Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (59)

59.

Вторник, 3 март

През цялата си кариера Рой Грейс беше известен с новаторското си мислене и организирания си ум. Сега бе настроен сантиментално и натъжен, че това ще бъде едно от последните му разследвания в Първа стая за тежки инциденти — мястото, където беше водил всички разследвания на убийства в продължение на повече от десет години. Първа стая представляваше голямо открито помещение с три огромни работни станции, от които можеха да се водят три различни разследвания едновременно. Но засега той пропъди от главата си всички проблеми с промените, за да се съсредоточи върху задачата, пред която беше изправен.

„Паяк“ беше името, избрано на произволен принцип от компютъра на полицията на Съсекс за тази операция. След извършването на аутопсията на Стонър някой вече беше последвал традицията и бе лепнал на вратата карикатура, пародираща името на операцията — Спайдърмен, катерещ се по небостъргач.

Грейс беше събрал малък екип от доверени хора, сред които детектив инспектор Глен Брансън, детектив сержант Норман Потинг, детектив сержант Гей Бачълър, който беше определен за секретар, детектив сержант Кейл, детективи Ема-Джейн Боутууд, Алек Дейвис и Джак Алекзандър, индексатор Аналийс Винир и един анализатор от Информационната система на Вътрешното министерство.

Всички бяха насядали около една от извитите работни станции в стаята. Другите две пустееха и Грейс беше доволен от това. Ако му се наложеше да разшири разследването — а инстинктът му казваше, че може да се наложи — щяха да разполагат с още пространство.

На стената зад тях бяха окачени четири бели дъски. На едната имаше снимки от аутопсията на Стонър, някои широкоъгълни, други в близък план. На втората се виждаха сведения за Стонър с няколко негови снимки, сред които стандартните затворнически и една странна, направена със светкавица, доста размазана. Изглеждаше направена случайно и увеличена. На третата имаше свалена от интернет снимка на змия с бежови, кафяви и черни шарки. На четвъртата се мъдреше карта на източната част на Брайтън, на която с червен маркер грубо бе оградена площ от около два и половина квадратни километра.

Пред Грейс лежаха бележките му, написани от новата му асистентка Лесли Хилдрю, бележникът му и чаша хладко кафе, което трябваше да разбърка с нож, защото всички лъжици от кухненския бокс бяха изчезнали, както обикновено. Той погледна бележките си и започна рутинно:

— Часът е осемнайсет и трийсет, трети март, вторник. Вечерен брифинг на операция „Паяк“, разследваща подозрителната смърт на Шелби Джеймс Стонър.

Продължи с очертаване на обстоятелствата, като се спря върху опасенията на парамедика от хеликоптера, че макар да е умрял на мястото на произшествието, нараняванията на Стонър не са били достатъчно тежки, за да го убият — най-много да парализират долните му крайници. Парамедикът изпратил кръвни проби в болница „Гай“, където имаше специализирано отделение за тропически болести и отрови.

Било установено, че в тялото на Стонър има токсини от пясъчна усойница, както и усложнения от септицемия^[14]. Следите, взети първоначално за дупки от игла, се оказали от ухапване от змия. Септицемията вероятно се дължеше на замърсени тъканни влакна, попаднали в крака и вкарали бактерии в кръвоносната система.

Норман Потинг вдигна ръка.

— Да, Норман?

— Ако представлява интерес, шефе, наскоро четох, че в Индия от змийски ухапвания умират десетки хиляди хора на година. Доста висок процент от смъртните случаи се дължи именно на тази твар. — Той посочи бялата дъска.

— Благодаря, че го сподели, Норман — каза Грейс.

— Показва колко е смъртоносна — промърмори недоволно Потинг.

— Може би няма да е зле да провериш дали Стонър не е ходил в Индия наскоро — предложи му Грейс.

— Онова лайно? Сигурно най-близкият му контакт с Индия е някоя индийска закусвалня, в която не си е платил.

Останалите се засмяха.

Годеницата на Потинг беше загинала трагично преди няколко месеца и Грейс продължаваше да се отнася меко с него, докато се опитваше да превъзмогне загубата.

— Нищо чудно — каза той и отново погледна бележките си. — Първоначалната цел на това разследване е да се определи как и къде Стонър е влязъл в контакт с това влечуго. Случайно ли е било, или някой е използвал змията, за да го убие? Установихме, че в дома на приятелката му Анджи Бунсен, където е живял, не са били гледани змии. Според нея Стонър работел нощна смяна като хамалин в склад за автомобилни части в Индустриален парк „Давигдър“. Проверихме и се оказа, че нямат такъв служител. Мобилният телефон и лаптопът на Стонър са предадени на Техническия отдел за анализ и ще видим какво ще открием в тях. На телефона му има снимка, която може да представлява интерес за нас. — Грейс посочи дъската със снимките на Стонър и графиката с контактите му. — Тази, размазаната. След малко ще се върна отново на нея. Надяваме се по телефона да разберем движението на Стонър. Жалко, че не е по-нов модел, така бихме могли да научим точния адрес от вградения джипиес. Да не забравяме, че Стонър беше ключова цел в операция, свързана с кражбата на скъпи автомобили. Трябва да установим дали смъртта му не е свързана по някакъв начин с това. Дали не си е развалил отношенията с групата? Дали някой от тях не гледа змии? Междувременно се нуждаем от следната информация…

Той отпи от кафето си и продължи, като даваше задачи на отделните членове на екипа си.

