Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (70)

70.

Понеделник, 9 март

Грейс затвори и се замисли. Проблемът със Санди временно отива на заден план. Двама жители на Брайтън умират от ухапване на змия в рамките на една седмица. При това от един и същи вид змия. Подозрителният му по природа ум му казваше, че не може да става въпрос за съвпадение, колкото и да приличаше на такова.

Започна да си записва идеи. После вдигна телефона и помоли детектив сержант Гай Бачълър да дойде в кабинета му.

— Гай, може да отсъствам два-три дни — каза Грейс няколко минути по-късно на едрия, миришещ на цигарен дим детектив, който седеше пред него. — Искам да поставиш някои задачи на екипа от операция „Паяк“.

— Разбира се, шефе. Какви са задачите?

— Първо, искам да разберете всичко възможно за Джоди Кармайкъл, бивша Данфорт, с адрес в Алекзандра Вилас в района Севън Дайлз в Брайтън — очаквам детайлите всеки момент. Разберете коя е и всичко за нея. — Той погледна бележките си и продължи: — Искам някой да говори с онзи експерт от Лондонската зоологическа градина. Трябва ми по-конкретна информация за ухапванията на пясъчната усойница.

Бачълър извади бележника си и започна да пише.

— Искам да знам всичко за тази змия — къде живее, в кои страни се среща, колко е отровна, какви са противоотровите, гледа ли се като домашен любимец, как изглежда, колко е голяма, необходимо ли е разрешително за притежанието й, как можеш да я внесеш в Англия, какви условия трябва да й осигуриш.

Бачълър кимна, като пишеше усилено. Грейс продължи:

— Какви са симптомите при ухапване, колко бързо трябва да се вземат мерки, винаги ли е фатално?

— Записах всичко, сър.

— Браво.

— Оставете това на мен.

— Има добри новини за повишението ти, Гай. Надявам се да останеш в екипа. Ще ти бъде полезно за няколко дни да влезеш в ролята на действащ детектив инспектор, докато двамата с Глен ни няма.

Бачълър изглеждаше доволен.

— Благодаря, сър, няма да ви разочаровам.