Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (108)

108.

Петък, 13 март

— Имам адреса. Изглежда е Родийн Кресънт 191. Потинг влезе в къщата, сър — докладва наблюдаващата на Рой Грейс. — Кейк и чай, след което тя ще му готви вечеря.

— Щастливец — отвърна Грейс. — Благодаря за новината. Значи адресът потвърждава мястото, което бяхме предположили. Друга информация има ли?

— Нищо съществено, сър. Той се справя доста убедително, но тя не разкрива нищо.

— Дръжте ме в течение.

— Разбира се, сър. Смяната ми приключва в осем вечерта, ще предам на Анди Кларк.

— Добре, благодаря.

— В осем сутринта отново съм на линия.

— Приятна вечер.

— Благодаря, сър. Съпругът ми има рожден ден. Ще пия портокалов сок.

— Приятно прекарване!

— Ха.

Грейс стана, погледна картата на Брайтън и Хоув и намери Родийн Кресънт. Познаваше района. Значи Норман Потинг беше там, с мишената. И най-вероятно Зъба също беше научил адреса. Звънна на заместник-началника и му каза, че има вероятност агентът под прикритие да се намира в повишена опасност. Знаеше, че в къщата сигурно има отровни влечуги, и посъветва Пю да поговори с Ник Слоун и да обсъдят денонощно наблюдение на отряда за въоръжено реагиране. Освен това добави, че ако се наложи да нахълтат в къщата да го спасяват, ако нещо се издъни, ще имат нужда от специалист по отровни влечуги на място.

— Рой — каза Пю, — знаеш в какво положение сме. Имаме ли ресурсите да защитим адекватно агента? Ако не, ще трябва да помислиш дали да не го изтеглиш — ако не искаш да му се случи нещо, което да тежи на съвестта ти.

— Сър, засега всичко върви по план, като по часовник. Мисля, че ще си свърши работата. Просто трябва да сме сигурни, че е в безопасност.

— Влизането в дома й част от плана ли беше? — попита Пю.

— Абсолютно, сър.

— Смяташ, че тя може да държи отровни влечуги в дома си и вече не си уредил специалист? Даваш ли си сметка какви ще са последствията за полицията на Съсекс, ако бъде ухапан?

— Уредих специалист, сър, и имам доверие на нашия агент.

— Радвам се да го чуя, Рой — изцвили Пю. — Радвам се, че някой му има доверие.

Грейс затвори. Господи, колко ненавиждаше този човек. Защо не го беше оставил да падне и да се пребие на Бийчи Хед? Толкова пъти си беше задавал този въпрос. Беше спасил живота му, а сега той му се отплащаше с това.

Някой ден Пю щеше да си получи заслуженото. Но точно сега основният приоритет на Рой беше безопасността на Потинг и арестуването на онази кучка по обвинения, които да издържат. Жизненоважно беше да се сдобие със сигурни доказателства.

Обади се на детектив сержант Таня Кейл и я помоли да потвърди, че д-р Риърдън от Лондонската зоологическа градина пътува за Брайтън за срещата преди обиска. След това се обади на дежурния стратегически командир, за да го запознае с развитието на нещата около агента под прикритие на Родийн Кресънт 191 и че е възможно спешно да имат нужда от отряд за въоръжено реагиране.

Не остана доволен от отговора, че поради недостиг на персонал може и да не получи незабавно екип. Знаеше, че Потинг би трябвало да е в състояние да се погрижи за себе си и че има копче за тревога на телефона си, с което при нужда можеше веднага да повика помощ. Стратегическият командир старши полицай Нев Кемп му каза, че ще говори с тактическия и ще обсъдят необходимите ресурси.

Грейс затвори и седна, изпълнен с раздразнение. Ако преди пет години му се беше наложило да вика въоръжен отряд да пази Потинг, той щеше да е на място в рамките на трийсет минути и щеше да остане на смени толкова, колкото е необходимо. А сега за уреждането на подобно нещо трябваше време.

Страхотно.

Загледа се в папките на бюрото си. Новини за Крисп, Джоди и Зъба.

Погледна часовника си. Беше 15:05. Намръщи се — трябваше да е по-късно. Много по-късно. Разтърси часовника си и видя, че е спрял. Часовникът му беше тежък „Суоч“. Глен Брансън го беше накарал да си го купи преди време, когато Грейс тъкмо беше започнал да излиза с Клио, и бе настоял да отидат в един магазин за модни стоки. Сигурно трябваше да му смени батерията. Погледна айфона си. 18:20. После видя датата.

Петък тринайсети. Параскевидекатриафоби — това беше думата за хората, които се страхуват от тази дата. Лично той беше напълно безразличен към нея. Единственото суеверие, което беше забелязвал — ако изобщо можеше да се нарече суеверие — беше пълнолунието. В първите му години в полицията, още докато беше патрулно ченге в Брайтън, броят на престъпленията сякаш винаги се увеличаваше при пълнолуние. Преди няколко години един колега дори бе направил проучване и беше стигнал до заключението, че това наистина е така.

В момента се чувстваше като жонгльор, който се опитва да задържи куп въртящи се чинии във въздуха. Имаше жена убиец в Брайтън, сериен убиец някъде във Франция, Европа или другаде по света, и американски наемен убиец, който си играеше на котка и мишка из целия град.

И шеф, който би дал всичко, за да го обвини, че не е успял да спипа и тримата.

Благодарение на Норман Потинг, единственото полезно нещо, с което разполагаше засега, беше адресът на Джоди Кармайкъл и няколко доста несигурни улики срещу нея.

Много разчиташе Потинг да открие нещо, с което да я заковат.

Петък тринайсети.

По дяволите, денят трябваше да е щастлив за някого.