— Трябва да проверим полицейските бази данни за всички, с които е имал контакт. С кого е бил свързан. Кой е бил в колата с него, когато са го спирали. Какви глоби за нарушения са му налагали в последно време. Трябва ни пълен КАРН на колата му, за да видим къде е ходил в дните преди смъртта си.

КАРН — камерите за автоматично разпознаване на номера — покриваха повечето пътища в Съсекс и Великобритания. През последните няколко години ставаше все по-възможно да се проследи движението на всички превозни средства в много части от страната, понякога минута по минута.

— Трябва и да направим обиск на имота, в който е живял с Анджи Бунсен — продължи Грейс.

— Звучи горещо — обади се Потинг.

— Горещо ли? — не разбра Грейс.

— Горелката на Бунсен! — Потинг се изкиска на шегата си и се огледа, но беше посрещнат само от мълчаливи погледи и намек за усмивка на лицето на Гай Бачълър.

— Благодаря, Норман — каза Грейс. — Имаш за задача да съставиш списък на всички търговци на отровни влечуги в Съсекс, Съри, Кент и Хемпшър. Освен това провери всички интернет търговци. Разбрах, че трябва да имаш разрешително от Агенцията за околната среда, за да държиш отровни животни в страната. Виж дали Стонър е гледал такива.

— Други, освен себе си ли? — не се сдържа Потинг.

— Искам също спешно да разбереш кой в града гледа отровни змии, Норман. Ако някоя е избягала, трябва да бъде намерена бързо. — Грейс се обърна към Алекзандър. — Джак, искам да съставиш списък на всички разрешителни за опасни животни в същите графства. Виж също дали в района няма някакви асоциации или клубове на любители на влечуги. Могат да се окажат полезни източници на информация.

— Да, сър.

Грейс се обърна към детектив сержант Кейл.

— Таня, ти поговори с оперативните работници, виж какво можеш да научиш за движението на Шелби Стонър през последните два месеца и особено през последните две седмици.

— Да, сър.

Всички поглеждаха с ужас и любопитство към първата дъска, върху която бяха закрепени снимки от аутопсията, на която бяха присъствали Грейс и Брансън по-рано през деня. Централната показваше лицето на Стонър в близък план. От ужасно издутите му очи се стичаха струйки съсирена кръв. На друга снимка на ръцете му също имаше съсирена кръв, течаща изпод всеки нокът.

Грейс обърна нова страница от бележките си и вдигна очи.

— За онези, които се интересуват от въздействието на отровата на пясъчната усойница, това е докладът на патолога.

Той се вгледа за момент в страницата и зачете бавно, като се запъваше на някои думи.

— Хематологичните аномалии са най-честите ефекти от змийските отравяния като цяло. Предизвиканата от отрова коагулопатия е най-честата и най-важната от тях. Други хематологични аномалии са антикоагулантната коагулопатия и тромботичната микроангиопатия. Предизвиканата от отрова коагулопатия представлява активиране на съсирването от прокоагулантни токсини, което води до изчерпване на съсирващия фактор и коагулопатия. Типът на прокоагулантния токсин се различава при отделните видове змии и може да активира протромбин, фактор X и фактор V, или да изразходва фибриноген. Най-сериозното усложнение при предизвиканата от отрова коагулопатия са кръвоизливите, включително и вътрешночерепните, които често са фатални. При Echis carinatus (пясъчна усойница) продължителността на абнормалното съсирване може да се сведе от повече от седмица до двайсет и четири-четиридесет и осем часа. — Той вдигна очи и се усмихна. — Още ли сте с мен?

Гай Бачълър поклати глава.

— Изгубих се още на първото изречение.

Потинг се обади отново.

— Ако съм разбрал правилно, от тези отрови при някои обстоятелства Стонър би могъл да е малко мъртъв, но сега е сериозно мъртъв, така ли?

— И аз не бих могъл да се изразя по-добре, Норман — отвърна Грейс. — Като подминем сложния медицински жаргон, пясъчната усойница убива жертвите си, като ги превръща в хемофилици. Отровата й въздейства върху системата за съсирване, която е нашата защита да не ни изтече кръвта, ако се порежем. Щом целият коагулант се изразходва, в тялото започват кръвоизливи. Ако се порежете, докато се бръснете, кръвта ви може просто да изтече от порязаното.

— Звучи ми, сякаш е бил ухапан от някого от приятелите си — отбеляза Гай Бачълър.

Някои около масата закимаха в знак на съгласие.

— Но защо една змия ще поиска да се сприятелява с Шелби Стонър? — попита Джак Алекзандър.

