Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (94)

94.

Четвъртък, 12 март

Рой Грейс седеше в кабинета си, измъчван от съмнения. Не излагаше ли Норман на прекалено голяма опасност?

Ако го изтеглеше от операцията, несъмнено някой друг щеше да се изложи на опасността. Щеше да се превърне в следващата жертва на черната вдовица. Ако всичко минеше по план, Потинг щеше да ги отведе до тази жена и щяха да го наблюдават и защитават. Но той се нуждаеше от тази защита.

Обади се на заместник-началника и го запозна с последната информация и с тревогите си.

— Рой — отвърна Пю след няколко секунди, — ти си старшият разследващ офицер по този случай и ти трябва да вземаш решенията, както и да вземаш предвид цената. Стига да продължиш да си старши разследващ.

Когато затвори, Грейс отново бе кипнал. Стига да продължиш да си старши разследващ. Страхотно, помисли си той. Да, бе. Ако всичко минеше добре, заместник-началник Пю щеше да обере лаврите. А ако всичко се прецакаше, Пю щеше да хвърли вината изцяло върху него и да използва случая като така търсения повод да го разкара.

И Грейс знаеше много добре какво си мисли Пю в момента.

„Моля те, Господи, дано Рой Грейс се издъни.“

Най-важното сега беше Норман Потинг да установи контакт с Джоди. Трябваше да внимават много с местните медии. Всеки намек, че Дж. Пол Корнел е номер, означаваше край на плана.

Но все пак, призна си той с иронична усмивка, добрият стар Норман с грима си, включващ и избелване на зъбите, минаваше за много убедителен възрастен милиардер.

Щеше ли тя да се хване на въдицата? Това беше нещо, което трябваше да обсъди подробно със старши детектив Ник Слоун, който даваше разрешение за употреба на сила и ръководеше операцията.

Но още по-важното бе как да предпази Потинг?