Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (77)

77.

Вторник, 10 март

След като приключи разговора с Мишел Уебсдейл, Грейс се замисли дали да не си направи едно кафе. Но вече закъсняваше, така че забърза напред. Когато влезе в заседателната зала, белите дъски бяха приготвени и всичките членове на екипа с изключение на Глен Брансън и Норман Потинг седяха около овалната маса.

На една от дъските беше закрепена увеличената фотография от „Аргъс“, която му бе отбелязала Лесли. Възрастен мъж, красив и изискан на вид, макар и малко пълен, в бял фрак с черна папийонка и жена в дълга черна рокля, къдрава коса и хипнотизиращи сини очи. Разпозна я моментално от записите от камерите, които му бе пратил Ланиган.

На пръста си тя носеше годежен пръстен с огромен искрящ камък. Но макар да стояха заедно и мъжът да бе прегърнал с обич новата си съпруга през раменете, езикът на тялото й казваше всичко. Беше се отдръпнала леко от него и помежду им имаше доста разстояние. Неговата усмивка беше горда и щастлива, докато нейната изглеждаше фалшива, само за обектива — очите й определено не се усмихваха. Грейс седна на мястото си, сложи вестника, бележника и бележките пред себе си и започна да запознава екипа с информацията, с която разполагаше за смъртта на Роули Бърнет Кармайкъл.

След това съобщи онова, което беше научил току-що от Кели Никълс.

— Особено важно може да се окаже местоположението на „Асда“ в Марина. Доколкото знам, това е най-близкият до Родийн супермаркет. Мястото, където Шелби Стонър е направил случайната си размазана снимка. Аутопсията потвърждава, че Стонър е умрял след ухапване от пясъчна усойница. Новият съпруг на Джоди също е умрял от ухапване на пясъчна усойница. И тя е купувала продукти от доставчик на храна за влечуги. Тъй като за повече от шейсет години няма сведения за смърт от ухапване от змия в Брайтън, смятам това за важно. Остава въпросът как точно е бил ухапан Шелби Стонър. Възможно ли е да е направил снимката, докато се е опитвал да ограби къщата? Дали е проникнал в дома на Джоди някъде в града и е бил ухапан? — Той погледна бележките си. — Тази посока на разследване е важна, но трябва да имаме предвид и нещо друго. Младоженците Кармайкъл са се намирали в район на Индия, където този вид змии се срещат често и убиват хиляди хора всяка година.

Детектив сержант Кейл вдигна ръка.

— Шефе — каза тя. — Имам нещо, което също може да се окаже важно. Преди два часа ми се обади някой си Харви Декстър, пенсиониран консултант рентгенолог от Ийстбърн. Каза, че току-що прочел вестника, който имате и вие, и е сигурен, че е виждал жената от снимката. — Тя посочи дъската. — Уверен е, че е седял срещу нея на лифт във френския курорт Куршевел преди месец. Бил е с камера на каската си.

— Доста приятен живот — отбеляза Гай Бачълър. — Един месец на ски, следващия на околосветско пътешествие.

Грейс не му обърна внимание.

— И какво е искал да каже, Таня?

— Ами каза, че покрай работата си станал майстор в анализирането на снимки. Убеден е, че макар и двамата да са били с каски, жената от вестника е същата, която е видял в Алпите. Но на записа от неговата камера мъжът не е Роули Кармайкъл, а Уолт Клайн, финансовият мошеник, който се хвърли в една пропаст в Куршевел.

— Значи имаме очевидец, че жената, която е карала ски с Клайн в Алпите, е Джоди Кармайкъл — каза Грейс.

Отново потвърждение на нещо, което му беше известно.

— Погледнато откъм светлата страна на нещата, Уолт Клайн се е справил по-добре от следващия нещастник, в когото е забила ноктите си — отбеляза Гай Бачълър. — Той изкара само четири дни!

Някои от екипа се разсмяха.

— Двама мъртви любовници за един месец? — попита Грейс.

— Да изгубиш един може да мине за лош късмет. Двама вече прилича на нехайство — каза детектив сержант Екстън. — Според Оскар Уайлд!

— Мисля, че Уайлд е имал предвид съпрузи, Джон — каза Таня Кейл.

Грейс си спомни една пиеса на Оскар Уайлд, която бе гледал със Санди в театър „Роял“.

— Всъщност по-скоро става въпрос за модел, Джон и Таня. Но разбирам какво имате предвид. — Той се обърна към Таня Кейл. — Доколко уверен е този Харви Декстър?

— Абсолютно, сър.

