Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (5)

5.

Вторник, 10 февруари

Рой Грейс се беше надявал да се прибере рано, за да помогне на Клио да изкъпят Ноа и да го сложат да си легне с любимата му книжка с картинки. Вместо това остана прикован към бюрото през целия ден и двамата с Глен Брансън разменяха телефонни обаждания и имейли с говорещия английски Бернар Виге от френския офис на Интерпол в Лион.

На бюрото пред него лежеше имейлът, донесен по-рано от Глен. Беше изпратен от полицай от жандармерията на Лион, адресиран до старшия следовател Хейуейн и представляваше запитване за все така липсващия заподозрян за сериен убиец д-р Едуард Крисп.

В имейла се казваше, че една проститутка от града изчезнала преди два дни, след като била видяна да се качва в кола късно през нощта в квартала с червените фенери. Сигналът бил подаден от друга труженичка на сексуалния фронт, която отначало не искала да вдига шум. Тя зърнала мъжа в колата и той й заприличал на Крисп, чиято снимка Грейс беше пуснал през Интерпол. Проститутката описала колата и частта от номера, която успяла да си спомни. Оказала се кола, взета под наем от „Херц“ и по-късно върната от англичанин на име Тони Сътър.

Интересът на Грейс бе събуден от факта, че Тони Сътър беше един от многото псевдоними, използвани от Крисп през годините. Разбира се, можеше и да е просто съвпадение. Съвпадение можеше да е и външният вид на проститутката — с дълга кафява коса, в началото на двайсетте.

Точният профил на всяка известна досега жертва на Крисп.

Колата била върната и вече дадена под наем на друг клиент. В момента френската полиция я търсеше усилено. В отговор на потвърждението на Рой Грейс, че може наистина да става дума за заподозрения, сега те изземаха записите от охранителните камери в сградата на компанията и бяха започнали издирване на младата жена.

— Лион е голям град.

— Бил съм там.

— Един от най-големите градски райони във Франция — услужливо каза Брансън.

— Благодаря за урока по география.

— Моля. Сещам се нещо — „Френска връзка“ с Джийн Хекмън. Помниш ли го?

— Да, защо?

— Част от действието се развиваше в Марсилия. Вторият по големина град.

— Какво общо има това с нашия случай?

— Нищо. Просто се опитвам да използвам възможността да те образовам. И краят беше страхотен.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш нещо?

Брансън се поколеба.

— О, да, бе — рече той. — Забравих. Май не бях много тактичен.

— Определено — отвърна Грейс. — Освен ако не се опитваш да ми отправиш някакво послание?

Брансън се ухили и вдигна ръце в знак, че се предава.

— Няма послание.

— Радвам се, защото лошият от филма се измъкна.