Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (15)

15.

Четвъртък, 19 февруари

Джоди имаше предостатъчно време за мислене по обратния път до Англия. Беше хванала късен полет от „Ла Гуардия“ до Вашингтон и отседна в един хотел до летището, после се върна и си купи билет за друг вътрешен полет до Атланта, като използва псевдонима си Джема Смит.

Там си взе билет на „Върджин“ до Лондон. Реши, че е по-малко вероятно да я търсят в Атланта, макар че заради американската имиграционна система й се наложи да напусне страната под името, с което беше дошла — Джоди Бентли.

Беше си купила някакъв трилър от британски писател на име Саймън Тойн, защото обложката й хареса. Книгата донякъде я разсея, но мислите непрекъснато се тълпяха в главата й и беше трудно да се съсредоточи задълго върху четенето.

Беше използвала принудителния си престой във Вашингтон да изруси косата си в един салон на летището. Освен това си купи нови дрехи. На няколко пъти си помисли дали да не се обади на Ромео Мунтеану през рецепцията на хотела, за да види колко ще плати за флашката, но се сдържа. Трябваше да разбере какво има на нея, преди да предприеме нещо — ако изобщо предприеме нещо.

Знаеше със сигурност едно — флашката е ценна за някого, в противен случай Ромео нямаше да си прави труда да я крие в куфара. Знаеше също, че той ще се опита да я открие, макар да бе сигурна, че си е спечелила преднина, като го просна в безсъзнание.

Докато чакаше всички да се качат на самолета за Лондон, прелисти списанието на авиокомпанията. Имаше статия за Венецуела, която събуди спомени.

Емира.

Емира дел Кармен Сокоро! Най-добрата й приятелка венецуелка от първокласното училище, в което я бяха пратили родителите й, макар че едва можеха да си го позволят — „Тауърс Ковънт“. За разлика от Джоди, Емира Сокоро беше наистина първокласна. Подобно на Каси, тя беше красива. И подобно на Каси, момчетата се тълпяха около нея на партитата, омагьосани от екзотичния й акцент. Родителите на Емира имаха огромна извънградска къща с плувни басейни вън и вътре, тенискорт, езеро и иконом.

Емира веднага беше харесала Джоди и двете станаха заклети приятелки, пушеха скришом заедно, напиваха се, понякога се друсаха. Едва няколко години по-късно Джоди си даде сметка защо Емира се беше лепнала за нея по този начин. Просто защото й беше полезна в много отношения. Невзрачната й външност помагаше на Емира да блесне. Джоди беше изгубила представа колко пъти бе играла ролята на параван при завоеванията на Емира. И на шестнайсет научи, че единственият начин да остане с Емира, е да започне да се занимава с момчета.

Превърна се в редовно момиче за еднократна употреба. Лесното чукане за пияните момчета по партитата, които не успяват да свалят момичетата, към които се стремят. Безцеремонни натискания зад канапета, върху купчината палта в съседната стая, на задната седалка на колата на мама или татко. Веднъж дори в градинска барака, миришеща на гъби.

Откри, че репутацията на лесно момиче всъщност й допада. Харесваше й много повече от самия секс, към който нямаше нищо против. Винаги носеше презервативи в чантата си и изпитваше наслада, когато се фукаше със завоеванията си пред често изумената Емира.

Когато станаха на осемнайсет, двете почти прекъснаха всякакви контакти. Емира замина да учи в Австрия. Джоди влезе в университета в Саутхемптън да учи социология — и да се махне от родителите си.

За последен път видя Емира на двайсет и първия й рожден ден — префърцунено събитие в имението на родителите й в Съсекс, пълно с красиви хора и бандата „Манфредс“, която беше наета да свири. Джоди не познаваше почти никого от присъстващите и обикаляше, като ставаше все по-ядосана и агресивна. Накрая откри, че залита по алеята на дома си малко след зазоряване, без да е сигурна дали е изчукала онзи, който я беше докарал.

Две години по-късно отвори брой на „Хелоу!“ и видя материал на шест страници за светската сватба на Емира с млад, красив рок продуцент с аристократичен произход, който притежаваше първокласен имот в Лондон, огромна къща в Шотландия, имение на живописно място в Барбадос и вила на Кап Фера.

„Толкова е хубаво да имаш частен самолет. Това означава, че не ти се налага да летиш някъде заедно с куп непознати“ — казваше Емира в статията. Имаше и друг цитат, от който Джоди потръпна: „Всъщност не съм сноб. Имам приятели от всякакво потекло. Хора, с които съм израснала, нали разбирате. Съвсем обикновени“.