— Добре! — намеси се Грейс. — Стига шеги! — Загледа се за момент в бележника си. — Хипотезата ми е следната. Изглежда, че Стонър е умрял от ухапване на отровна змия, което може да е станало случайно, но има и вероятност смъртта му да е свързана с престъпната му дейност. Възможно е някой да е искал да се отърве от него. Затова разследваме смъртта му и трябва да установим фактите. Възможно е също да се е опитал да открадне тези създания — или за себе си, или по нечия поръчка. Причината ми да мисля така е тази фотография.

Той стана, отиде до бялата дъска и посочи размазаната снимка, направена със светкавица.

— Вгледайте се внимателно и искам да ми кажете какво виждате.

— Адски грозна мутра — каза Потинг.

— Още нещо, Норман? — попита Грейс.

— Да, прилича ми на таван. По-фокусиран, отколкото Стонър — каза Потинг.

— Доста изпипани корнизи, като от някоя викторианска къща — отбеляза детектив сержант Бачълър. — Но прозорецът вдясно, от който се вижда само горната част, изглежда като имитация на тюдорска къща. Знам го, защото двамата с Лена живяхме в такава.

— Какви са онези стъклени шкафове? — попита детектив Дейвис. — Приличат ми малко на неща, които можеш да си купиш в „Икеа“.

— Мисля, че са контейнери. — Глен Брансън стана и се вгледа по-внимателно. — Или аквариуми?

— Вивариуми ли имаш предвид, Глен? — каза Бачълър. — Мисля, че това е правилното им име.

— Точно така, Гай. Контейнери за влечуги, които им осигуряват микросистема на естествената им среда — каза Грейс. — Някои изглеждат свободно стоящи, докато други са вградени.

— Аха, значи Стонър е живял в такова нещо, а? — попита Потинг. — Чудесен дом за него.

Без да му обръща внимание, както правеха повечето от екипа, когато ставаше досаден, Брансън попита:

— Какво означава тази снимка?

— Изглежда, че я е направил случайно — каза Грейс. — От предишните дни няма други снимки, нито по-късни. Трудно може да се различи изражението на Стонър, очевидно не е позирал за снимката и дори не гледа към камерата. Датата е интересна — снимката е направена миналия вторник вечерта, на двайсет и четвърти февруари. На отровата на пясъчната усойница й трябват от двайсет и четири часа до няколко дни да убие жертвата си. Стонър е ударил колата си към осем вечерта в неделя, първи март.

Грейс погледна бележките си.

— Тази информация е от Техническия отдел. Освен това ми дадоха приблизителното местоположение — вероятно снимката е направена в къща в района на Родийн. Важното е, че от района има множество сигнали за обири през последните два месеца, като всички отговарят на почерка на Стонър. — Той стана, отиде до дъската с картата на Брайтън и посочи оградената с червено площ.

— Значи смятате, че може да е влязъл в къщата, за да открадне отровни влечуги, и е бил ухапан? — попита Боутууд.

— Това е едната версия, която обмислям засега, Е-Джей — каза Грейс. — Случайната снимка. Малкото порязване на дясната му ръка, забелязано от патолога. Може да е паднал и тварите да са се измъкнали от контейнерите си. Трябва да разпитаме отново приятелката на Стонър, Анджи, при това спешно. Трябва също да разберем откъде са дошли тези вивариуми и кой ги е монтирал. Не може да има много къщи с подобни стаи. — Той погледна към детектив сержант Кейл. — Таня, задачата е сериозна, така че си събери екип — от Джон стрийт, ако се наложи. Проверете строителните фирми и отделните майстори, които биха могли да монтират вивариумите в къща в Родийн през последните няколко години.

— Да, сър — каза тя.

Грейс я харесваше. Червенокоската бе постъпила в екипа му след трагичната смърт на Бела Мой миналата година и имаше топъл характер и силна воля.

— Някой съобщавал ли е за обир в района през онази нощ, сър? — попита Дейвис.

— Не — отвърна Грейс. — Но може би не са сигнализирали, защото са държали влечугите незаконно.

— А може би някоя змия е ухапала и собствениците? — предположи Потинг.

— Защо му е на човек да държи подобни домашни любимци? — попита Е-Джей. — Трябва да си малко смахнат за подобно нещо.

— Да, аз самият бих предпочел нещо по-приятно за гушкане — отвърна Грейс. — Не мога да си представя да влезеш в магазин за домашни любимци и да си излезеш със змия, способна да убие човек.

Телефонът му иззвъня и го прекъсна. Грейс погледна дисплея, но видя само думата МЕЖДУНАРОДНО. Вдигна извинително пръст и се обади — можеше да е свързано с д-р Крисп.

Моментално позна гласа на немския детектив.

— Марсел! — тихо рече той. — На среща съм. Спешно ли е, или да ти се обадя след половин час?

Кулен звучеше по-сериозно от обикновено. Странно сериозно. Само с няколко думи му каза причината да го търси.

Грейс замръзна.