Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (63)

63.

Четвъртък. 5 март

— Рой? Рой? Рой?

— Ъ?

— Добре ли си? Толкова си неспокоен.

— Колкоешасъ?

— Два и петнайсет. Непрекъснато се мяташ, въртиш и викаш насън. Какво има? Кракът ли те боли?

Грейс се обърна в леглото и докосна с нос лицето на Клио.

— Извинявай.

— Кошмар ли сънува?

— Да. Извинявай, че те събудих.

Полежаха мълчаливо.

— Искаш ли да ми кажеш?

Искаше да й каже, при това страшно много. Винаги си обещаваха един на друг, че няма да имат тайни. Но как можеше да й каже? Темата табу. Санди.

Откакто бяха заедно, Клио неведнъж се бе опитвала да го накара да продължи след първата си жена. Разбираше го, но в лоши моменти й се случваше да му каже, че се чувства така, сякаш се е омъжила не само за него, но и за призрак.

Санди.

През януари Рой бе погледнал жената в болничното легло. Санди. Беше отрекъл пред себе си, че е тя, но знаеше истината и я потискаше. В един момент тя щеше да излезе наяве, но как можеше да започне този разговор, за бога? И да се справи с последиците? Щяха да са му нужни часове, може би дни, за да се оправи с Клио — ако тя изобщо приемеше положението — и с всички власти.

Според информацията, с която разполагаше досега, Санди е била пристрастена към хероина за известно време и се е изчистила. И има син.

Както и да е.

Двамата със Санди многократно бяха правили опит за дете, но безуспешно. А сега тази жена имаше дете.

И залозите покрай новия му живот бяха толкова високи. Миналото си беше минало. Значи жената в клиниката беше Санди. Но вече не неговата Санди. Каквото и да е ставало в главата й тогава, тя беше взела решението да го напусне и да изфабрикува изчезването си — да му причини десет години истински ад. Той нямаше намерение да разстройва живота си сега, колкото и злощастно да бе положението й.

Но през последните две нощи не беше в състояние да спи нормално.

След обаждането на Кулен. Грейс го беше срещнал за първи път преди няколко години. След това Кулен му беше помогнал при изясняването на една възможна информация за Санди, когато Рой беше отишъл в Мюнхен — както се оказа, напразно.

— Рой — каза му той този път. — Всичко добре ли е? — Гласът му звучеше странно колебливо.

— Много добре. А при теб? Още ли караш като Луис Хамилтън?

— Да! Имам нова кола, „Сироко Сторм“. Бърза! Някой път ще те повозя!

Грейс си спомни как караше приятелят му при първото му посещение в Германия. Самият той обичаше колите, но при 250 км/ч по аутобана, докато Кулен постоянно откъсва очи от пътя, за да говори с него, изживяването беше изнервящо.

— Очаквам го с нетърпение — отвърна Грейс с фалшива бодрост.

— Е, за жената, която дойде да видиш през януари в „Клиникум Швабинг“? Да се увериш, че не е бившата ти жена Санди?

— Да? Как е тя?

— Не е добре. Рой. Състоянието й е нестабилно. Прогнозите са лоши. Но има нещо, което трябва да знаеш.

— Слушам те.

— Пратих четката за коса за ДНК анализ. Току-що получих резултатите. Съвпадението е категорично. Жената е Санди.