— Пази ли все още записа?

— Да, сър.

— Трябва да го разпитаме и да вземем копие от видеото.

— Ще се видя с него веднага след брифинга, сър. Отивам в дома му.

— Браво. — Той се обърна към детектив сержант Бачълър. — Гай, някакъв напредък по твоята линия?

— Не много, шефе. Проверих всички в района, които биха могли да имат разрешително за гледане на пясъчна усойница, но такива няма. Боя се обаче, че това не означава кой знае какво. Говорих също с един от водещите експерти в страната по отровни змии, херпетолога Марк О’Шей. Той е консултант куратор по влечугите в Уест Мидленд Сафари Парк. Каза ми, че макар ние да имаме строги правила за гледане на отровни змии по силата на Закона за опасните диви животни, всеки може да си ги купи под тезгяха на някой от панаирите за влечуги в Хам в Германия или в Хаутон в Холандия, където няма нужда от разрешителни и не се задават въпроси. Пясъчните усойници струват около сто и петдесет евро и можеш да ги носиш в пластмасов контейнер с размерите на кутия за сандвичи. Можеш да минеш през митницата с куп такива в багажа си напълно законно, макар че би трябвало да ги регистрираш в рамките на четиридесет и осем часа.

— Сериозно? Би трябвало?

— Почти никой не го прави.

— Просто да не повярваш! — рече Грейс. — Значи не можеш да внесеш пудел в страната без цяло тесте ветеринарни сертификати, но минаваш спокойно с твари, способни да те убият за часове?

Детектив сержантът вдигна ръце в жест на отчаяние.

— Да. Освен ако въпросната твар не фигурира в Конвенцията за международна търговия на застрашени видове, за които се изисква специално разрешително, никой не нарушава никакъв закон, като внася подобни създания в страната. Можеш да внесеш кобри, черни Мамби, отровни паяци, скорпиони, какво ли не.

— Страхотно — мрачно рече Рой Грейс. — Значи нямаме представа колко наши сънародници имат отровни влечуги в домовете си?

— Нямаме — потвърди Бачълър. — Попаднах на един полицай от Метрополитън, който гледа отровни жаби, Анди Гибс. Той ми каза, че повечето колекционери държат отровните си змии в обезопасени вивариуми — това са стъклени контейнери с отопление и флора, имитиращи естествената среда на обитателите им. Но освен това каза, че имало и малоумници, които ги държат под леглото си в картонени кутии с капаци, придържани с ластици.

— Защо му е притрябвало на някого да гледа отровно влечуго? — попита Е-Джей.

— Поради куп причини — рече Таня Кейл. — Четох по въпроса. Някои просто са запленени от тях. Има и такива, на които им действа възбуждащо, като онези оръжейни маниаци в други страни, които държат цели арсенали.

— Или такива, които обичат да се отървават от любимите си? — обади се Алек Дейвис.

— Проверих пощенския адрес на Джоди Бентли, или поне един от тях — продължи детектив сержант Бачълър. — Специализирана компания на име „Брайтън Пост Рестант“, която е и интернет кафене на Уестърн Роуд 23А. Никой никога не я е виждал там. Има обаче нещо, което може да се окаже интересно. Управителката ми каза, че на първи март, неделя, към единайсет сутринта се появил някакъв странен тип и питал за Джоди. Американец, доста нахален. Бил груб с нея, после се разкарал.

— Тя описа ли го? — попита Грейс.

— Не кой знае колко добре. Каза, че бил дребен и лукав, облечен в подплатен анорак, с бейзболна шапка и пилотски слънчеви очила.

— Може да е бил по следата на Уолт Клайн — предположи Грейс. — Официален или неофициален следовател от Щатите. Но ако е бил официален, би трябвало да ни уведоми и да поиска съдействието ни. Има ли записи от камера?

— Поисках ги, но не е сигурно дали вече не са изтрити.

— Нещо друго, Гай?

— Да, шефе. Проверихме адреса, даден от Джоди Кармайкъл на полицията в Гоа. Апартамент в Алекзандра Вилас, недалеч от Севън Дайлз. Никой не отговаря на позвъняванията и съседите разказали на нашите момчета, че не са виждали никого там от месеци. Доколкото можели да кажат, апартаментът бил собственост на самотна жена, която живее в чужбина.

— Някой описал ли я е?

— Да. Описанията отговарят на скъпата ни Джоди.

— Интересно — рече Грейс.

Бачълър се усмихна.

— И още нещо, което може да ви се стори интересно. Прочетох го в интернет. Някои змийски отрови имат много неприятен страничен ефект върху оцелелите.

