Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (60)

60.

Вторник, 3 март

Излегнала се в леглото в каютата и отпиваща от шампанското, донесено от иконома, Джоди обмисляше как вървят нещата с Роули. Дотук добре. Познаваше достатъчно брачното законодателство, за да отблъсне претенции от роднините му, но нямаше представа за цялото му имущество, нито за завещанието му. Надяваше се, че ще се измъкне с прилична сума, най-малко с няколко милиона. Но не и с достатъчно, за да си купи вила на Комо за петдесет милиона паунда.

Повече от всичко на света искаше да заведе родителите си в Италия, да ги качи на лодка на Комо, да минат покрай мижавите вили на Джордж Клуни, Ричард Брансън и всички останали. После да видят най-зашеметяващата от всички и тя да каже на лодкаря да спре на кея й.

И да погледне физиономиите на родителите си.

И да им каже: „Добре дошли в къщурката ми за почивка!“.

И Каси най-сетне би казала: „Еха!“.

Всичко благодарение на една змия.

Е, донякъде, разбира се. Прекрасни, прекрасни създания.

Отвори лаптопа и написа в защитения си с парола дневник:

Колко точно се различаваме от змиите? Ето една интересна математическа загадка. Генетичното сходство между кравите и змиите е двайсет и пет процента. Между хората и кравите сходството е осемдесет процента. Значи сходството между хората и змиите е двайсет процента.

Предполагам, че при някои процентите са много повече. Има хора, които са истински рептилии.

Заклинателите на змии използват музикален инструмент, наречен пунги — свирка, изработена от кратуна и тръстикови тръби. Но те махат или зъбите, или отровните жлези на змиите, а някои зашиват устите им. Заклинателят седи извън обсега на змията, защото тя възприема него и свирката му като заплаха.

Всичко това е измама.

Достатъчно е само да се обърнете към Библията. Псалм 57, стихове 3-6: „В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята. От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа. Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания“.

Мога да ви кажа още нещо, което змиите не обичат — научих го от покойния си съпруг Кристофър Бентли, който гледаше змии и беше експерт по отровните твари като цяло. Змиите не обичат да им извличат отровата.

Усещането е невероятно! Хващаш змията — в моя случай пясъчна усойница — с пръсти, точно зад главата, и я притискаш към твърда повърхност. Казвам ви, това наистина не й харесва. Но ако продължавате да притискате на правилното място, в горната част на врата, на ръба на стъкленица, тя изплюва отровата си. Това не е чудесен начин да се сприятелиш със змия — но всъщност никой никога не би се сприятелил със създание, което може да те възприема само по един начин — като обяд!

Убий или ще бъдеш убит. Това е правилото в животинското царство. И на човешката раса. Ако искаш да оцелееш, както искам аз, следвай пътя на Ка, който е казал: „Животът не е въпрос на шанс, а въпрос на избор“.

Аз направих своя избор. И всичко се получава доста добре.

Джоди знаеше нещо важно за змийската отрова — тя започва да се разгражда скоро след като е извлечена, и губи силата си. Единственият начин да се запази е като бъде незабавно изсушена чрез замразяване.

И когато бъде рехидратирана, е силна почти колкото прясно извлечената.

А Джоди разполагаше с малко такава отрова в хладилника на минибара.