливо. Изведнъж той се обърна, прегърна я и я целуна толкова горещо, че тя почувства, че ще се стопи в обятията му. Колко щастлива би била, ако можеше да умре така в прегръдките му.

Той я пусна и се сбогува. След това за миг се прехвърли през парапета на балкона и се спусна долу.

Приска развърза въжето и го захвърли, после се върна в стаята си. На следващия ден бе страшно потисната. Струваше й се, че целият свят бе потънал в мрак, непрогледен, черен мрак.