Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (100)

100.

Четвъртък, 12 март

Твърдо решена да не повтаря грешката с Уолтър Клайн, Джоди Кармайкъл бе прекарала последните два часа в усилена проверка на Дж. Пол Корнел в интернет.

Статията в Уикипедия отговаряше на онова, което беше прочела във вестника. Скромното му детство в Уайтхоук Истейт. Образованието му, първо в „Дороти Стринър“ в Брайтън, после стипендия за компютърни науки в Масачузетския технологичен институт. Пет години работа в Торонто с д-р Джоузеф Кейтс, един от пионерите в областта на споделеното компютърно време, а по-късно в системите за трафик на данни. Преместване в „Майкрософт“ в Калифорния, преди да направи първото си състояние със собствена технологична компания в Силициевата долина, разработваща системи за лицево разпознаване за военните. Следваше финансиране на поредица преуспели по-късно нови фирми. Имал страст към класическите автомобили и събрал много скъпа колекция от тях.

Нещо, което я развълнува особено, беше липсата на наследници. Бил женен само веднъж и имал две деца — син, роден с кистична фиброза, който умрял на деветнайсет, и дъщеря, загинала при самолетна катастрофа. Жена му починала от рак.

На два пъти се провалил в опитите си да купи големи американски бейзболни отбори и през последното десетилетие дарил много милиони за благотворителност, включително за борба с кистичната фиброза и проучвания в областта на генното инженерство.

Джоди откри, че донякъде съжалява Корнел.

И благодарение на интервюто във вестника имаше представа къде би могла да го намери тук, в Брайтън.

Започна да търси снимки на жената на Корнел. И докато го правеше, се усмихна. Съпругата му е била слаба и привлекателна, брюнетка. С новата си прическа Джоди много добре можеше да пасне на този модел.

Малко след шест вечерта започна да се подготвя.

Зъба седеше зад бюрото в хотелската си стая, пушеше, пиеше уиски и гледаше Джоди през камерите, които бе скрил в къщата й. Тя седеше зад тоалетната маса в спалнята си и внимателно се гримираше. Екранът на компютъра й не се виждаше на никоя камера. Какво ли беше търсила в интернет?

И за какво се издокарваше така? Тази жена нямаше ли да спре най-сетне? Съпругът й беше умрял съвсем наскоро и тя го беше върнала у дома, за да го погребе. Зъба трябваше да признае, че мъничко й се възхищава. Тя бе хищник като него.

Стана и закуцука из стаята. Болежките в ребрата намаляваха. Синината на десния му крак вече изглеждаше малко по-добре. След няколко дни щеше да е във форма.

Малко след шест и половина видя — и чу — как Джоди Кармайкъл си поръчва такси до „Гранд Хотел“. Каза псевдонима си, Джудит Форшоу.

— Приятна вечер, Джудит — тихо рече Зъба. — Остани до късно. Колкото по-късно, толкова по-добре.

Възможността се беше открила по-скоро, отколкото беше очаквал. Но част от обучението му като снайперист беше винаги да си готов, когато ти се открие възможност за стрелба — защото втора може и да няма.

Стана, съблече се и започна отново да се гримира. След това отиде до гардероба и взе роклята, обувките, палтото и перуката.

Петнайсет минути по-късно Телма Дарби с помощта на бастуна си изкуцука по коридора, хванала голямата си чанта, слезе с асансьора до лобито и пресече улицата до колата си под наем.