Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (56)

56.

Вторник, 3 март

— Какво четеш, ангел мой?

Изтегната в син шезлонг до открития басейн на „Органза“, с трета „Мимоза“ за следобеда в чаша за шампанско до нея, Джоди Кармайкъл повдигна сламената си шапка и се обърна с усмивка към съпруга си от двайсет и четири часа, върху чийто дебел зачервен корем лежеше разгънато списание за изкуство.

Бяха защитени от вятъра от високи прозорци от всички страни, а в другия край на палубата имаше кръгло джакузи. Зад него бяха наредени инвалидни столове, скутери и проходилки за възрастни.

— Тъкмо приключих Саймън Тойн. Сега чета книга за Мумбай, която намерих в корабната библиотека. Толкова съм развълнувана, никога не съм била в Индия.

— Шантаво място е Мумбай — каза той. — Преди няколко години ходих там да гледам крикет. Това е националният им спорт, едва ли не обединяващата им религия. Гледала ли си крикет?

Тя поклати глава.

— Така и не разбрах тази игра. Ти самият играеш ли?

— Навремето бях доста добър в подаването със завъртане — каза той и зарови в купата ядки до себе си. После щракна с пръсти на един минаващ стюард и излая нареждане да донесе розов джин на него и още една „Мимоза“ на съпругата му. Джоди трепна от грубото му отношение към симпатичния млад филипинец.

Продължи да чете. Най-съсредоточена беше върху четирите страници, посветени на фермата за крокодили. Преценяваше възможностите. Посетителите трябваше да минат през доста голям див терен и това беше добре. Точно на това се беше надявала.

Див терен.

Идеалният дом за студенокръвните създания, които обичаше и разбираше.

— Всъщност — рече той, — когато пристигнем в Мумбай, там ще има мач по крикет. Имат великолепен стадион. Мисля, че ще ти хареса много! Но разбира се, ако още предпочиташ крокодилската ферма…? — Гласът му беше пълен с надежда и тя не искаше да я помрачава.

— Мили, ама разбира се, ако предпочиташ това?

— Не бих си го и помислил, ангел мой — отвърна той. — Ако прекрасната ми млада жена се е настроила за фермата за крокодили, ще идем там. По дяволите, мога да гледам крикет по всяко време.

— Наистина ли си сигурен?

Той вдигна ръка и я задържа. Дланта му беше потна, отвратителна.

— Да съм с теб е единственото, което има значение. Не бих могъл да се съсредоточа върху крикета — в главата ми ще има много по-палави мисли!

— Обичам те палав!

— И аз теб. Какво ще кажеш да се върнем в каютата? Нали се сещаш, да се отървем малко от слънцето?

— Не поръча ли току-що питиета, любов моя?

— А… да, права си.

Джоди протегна свободната си ръка, плъзна я по оранжевите му гащета с щампи на долари и нежно го погали.

— Виждам, че тук нещо се изправя — каза тя, усещайки го как се втвърдява под дланта й.

Той изпъшка от удоволствие.

Когато стюардът се появи с питиетата, тя побърза да отдръпне ръката си и отново се върна към книгата. Към снимките от фермата за крокодили.

Каква щастливка беше, че има такъв сладък, проявяващ разбиране съпруг.

И колко тъжно, че им остава още съвсем малко заедно, ако всичко мине по план.

Толкова тъжно, че едва не пророни крокодилска сълза.