Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (81)

81.

Сряда, 11 март

Няколко минути преди седем пазачът на бариерата на Молинг Хаус, където беше централата на полицията на Съсекс и където скоро щеше да се премести и отдел „Тежки престъпления“, махна на Рой да влезе.

Той подкара малкия си „Форд Мондео“ нагоре по стръмния склон, като подмина паркинга на пътната полиция и центъра за позвънявания, и спря на входа на паркинга за посетители. Размаха електронния си пропуск пред четеца и бариерата се вдигна.

Остави колата на почти празния паркинг, влезе в приемната на сглобяемата сграда и размени любезности с дежурната рецепционистка, която познаваше от години.

Прати есемес на Тай Бачълър да отложи сутрешния брифинг за девет и влезе през задния вход във внушителната сграда, където се намираха големите клечки. Поздрави стария си приятел, временен суперинтендант Стив Къри, изключи звука на мобилния си и се качи до великолепния кабинет на Касиън Пю с изглед към грижливо поддържаната поляна долу и един от модерните жилищни квартали на Луис.

Заместник-началникът стана зад масивното си бюро да го посрещне. Облечен в безупречна униформа, той протегна деликатна ръка.

— Радвам се да те видя, Рой. — Посочи му коженото кресло пред бюрото. — Чай или кафе? — попита Пю, докато Грейс сядаше.

— Черно ще ми се отрази добре, сър. Благодаря.

— Тежка нощ ли си имал?

— Не, сър — отвърна Грейс, който винаги си даваше сметка, че зад всеки въпрос на Пю се крие нещо. — По-скоро ранна нощ, но така стоят нещата, когато имаш малко дете.

— Да, разбира се. — Пю вдигна телефона да поръча кафето и погледна през бюрото си към Грейс. — Как е малкият Ноа?

— Все по-буен с всеки изминал ден. И нощ.

Пю му се усмихна снизходително.

— И доколкото разбрах, ходил си в Мюнхен за два дни?

— Не, сър, само за един. Санди се появи след цели десет години. Попаднала в пътен инцидент там — била ударена от такси.

Пю извърна очи, за да избегне погледа му.

— Жива ли е?

— Да, но е лошо ранена.

Умираше от желание да добави: „Така че не е погребана в задния ми двор, нали?“. Може би затова заместник-началникът избягваше да го поглежда в очите.

— О? Съжалявам. И къде те поставя това, Рой?

— Аз продължих напред, сър. Но трябваше да отида да я видя.

— Разбира се, че е трябвало.

— Ще има много неразбории за оправяне, но това е за някой друг ден.

Последваха няколко секунди неловко мълчание. Накрая Пю го наруши.

— Е, Рой, спомена за някаква стратегия?

Секретарката донесе кафето и поднос бисквити.

— Да. — Той отпи от врялото кафе, изчака жената да излезе и да затвори след себе си, след което изложи плана си.

Щом приключи, Касиън Пю се взря мълчаливо в него с непроницаема физиономия.

— Това е безумно, Рой — каза накрая той.

— Има риск, съгласен съм.

— Замислял ли си се за различните начини, по които планът ти може да се обърне срещу нас?

— Да. Но според мен си имаме работа с потенциално чудовище, което не отстъпва с нищо на Едуард Крисп. Изглежда, че е убила трима души, а засега няма как да знаем дали не е имало и други в миналото. В момента търсим потенциални жертви у нас и в чужбина. С този план бихме могли да я изобличим.

— Или някой от хората ни да изгуби живота си?

— Не и ако преценим правилно рисковете, сър.

— Да не искаш да кажеш, че задържането на Крисп в затвора в Лион е било преценен риск?

— Това беше извън юрисдикцията ни.

— Което е добре за кариерата ти, Рой. За разлика от това, което предлагаш сега. Преди дори да започнеш в тази посока, ще ти трябва съгласието на прокуратурата. Не мислиш ли, че поемаш огромен риск въз основа на доста несигурни предположения?

— Несигурни? Имам заподозряна, която използва различни самоличности и се цели в богати по-възрастни мъже. Знаем за трима, а може и да са повече. Първият й съпруг умрял, след като бил ухапан от отровна змия — и приемам, че е бил експерт, работещ с тези създания, така че рискът за него е бил по-висок. Последният й годеник се хвърлил със ски от отвесна скала във Франция.

— Да, Рой — прекъсна го Пю. — Уолтър Клайн, измамникът, който е знаел, че играта свършва. Всички доказателства говорят за самоубийство.

— Моите уважения, но няма никакви доказателства.

— Като оставим това настрана, нима се опитваш да свържеш и смъртта на дребен престъпник в Брайтън със смъртта на втория й съпруг в Индия?

— Вторият съпруг, за когото знаем — опитвам се да разбера повече по въпроса, сър. Вече се посъветвах и съставих план със старши детектив Ник Слоун, който разрешава употребата на сила и чиято работа ще бъде да следи операцията. Освен това се свързах с Уейн Гъмбрел от прокуратурата. Всички сме на мнение, че за момента това е единствената възможност да попречим на тази жена да убие поредната си жертва. Приготвил съм ви нужните документи, тъй като за операцията е необходимо писменото ви разрешение.

— Добре, Рой, но ако прецакаш това, ще пишеш талони за паркинг до пенсия. Ясно ли се изразих?

— Напълно ясно — отвърна Грейс и добави наум: „Като merde“.