Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (92)

92.

Сряда, 11 март

Рой Грейс се върна оклюмал в Съсекс Хаус малко след пет следобед. Къде се намираше Зъба, по дяволите? И под какво име?

Отиде направо в общата зала и със задоволство видя, че Глен е там — искаше новини от Лион. Инспекторът се извини за отсъствието на Норман Потинг — имал час при лекар — и го запозна накратко с изчезването на Крисп от затвора в Лион. Явно мерките за сигурност в болничното крило са били под всякаква критика, но въпреки това никой не можеше да обясни как точно се е измъкнал.

Макар да бе разочарован, че серийният убиец е избягал — засега — за пореден път от правосъдието, Грейс изпитваше облекчение, че не можеха да обвинят за това него или колегите му от Съсекс. Каза на хората си, че следващият брифинг ще бъде в 8:30 на другия ден, и се върна в кабинета си. Нуждаеше се от известно време насаме, за да помисли. Но когато влезе в стаята, телефонът вече звънеше.

Беше Маги Бриджман от „Работа под прикритие“ и звучеше развълнувано.

— Рой, мисля, че имаме идеалния агент — каза тя. — UC 2431. Можеш ли да ми дадеш време до утре сутринта?

— Идеално, благодаря. Утре сутринта е чудесно! А той има ли си име, или само код?

— Да, ще го познаваш като Дж. Пол Корнел. — Тя му даде още подробности.

Още докато говореше с нея, Грейс потърси името в Гугъл. Появи се дълъг списък на хора с това име. Пол Дж. Корнел в Линкдин. Един адвокат. Един собственик на школа за шофьори. Един с уебсайт „Управление на познанието за развитие“, каквото и да означаваше това. Един във винарския бизнес. Един преподавател от Брайтънския университет.

Хитър избор на име, помисли си той. Голямо разнообразие. Потърси изображения за същото име. Появиха се десетки лица, сред които чернокож китарист и други типове на различна възраст и с каква ли не външност.

Стесни търсенето на „Дж. Пол Корнел, милионер филантроп“.

Появиха се над сто различни лица и самоличности, от Джон Пол Гети до дебела версия на същия, хора на всякаква възраст и от всички раси, както и анимационни герои.

Опита „Дж. Пол Корнел, Брайтън“.

Куп резултати, свързани с Брайтънския университет.

Докато преглеждаше третата страница, намери онова, което почти със сигурност беше целта му. Неясна снимка на пълен мъж със слънчеви очила, направена сякаш нарочно в полумрак, като че ли обективът го е хванал неподготвен или опитващ се да се скрие. Текстът отдолу гласеше: „Една от редките публични появи на родения в Брайтън технологичен милиардер отшелник Дж. Пол Корнел“.

Имаше и друг резултат от шест години по-рано. „Английски технологичен магнат, направил състояние от изкупуване на стартиращи компании в Силициевата долина, купува американски бейзболен отбор като поредния си трофей“.

И още един: „Чарлз Джонсън, собственик на 25% от бейзболния тим на Сан Франциско «Джайънтс», и главният изпълнителен директор Лари Беър успешно избегнаха предложението на родения във Великобритания дот-ком милиардер отшелник Дж. Пол Корнел за контролния пакет акции на отбора“.

И още едно заглавие отпреди пет години: „Живеещият в САЩ британски милиардер отшелник и фанатичен почитател на бейзбола Дж. Пол Корнел се прицелва в бостънския «Ред Сокс» след неуспешен опит да купи «Джайънтс» от Сан Франциско“.

Грейс се усмихна. Чудесна работа! Напълно би повярвал, че Дж. Пол Корнел е реален човек. Хей, дори би се опитал да го убеди да спонсорира отбора по ръгби!

Провери имейлите си; погледна списъка и видя един непознат, от някоя си Кейт Тейт от лондонския отдел „Финансови престъпления“ за операцията под прикритие.

Тейт пишеше, че щяла да дойде утре в десет сутринта.

Грейс погледна часовника си — 17:30. Беше казал на Клио, че ще се опита да се прибере по-рано. Тя му беше пратила снимка на надуваемия пояс за игра, който бяха поръчали от Амазон — изглеждаше, че Ноа много го е харесал. Наистина очакваше с нетърпение да се прибере и да го види с очите си.

Телефонът му иззвъня. Беше Касиън Пю в отговор на съобщението, което Грейс му беше оставил преди половин час за последните събития.

— Май трябва да се преквалифицираш във фокусник, Рой — каза Пю. — Познавам един много добър, Мат Уейнрайт. Работи като пожарникар и се занимава с фокуси в свободното си време. Трябва да поговориш с него.

— Моля, сър?

— Всички тези изчезвания, Рой — обясни Пю с глас, който звучеше по-ехидно и подигравателно от всеки друг път. — Джоди Бентли, доктор Крисп, а сега и господин Зъба. Може би ти трябва помощта на фокусник, който да ги изкара отново на бял свят?

