Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (116)

116.

Събота, 14 март

След като ръцете на Джоди бяха закопчани зад гърба й, Потинг я ескортира нагоре по стълбите и по коридора, следван от неколцина полицаи. Тя спря пред една врата и се обърна към него.

— Вътре отляво има гардероб. Ако го отвориш, ще намериш дистанционно. Натисни го.

Потинг го направи. Стената в края на коридора моментално се плъзна, разкривайки стъклена врата зад нея.

— Мътните да ме вземат! — с ужас възкликна някой.

Дребен мъж с бръсната глава, анорак, джинси и маратонки лежеше неподвижен на пода с изцъклени очи, с огромна кафяво-бежова змия, увита около тялото и врата му. Около него пълзяха едри черни космати паяци и няколко светлокафяви скорпиона, един от които беше на врата му.

— Не влизайте! — обади се глас зад тях.

Всички се обърнаха. Старши детектив Рой Грейс, с тъмен костюм, риза и вратовръзка, стоеше до мъж, облечен като пчелар в бял защитен костюм с качулка, дебели ръкавици и голяма стъклена маска на лицето си. — Това е доктор Риърдън, специалист по влечуги от Лондонската зоологическа градина. Той ще се заеме с това.

Полицаите, отговарящи за обществения ред, бяха корави хора, свикнали да се справят с всичко. Норман Потинг никога не ги беше виждал да отстъпват с такова облекчение на лицата, когато експертът по влечуги тръгна към вратата.

— Заповядайте! — каза Потинг, когато Риърдън отвори стъклената врата, влезе и я затвори бързо след себе си.

— Я, кой бил тук! Нашият приятел господин Зъба! — възкликна Грейс. — Ама че изненада! При това добре опакован — а днес дори нямам рожден ден!