Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (74)

74.

Вторник, 10 март

Самолетът кацна на „Хийтроу“ малко след четири следобед, намали и започна да маневрира. Глас по интеркома обяви, че пътниците могат да използват мобилните си телефони.

Рой Грейс вече беше извадил своя и го включи. Веднага щом намери сигнал, телефонът му показа списък на съобщения и гласова поща.

Първото беше от финансовия следовател Кели Никълс, която бе натоварил да намери всичко, свързано с имената, които й беше дал. Никълс го молеше да й се обади, защото имала информация за него.

Позвъни й и се включи гласова поща. Остави й съобщение.

Следващото беше от Мишел Уебсдейл, която казваше, че Джоди е минала през проверката на „Хийтроу“ в 7:15 сутринта.

Следваше есемес от Брансън.

Пристигнахме в Лион. Имаш ли новини?

Обади му се. Глен отговори на второто позвъняване.

— Как мина, друже? — попита го той.

— Не получих много отговори, тя изглеждаше ужасно. Но е в съзнание и силите й се връщат, така че скоро ще я видим отново и се надявам да разбера защо ме напусна. Освен това си има дете. Ще трябва да се оправям с куп законови проблеми, бог знае как ще обясни станалото. Особено на родителите си. Пълна каша. — Той погледна жена си. Бяха прекарали целия кратък полет от Мюнхен в разговори за Санди.

— Господи — отвърна Брансън.

— А при теб какви са новините, друже?

— Имам да докладвам за сериозно развитие на положението с Крисп. Френската полиция оттегля обвиненията.

— Какво?

— Изглежда, че не той е убил проститутката. Приятелят й си признал. Според полицията той бил неин сводник, бил надрусан с кокаин и се скарал с нея за пари, след като я видял да слиза от колата на Крисп. Помислил си, че крие част от парите на клиентите си. Направил пълни самопризнания.

— Значи нашият мил доктор Крисп е невинен като младенец, така ли?

— От гледна точка на френската полиция, да.

— Супер. Значи можем да ускорим процеса на екстрадиране?

— Доколкото разбирам, с радост биха се отървали от него. Формалностите са уредени и документите за предаването му на екипа за екстрадиране трябва да се подпишат по-късно днес от съдията. Екипът по екстрадиране ще го върне в Англия утре.

— И къде сте в момента и какви планове имате?

— В момента тъкмо се регистрираме в хотела. Норман се опитва да сваля рецепционистката. Ще се срещнем с екипа по екстрадиране и утре сутринта ще се видим с Крисп.

— Браво на теб.

— Френската полиция не изгаря от желание да се среща с нас. Никой не ни е канил на никакви изтънчени вечери. Май ще бъдем само двамата с Норман. И рецепционистката, ако му се отвори парашутът.

— Радвам се, че си е върнал добрата стара форма.

— Така ли? Онзи скръндза Тони Кейс ни е запазил двойна стая. Ще трябва да я деля с Норман и да търпя хъркането му. Само се моля да удари на камък с рецепционистката. Не ми допада идеята да го слушам цяла нощ как клати кревата.

Грейс се ухили, после се намръщи.

— С теб съм! Звънни ми утре, когато тръгнете.

— Все пак беше прав за едно, Рой.

— За кое?

— Лион е хубав град.

— Приятно прекарване!

— Ха.

Останал без сили, Рой Грейс изкара колата от паркинга.

— Благодаря — рече Клио.

— За какво?

— За това, че ме взе със себе си. Знам, че ти е било трудно.

— Виж, беше трудно и за двама ни. Едва ли сме си помисляли, че ще ни се наложи да минем през подобно нещо.

Тя сви рамене.

— Доколкото разбрах от казаното по телефона, разговорът явно е бил труден и за двама ви. Беше потресен, че я виждаш, нали?

— Да. Даже повече, отколкото очакваш. Иронията е, че още не знам нищо. През цялото това време се бях надявал един ден да получа отговори. А сега я откривам, карам я да говори и тя не ми казва почти нищо, което да не знам. И още нямам обяснение защо ме напусна.

— Някой ден ще ти каже, Рой. Важното е, че най-сетне установи контакт с нея, че е жива. Изглеждаше наистина стресирана. Ще имаш възможност да я питаш отново.

— Надявам се. Наистина искам да знам. Трябва да знам. Толкова много въпроси.

— Поне не са я намерили мъртва някъде, отвлечена и убита.

Грейс се умълча и се загледа в екрана на джипиеса и в пътните знаци. Валеше дъжд. Чистачките тракаха, небето над тях беше тъмно и навъсено.

— Благодаря, че дойде — рече той. — Показа истинска храброст.

Клио поклати глава.

— Не. Не става въпрос за храброст. Трябваше да знам.

— Какво?

— За теб. Изгубих предишния човек, когото обичах. Бог ми го отне.

Грейс кимна. Знаеше цялата история, тя му я беше разказала. Адвокатът Ричард, с когото излизала три години, влязъл в някаква секта.

— Трябваше да знам, че не губя и теб заради един призрак.

Той я погледна неразбиращо.

— Заради Санди прекарах десет години в ада. Мислех си, че никога вече няма да бъда щастлив. А ти ме направи по-щастлив от всеки друг път и знаеш, че те обичам повече, отколкото съм предполагал, че е възможно. Нищо не може да промени това.

Тя се наведе и го целуна.

— Вярвам ти.

Той я погледна.

— Години наред се питах как ли ще се почувствам, ако тя се появи на прага ми. Вероятно щях да я приема отново. Но не и сега. Вече не. — Той подсмръкна и примигна, за да махне сълзите си. — Няма да ме изгубиш. Заради призрак. Заради каквото и да било.

Докато се съсредоточаваше отново върху пътя, видя с крайчеца на окото си, че Клио го гледа. И дълбоко в сърцето си усети силата на обичта й. Вече беше сигурен за едно.

Дори Санди да се възстановеше напълно, това нямаше да промени нищо.