— Така започва да изглежда, сър — каза Грейс, като едва се сдържаше да не избухне.

— Трябва да те предупредя, че новият началник на полицията не е впечатлен. Може би си станал прекалено разсеян покрай последните събития около изчезналата ти жена Санди? Искаш ли да излезеш в отпуска по лични причини?

Грейс събра мислите си, преди да отговори.

— Сър, моите уважения, но ако не бяха връзките ми с детектив Ланиган от нюйоркската полиция, нямаше дори да знаем, че Зъба е в страната. Крисп е бил извън юрисдикцията ни, когато е избягал. И смятам, че стягаме обръча около Джоди Бентли.

— Радвам се за теб, че имаш такова въображение, Рой, но не и за гражданите на тази страна, на които трябва да служим и да защитаваме. Защото в този момент ти нито им служиш, нито ги защитаваш.

Преди Грейс да успее да отговори, се чу изщракване. Заместник-началникът на полицията му беше затворил.

Рой поседя известно време, кипнал от гняв.

— Мерзавец — каза на глас.

Излезе от кабинета, върна се в общото помещение и се загледа в белите дъски, които бяха върнати тук от заседателната зала след брифинга. Погледна снимките на Кристофър Бентли, Уолт Клайн и Роули Кармайкъл.

Трима мъртви любовници.

Поне трима, за които знаеха.

Щеше ли да се хване на въдицата на четвъртия?

Той щеше ли да се добере до нея преди Зъба?

Имаше ли нещо, което пропуска? Не беше информирал Пю, че агентът под прикритие е изложен на опасност от страна на Зъба. Дали да не отмени операцията като прекалено рискована?

В моменти като този се чувстваше самотен. Разследването на тежки престъпления беше екипна работа, но човекът начело на екипа носеше голямата отговорност. От решенията, които вземаше, можеше да зависи човешки живот. И както неведнъж преди, прехвърлянето на отговорността приключваше с него. Опасната кучка беше някъде там и несъмнено кроеше планове. И ако Пат Ланиган беше прав, същото се отнасяше за Зъба. Грейс не можеше да си позволи лукса да си мисли колко лесно би било просто да оставят Зъба да си свърши работата и да я премахне. В неговата работа моралът често трябваше да бъде оставен настрана. Работата му беше да налага закона. И колкото и гадна да беше мишената на един професионален убиец в Брайтън, Грейс не можеше да му позволи да нанесе удара.

В кутията му се появи имейл, напомняне за потенциалните опасности, пред които полицаите се изправяха всеки ден, независимо дали се намираха на първата линия, или в тила. Беше от кабинета на началника на полицията.

Рой, следващия вторник, 19 март, в 15:30 в Молинг Хаус ще има малка церемония по случай посмъртното награждаване на детектив сержант Бела Мой с Кралския орден за храброст. Бихме се радвали да присъстваш с Норман Потинг и други двама от екипа ти. Ние ще се погрижим да докараме майката на Бела в централата.

Провери графика си — знаеше, че до голяма степен е разчистен покрай критичните първи седмици на операция „Паяк“. След това написа отговор, че за него е чест да присъства, като прати копие на Лесли, за да го включи в дневника му.

Прибра се у дома малко след шест и беше посрещнат от Хъмфри, който държеше пискащ космат плъх играчка в уста. Клио беше заспала на канапето сред разпечатки на лекциите си от Свободния университет, а детегледачката беше седнала на пода и си играеше с Ноа. Марлон продължаваше неуморното си плуване из аквариума. Грейс често се чудеше какво ли точно търси. Път за бягство? Партньорка?

Изведе кучето на разходка, като мислеше усилено, освежен от хладния вечерен въздух. Ако Зъба наистина беше в града — а той вярваше на информацията на Пат Ланиган, както и на собствените си очи — тогава къде се намираше, по дяволите? Ако успееха да го намерят, щеше ли той да ги отведе до жената?

Прибра се и долови апетитен аромат на храна. Кейтлин, която бяха помолили да остане тази вечер, топлеше лазанята, извадена по-рано от Клио. Грейс седна на канапето и яде пред телевизора с чаша червено вино, а Клио продължаваше да спи до него. Течеше някакъв полицейски филм, но Грейс не се загледа. Най-редовно му се случваше да се възмущава на глас заради всички неточности в подобни филми. А този изглеждаше по-зле и от останалите. На някакъв плаж беше опънат навес над тялото на мъртво момче, което изглеждаше паднало от скала. Съвсем правилно се появиха криминалисти в защитни облекла. После цъфна детектив в мушама и туристически обувки. Нима никой от създателите на филма не си бе направил труда да провери основни неща? Грейс никога нямаше да бъде допуснат на местопрестъпление без защитно облекло, за да не го замърси.

— Какво? — яростно изсъска той. — Ама че боклук!

— Ъ? — обади се Клио и се размърда.

Грейс я целуна по челото.

— Извинявай, скъпа.