Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (93)

93.

Четвъртък, 12 март

Грейс отиде до Уортинг да се срещне с агента под прикритие и шефа му. Бяха избрали малко, дискретно кафене, „Старата пекарница“ на Таринг Вилидж, далеч от всякаква полиция. Набит мъж с бръсната глава, къса сива брада, скъп на вид костюм и тъмни очила се беше настанил на една маса, погълнат от айфона си. До него седеше слаба жена с къса кестенява коса. Пред тях имаше чаши и димящ чайник.

— Рой! Радвам се да се запознаем! Аз съм детектив инспектор Кейт Тейт от „Финансови престъпления“ и ще отговарям за агента под прикритие в операцията.

Грейс стисна топло ръката й.

— А това е UC 2431 — продължи Тейт. — Джулиъс Корнел, по-известен като Дж. Пол Корнел!

— Радвам се да се запознаем! — Грейс се наведе и стисна ръката му.

— И аз много се радвам да се запознаем, старши детектив!

Говореше като водещ от Би Би Си, с лек намек за средноатлантически акцент. Идеален за англичанин, прекарал последните четиридесет години в Калифорния. Но не напълно идеален. Грейс впери невярващ поглед в него. Елегантният костюм, шитата по поръчка бяла риза, копринената вратовръзка, блестящите черни обувки „Гучи“, бръснатата глава, стилната брада. О, определено приличаше на онзи, за когото се представя. И несъмнено можеше да заблуди много хора.

Но не заблуждаваше него.

Дали беше излязъл от ролята си, или продължаваше да я играе? Реши да го изпита.

— Поздравления, господин Корнел. Радвам се да видя сънародник да преуспява в чужбина! Чел съм за постиженията ви в интернет и много ви се възхищавам.

— Много мило от ваша страна, старши детектив. Бих казал, че късметът ми се усмихна, нали разбирате. Някой там горе ме е харесал. Е, поне до неотдавна.

— Съжалявам за загубата на съпругата ви, четох и за това.

Корнел сви рамене и отговори, като поддържаше съвършено акцента си:

— Двамата с Джаки имахме трийсет и две щастливи години заедно. Колко двойки могат да се похвалят с подобно нещо?

— Не много — каза Грейс. Поклати глава и се ухили; Корнел също се ухили. И двамата бяха наясно, че играта е приключила. — Мътните да ме вземат! — рече Грейс. — Бива те, Норман!

Потинг свали тъмните си очила и грейна.

— Така ли мислиш?

— Нямах и представа, че си обучен за работа под прикритие.

— От години, шефе. Част от инструктажа ни е никой в системата да не разбира. Ние сме нещо като онези спящи шпиони от поредиците на Джон льо Каре. Никога не знаеш дали и кога могат да те призоват. Честно казано, си мислех, че след като влязох в клуба на старите тъжни джентълмени всичко е минало и никога няма да ме използват. И тогава се появи тази възможност. Нямаше как да я пропусна!

— Както виждате, Рой, Норман е идеален — каза Тейт и продължи, проявявайки забележителна липса на такт: — Разбира се, не можем да позволим на агент под прикритие да прави секс с целта си, така че Норман ще може да й каже почти истината, че има рак на простатата, поради което е импотентен.

— А какво е мнението на детектив сержант Потинг по въпроса? — поинтересува се Грейс. — Питахте ли го?

— Да спрем за момент тук, Рой, и да оставим Норман да говори — отвърна Тейт, вдигайки ръка.

— Нямам нищо против, Рой — увери го Норман Потинг. — Ще изиграя ролята. Всъщност аз самият повдигнах темата пред Кейт.

— Норман, не знам колко добре си инструктиран, но има някои неща, за които трябва да те предупредя — каза Грейс. — Първото е, че Джоди Кармайкъл е изключително коварна и манипулативна дама. Ако информацията, с която разполагаме досега, е вярна, тя е отговорна за смъртта на поне трима души, а може би и на повече. Второ, имам солидни сведения, че може да е поръчана от руска организирана престъпна група в Ню Йорк. Изпратили са човека, когото преди познавахме само като Зъба, но в момента се подвизава под различни имена, сред които Джон Даниълс и Майк Хинтън. Както много добре знаеш, този човек е много хитър и опасен. Тази роля може да изложи живота ти на изключителен риск.

Потинг — вече беше трудно да го приемеш като Норман Потинг, а не като милиардера, чиято роля играеше — го погледна.

— Рой, трябва да разбереш, че в деня, когато умря Бела, част от мен също умря. Имам рак. Ако мога да направя нещо добро през остатъка от живота си, ще си отида с усмивка на лице, когато и да е това. Ясно?

Грейс му се усмихна. Потинг открай време беше корав дърт мръсник.

— Добре, Норман. Но внимавай. Ще задействаме всяка възможна защита, за да те пазим.

— Не е нужно, Рой. Мога и сам да се грижа за себе си. Знам как да оцелявам!

— Гледай наистина да знаеш! Искам да надживееш тази кучка и рака, ясно?

Потинг му се ухили и отвърна със съвършения си акцент:

— Дадено, приятел!