Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (89)

89.

Сряда, 11 март

След края на срещата Рой Грейс се обади на детектив Маги Бриджман, която беше офицер за връзка с „Работа под прикритие“.

Каза й изискванията си. Трябваше му мъж, който да е на разположение незабавно, да може да мине за смъртно болен, на шейсет и няколко и познаващ града и живота в него.

Напълно невъзмутима, сякаш се занимаваше всеки ден с подобни неща, Бриджман му каза, че ще провери и ще му се обади.

Няколко минути по-късно му звънна Пат Ланиган от Ню Йорк.

— Здрасти, друже! Имам някои от другите му псевдоними. Пробвай Джеймс Бийм и Джордж Дикъл.

— Това не бяха ли американски производители на уиски? — попита Грейс.

— Правилно. Колкото и да е изумително, нашето общо приятелче Зъба има чувство за хумор.

Фалшивите имена ставаха толкова много, че Грейс започваше да се чуди дали операцията не трябва да се прекръсти от „Паяк“ на „Псевдоним“. Веднага щом затвори, той предаде информацията на екипа си.

След десет минути някой си детектив Балънтайн се обади от рецепцията на хотел „Уотърфронт“. Имали гост на име Джордж Дикъл в стая 407.

Понякога Грейс позволяваше на вълнението да вземе връх. Така се стигна до прострелването на Глен Брансън. Ако куршумът бе минал на сантиметър-два вдясно, приятелят му щеше да е или мъртъв, или парализиран от кръста надолу. Помнеше и други уроци. И в същото време адреналинът бушуваше в него. Зъба щеше да е сериозна плячка — огромна плячка. Трябваше да е сигурен, че този път няма да му се изплъзне през пръстите.

Първо помоли от рецепцията да проверят дали г-н Дикъл е в стаята си, като предложи да му се обадят под претекст, че проверяват дали е доволен от почистването. После звънна на дежурния инспектор и се зарадва, когато чу гласа на Дон Марк, който бе един от най-доверените му хора.

Грейс се обади на тактическия командир, който за десет минути изпрати въоръжен екип, двама кучкари и тактическия отряд към хотел „Уотърфронт“ и за всеки случай предупреди хеликоптера NPAS 15 да бъде в готовност — с надеждата, че няма да бъде извикан за друга полицейска или спешна операция, тъй като полицията на Съсекс вече не разполагаше със своя машина.

В сегашната си роля като началник на „Тежки престъпления“ на Грейс рядко му се случваше да участва в операция, но този път беше различно. Беше лично. Беше водил последното издирване на това чудовище след свирепата му битка с Глен Брансън. Зъба се беше хвърлил безразсъдно в залива Шоръм и беше изчезнал. Ако наистина беше той и е оживял, Грейс беше твърдо решен лично да му прочете правата, макар да знаеше, че момчетата от тактическия отряд ще го заловят преди това.

За първи път от доста време той свали бронежилетката си от куката на вратата, облече я и слезе долу.