Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (99)

99.

Четвъртък, 12 март

Дж. Пол Корнел, настанен в огромния си апартамент на четвъртия етаж на „Гранд Хотел“ малко след четири следобед, обикаляше и оглеждаше пищната обстановка. Малкото му жилище можеше да се побере пет пъти на това място.

Апартаментът с изглед към Ламанша имаше основна спалня с огромна баня, втора баня и дневна, украсена в стила от епохата на Регентството^[20] с две големи канапета под пищен полилей. Четирите големи куфара, които бяха част от прикритието му, лежаха неотворени. Два от тях бяха поставени от услужливия носач на подпори и бяха пълни с дрехите, които му бяха купени от различни магазини в града, както и със скъп несесер с тоалетни принадлежности.

Сложи айфона си да се зарежда. Устройството беше с инсталиран скрит софтуер, който показваше местоположението му с точност два метра на наблюдавания денонощно екран в Разузнавателния отдел в централата на полицията, както и активиращо се от глас записващо устройство. Той отвори куфарите и започна да разопакова багажа си, като окачаше сака и панталони и прибираше ризи и бельо в чекмеджетата. Много от дрехите му имаха етикети на американски дизайнери. Час по-късно вече се беше нанесъл напълно. Следващата стъпка бе да открие онази опасна дама, Джоди Кармайкъл. Или, ако колегите му бяха хвърлили стръвта според плана, да я остави тя да го открие.

Малко след шест вечерта, облечен в тъмносин костюм, бяла риза с разкопчана яка и с черни велурени обувки „Гучи“, той слезе с асансьора и отиде в бара, като огледа всички в заведението. Имаше няколко групи бизнесмени и една двойка, пиеща шампанско. Но не и самотна жена. Избра си място, от което можеше да наблюдава кой влиза. После Потинг се зачуди какво ли би си поръчал Дж. Пол Корнел в коктейлбар.

Може би мартини? Или „Манхатън“?

Погледна листа с коктейли, който му бе дал барманът. Двама бизнесмени в костюми и с табелки на някаква конференция на реверите си седяха до него и пиеха бира. Бирата е по-разумен избор, помисли си той. Не знаеше колко ще му се наложи да чака. По-нататък друг мъж с костюм пиеше нещо, приличащо на джин с тоник, от висока чаша.

Имаше коктейли, за каквито не беше и чувал. Барманът сложи купичка фъстъци пред него и Потинг се зае с тях, като разпиля няколко. Дали тя ще се появи? Нямаше откъде да знае. Както и да е, имаше чувството, че го чака дълга вечер.

С добре обработения си калифорнийски акцент си поръча „Перие“ с резен лимон във висока чаша. Ако тя се появеше, поне питието му щеше да прилича на джина с тоник, за който жадуваше в момента.

Следващият час се източи бавно. Уби част от него, като ровеше в телефона си. През цялото време държеше входа под око, готов за действие. После мислите му се насочиха към Бела, както ставаше всеки път, когато имаше време да мисли.

Сърцето му посърна и го налегна тъга.

Тя беше истински добър човек. Двамата имаха такова чудесно бъдеще пред себе си. След толкова много гадости той най-сетне беше намерил любовта на живота си. А после тя беше направила онова, което би направил всеки полицай в подобна ситуация, независимо дали е на работа или не — и бе изгубила живота си.

Барманът прекъсна мислите му, като го попита дали желае друго питие.

Желаеше, при това много. Вместо това поръча от същото, като се утеши с мисълта, че прекарва вечерта по-добре от двамата нещастници, които слухтяха в колата си някъде наблизо и изпълняваха досадната задача да го пазят дванайсет часа в денонощието. Предполагаше, че е утешително да знае, че докато е под прикритие, винаги ще има двама полицаи на няколко секунди от него, ако му потрябват. Достатъчно беше само да натисне едно копче на телефона си.

Питието му пристигна и той го изгледа мрачно. После помоли бармана да му донесе джин с тоник, като джинът да е двоен.

Когато новото питие дойде, Потинг го изгълта на две глътки.