Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (76)

76.

Вторник, 10 март

Грейс остави Клио у дома, поигра си няколко минути с Ноа и потегли към Брайтън. Радваше се, че може да остане известно време сам в колата и да помисли върху последните двайсет и четири часа.

Сега Санди изглеждаше толкова крехка и уязвима. А когато бяха заедно, винаги беше силна и позитивно настроена. Тя бе взела решението да го напусне. Сега животът му най-сетне отново бе негов и той се намираше в критична точка от кариерата си, с шеф, който щеше да се възползва от всяка проява на слабост от негова страна. Беше длъжен заради Клио, Ноа и себе си да остави миналото зад гърба си и да се съсредоточи върху настоящето и бъдещето.

Но беше твърдо решен да получи от Санди отговор на всичките си въпроси.

Десет минути по-късно спря на отреденото му място на паркинга и влезе забързано точно навреме за брифинга на операция „Паяк“ в 18:30. Втурна се в кабинета си, грабна бележника и бележките, приготвени му от Лесли, както и броя на „Аргъс“, който му бе оставила с отбелязана снимка на пета страница на мъж и жена във вечерни тоалети, след което тръгна към отдел „Тежки престъпления“.

Докато вървеше по коридора към заседателната зала, телефонът му иззвъня и той вдигна, без да спира. Беше Кели Никълс, финансовият следовател.

— Много съжалявам, сър, цял ден бях в съда. Искахте да потърся информация за жена, подвизаваща се като Джоди Бентли и други имена.

— Да, Кели. Какво откри? — Грейс опря бележника си на стената и отвори писалката си.

— Ами отне известно време. Процесът е труден, както разбирате. С детектив сержант Билин искахме да сме сигурни и вече сме. Открихме кредитни карти на три имена — Джоди Бентли, Джема Смит и Джудит Форшоу. Сдобихме се с копия от формулярите за издаването на картите и в тях има доста сходства, които разследваме допълнително. В момента тя използва карти и под трите имена, като балансът й се изплаща изцяло всеки месец чрез директна дебитна сметка.

— Добра работа, Кели — каза Грейс.

— Благодаря, сър. Има още. Компаниите за кредитни карти използват сложен софтуер, който може не само да търси сходства във формулярите за издаване, но и да следи начина, по който се харчат средствата.

— Открихте ли в кои магазини пазарува редовно, Кели? — попита той.

— Да, сър, неотдавна е правила покупки във Франция и Ню Йорк, както и в Брайтън и околностите му. Едни и същи магазини, едни и същи стоки при различните карти. Едни и същи бои за коса и козметика, както и тампони. Едни и същи марки вина и храни. Котешка храна. И нещо доста любопитно може би, чести покупки от специализиран доставчик на храна за влечуги.

— Влечуги? — Грейс усети как го обзема вълнение. — Можеш ли да ми пратиш спешно подробностите?

— Веднага, сър. И може би ще ви е интересно да научите, че едно от местата, където кредитните карти се използват най-редовно, е супермаркетът „Асда“ в Брайтън Марина. Освен това с една от картите е купен ковчег във Франция, както и билети за трансатлантически и вътрешни полети в Америка.

— По дяволите! — възкликна Грейс. — Много интересно. Чудесна работа!

— Благодаря, сър.

— Какъв адрес е посочила на формулярите, Кели?

— Ами тук следата започва да изстива — колебливо отвърна тя. — Цялата поща се препраща до пощенски кутии. Директната дебитна сметка е на компания с фиктивни директори от Порт Виктория на Сейшелите.

— Доколко отзивчиви са Сейшелите на молби за сътрудничество, Кели?

— За съжаление, тя е избрала добре, сър. В момента всички финансови връзки свършват на Сейшелите. Страната е прочута с ревностното пазене на тайни и всички искания за информация трябва да минат през Националната криминална агенция, което може да отнеме значително време.

— Чудесна работа. Имаш ли друга информация, която би могла да ни отведе при нея?

— Засега не, сър.

Той й благодари отново и се канеше да затвори, когато финансовият следовател каза:

— Второто нещо, сър, може да е по-незначително, но имам чувството, че ще се окаже важно. Има връзка между тези три карти и четвърта, на името на Джоди Данфорт от района на Брайтън.

— Джоди Данфорт? По дяволите! Можеш ли да ми го продиктуваш по букви?

— Д-А-Н-Ф-О-Р-Т — каза тя.

Той се замисли. Джоди Данфорт. Същото име му беше дала и Мишел Уебсдейл за вдовицата от Брайтън, чийто съпруг умрял по време на круиз след ухапване от змия.

— Добре, Кели, основната ти задача е да намериш всичко възможно за Джоди Данфорт и да ми се обадиш час по-скоро!

Затвори и веднага позвъни на мобилния на Уебсдейл.

— Мишел — каза той, когато тя вдигна. — Рой Грейс е. Виж какъв е процесът от тук нататък с тялото на Роули Кармайкъл?

— Ще остане в моргата на Брайтън и Хоув, докато съдебният лекар се съгласи да го освободи за погребение.

— Току-що получих важна информация. Можеш ли да помолиш съдебния лекар да не го освобождава, докато не кажа аз?

— Разбира се, ще й съобщя.

— Благодаря. Може да се окаже наистина важно.