— И какъв е той? — попита Грейс.

— Спаружвали пишки.

— Тогава дръжте змиите по-далеч от Норман Потинг! — обади се Джон Екстън и вдигна очи от лаптопа си. — И без това има слухове, че му е малка.

— Благодаря, Джон! — каза Грейс. — Май информацията взе да ми идва в повече. — Той си записа някои неща в бележника и погледна снимката от мобилния телефон на Шелби Стонър. — Спешно трябва да намерим къщата, в която е била заснета. Гай, ти каза, че си разпознал прозореца като имитация на „Тюдор“, но за съжаление това е един от най-често срещаните архитектурни стилове в града. И определено не е в стила на Алекзандра Вилас. Искам да намериш архитект, да идете в общинския архив и да видите дали няма да откриете къщата по някой от плановете. Един архитект може да успее да определи размерите на стаята по снимката и да види дали в плановете няма нещо такова. Знам, че задачата е трудна, но е много важно да намерим къщата.

— Да, шефе.

Грейс се обърна към Ема-Джейн Боутууд.

— Е-Джей, искам да се заемеш с всички записи, поискани от Джак от Уестърн Роуд 23А от неделя, първи март.

— Да, сър.

— Не ми се вярва всички змии да ядат една и съща храна. Таня, искам с Гай да разберете каква е диетата на пясъчната усойница и какво предлага онази компания за храна на влечуги.

— Ташаци? — предположи някой.

— Има ги в изобилие в целия град — отговори Дейв Грийн, който беше включен като отговорник за местопрестъплението.

— Малко трудно смилаеми, дори за змия — добави Джон Екстън.

Грейс се обърна към Алек Дейвис и Джак Алекзандър.

— Искам вие двамата да се заемете с организирането на екип, който да покрие района на Родийн и да разпитва от къща на къща. — Той посочи снимката на Роули Кармайкъл и Джоди Бентли от кораба. — Вижте дали някой няма да я разпознае или не знае за съсед, който гледа влечуги. Не ми пука колко невидима иска да бъде, не можеш да живееш в град, без някой рано или късно да те забележи. Трябва да има някой водопроводчик, електротехник или строител, който е бил в дома й, по дяволите! Трябва да плаща данък сгради. Проверете регистрите на доставчиците на електричество за всички имена, под които се подвизава. Както и шофьорските книжки. Била ли е глобявана някога за неправилно паркиране?

Той погледна бележките си.

— Следващата ни задача е да съставим родословно дърво на нашата загадъчна дама. Джоди Данфорт; Джоди Бентли; Джоди Кармайкъл. И как пасват имената Джема Смит и Джудит Форшоу? Тя има подробни познания върху отровните влечуги. И вероятно къща в Родийн, освен апартамента в Алекзандра Вилас. Джак и Алек, давам ви задача да я откриете. Вижте къде ще ни отведе апартаментът в Брайтън. Има ли някаква връзка с Родийн? — Той замълча, после продължи: — Да видим дали няма да успеем да я проследим по мобилния й телефон, стига все още да е с онзи, с чийто номер разполагаме. Може да я намерим с помощта на Мишел Уебсдейл. Нека се опита да си уреди среща с Джоди, така всичко би станало много по-бързо. В същото време трябва да открием ловните й полета. Можете да погледнете сайтовете за запознанства и особено онези за хора, търсещи богати партньори. Доколкото разбрах, има доста такива сайтове. Ясно? Трябва също да научим къде се е срещала с предишните си завоевания.

Грейс се обърна към Таня Кейл.

— Дръж ме в течение за адресите в Брайтън, на които са доставяни деликатеси за пясъчни усойници. Може да намериш нещо подходящо за вечеря.

— Благодаря, шефе, ама предпочитам да се задоволя с „Уейтроуз“.

 

 

След края на брифинга Рой Грейс се върна в кабинета си. Беше останал без сили. Затвори вратата, седна и се загледа навън към светлините на паркинга на „Асда“ и града зад него. Мразовит ветрец духаше през прозореца в лицето му. От време на време в криминалната история се появяваше по някоя „черна вдовица“. Самият той навремето беше имал вземане-даване с една, която беше оставила кандидат-съпруга си да умре, затворен в ковчег.

Дали сега не попадаше на друга?

Телефонът му иззвъня. Отново беше Кели Никълс.

— Сър — каза тя. — Изникна нова информация, която може да се окаже важна.

Грейс я изслуша.

— По дяволите. Кели! Чудесна работа!