Графиня просякиня (125)

„Уайт Касъл“

От всички страни пред двореца „Уайт Касъл“, осветен като с дневна светлина, се събираха елегантни екипажи.

В една от тези каляски седяха и двамата приятели.

— Е, драги мой, най-после те измъкнах навън — каза Джеймс. — Я разтвори палтото си да видя дали си достатъчно шик. Да, добре е! Прилича ти! Да влезем.

— Скъпо развлечение, нали?

— Зависи от обстоятелствата. Парите играят важна роля. Колко носиш?

— Сто долара!

— Чудесно! Но днес си мой гост. Надявам се, че друг път ще бъдеш по-съобразителен.

Ричард замълча. Те стигнаха перона и слязоха.

Стъпиха във величествения вестибюл, украсен с екзотични растения. В средата му се издигаше статуя от стъкло, от която се изливаха в един басейн струи вода. Басейнът беше заобиколен с тропически водни цветя.

Джеймс отиде на касата и плати два билета за сто долара. Той прошепна на Ричард:

— Не задавай въпроси, а ме следвай. Не се чуди на това, което ще видиш и чуеш.

Влязоха във великолепния салон. Свят на блясък, море от огледала! Луксозни тапицирани канапета, мраморни маси.

— Тук има всякакви закуски, искаш ли?

— Не, благодаря — отвърна Ричард.

— Сега ела насам! Виждаш ли онзи наконтен господин там?

— Да, добре изглежда.

— Познаваш ли го?

— Не. Никога не съм го виждал.

— Той е идеалът на младежите от М. Германец. Барон фон Фалкенбург, кавалер в пълния смисъл на думата.

— Приятел ли си с него?

Внезапно звънецът в залата иззвъня.

— А, представлението започва. Да идем в театралния салон.

Влязоха в залата за зрители, украсена още по-изящно от предната. Ложите и балконите блестяха с позлатените си орнаменти и скулптури.

Великолепната музика унасяше слушателите.

Двамата приятели се настаниха в една ложа.

— Джеймс — каза Ричард, — тук има само мъже. Какво означава това?

— Имаш право, но почакай, след малко ще дойдат и дами.

— Откъде?

— От сцената. Балерините от балета ще дойдат в танцувалната зала.

— Нима?

— Да!

Завесата се вдигна. Лампите угаснаха и осветена остана само сцената. Тя представляваше райска градина с големи чашковидни дървета.

Изведнъж от гигантските чашки на тези дървета изскочиха нимфи. Те слязоха на сцената и под мелодичните звуци на музиката започнаха да танцуват.

— Имаш ли бинокъл? — попита Джеймс.

— Да — отговори Ричард.

— Тогава погледни момичето. Преди няколко месеца то беше мое. Виж как гледа към нас. Знае, че аз съм тук. Пред него богинята е зла котка. Има по четирима обожателя едновременно. Другата — по-далече вляво — е божествена.

Ричард гледаше учудено Джеймс.

— Никога не съм те виждал с тях на улицата.

Джеймс едва не се изсмя.

В това време вратата в дъното на сцената се разтвори и от нея излезе група млади балерини. Скъпоценните камъни по върховете на шапките им отразяваха светлината като светкавици. Гърдите им бяха покрити с блестящи нагръдници.

— Чудесно — възкликна Ричард.

— Да — потвърди Джеймс, смеейки се. — Те са златни момичета и трябва постоянно да бъдат позлатявани.

В това време на сцената излезе богът на любовта Ерос и всички балерини коленичиха пред него. Балетът беше великолепен.

— Сега да идем в голямата зала — каза Джеймс и поведе Ричард.