Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (30)

30.

Петък, 27 февруари

Джоди Бентли я нямаше никаква. Както и беше очаквал. Както беше предвидил. И както бе казал на работодателя си Сергей Егоров. Ако руският задник го беше послушал, сега Зъба нямаше да стои на ледения вятър и кишата, докато топките му замръзват. Щеше да е на самолета за Ню Йорк с флашката, за чието връщане Егоров му беше платил един милион долара. Винаги държеше да му се плаща предварително — нямаше нужда от пари при доставка, защото винаги доставяше.

Стоеше облечен в кожух, с дебели ботуши и топла шапка на хълма в гробището „Грийн-Ууд“ в Бруклин. Поне Уолтър Клайн можеше да се утеши от факта, че ковчегът му е по-луксозен от килията, в която вероятно щеше да прекара следващите поне петнайсет години. Над главата на Зъба с рев прелетя самолет, излетял от „Ла Гуардия“. Чу далечно боботене на хеликоптер и още по-далечен скръбен вой на пожарна. Долу погребалният кортеж заминаваше. Дълга колона черни лимузини — доста помпозно за боклук, чиито активи са замразени.

Но Зъба не беше тук да го съди.

Зави сирена. Още един самолет премина с рев над него. Зъба лапна цигара, закри запалката си с длан и запали.

Изпуши я цялата, докато чакаше и последната кола да мине през портала на гробището, след което хвърли фаса в тревата. Отиде до взетия под наем форд, качи се, запали двигателя и пусна парното до дупка. После също подкара към изхода. Мина през хранилището, където остави пистолета и ножа си, след което продължи към летище „Кенеди“.

Остави колата на паркинга, обади се на клиента си от уличен телефон и му съобщи новините.

— Заминавайте за Англия — инструктира го Егоров.