Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (23)

23.

Вторник, 24 февруари

Рой Грейс седеше зад бюрото със сандвич до себе си и преглеждаше седмичника „Брайтън & Хоув Индипендънт“. Когато се хранеше сам, винаги обичаше да чете — особено за града — и да получи колкото може по-балансирана представа от различни източници. Когато приключи с вестника, се обърна към купищата документи от лионската полиция, пратени през Интерпол, във връзка с д-р Едуард Крисп. Естествено, бяха пристигнали на френски. Местната фирма „Тонг Тайд“^[10], чиито услуги беше ползвал и преди, му ги преведе спешно.

Имаше приложени резултати от ДНК анализа и отпечатъци от пръсти, които потвърждаваха, че задържаният несъмнено е серийният убиец от Брайтън. Грейс захапа сандвича си и една скарида падна върху страницата и остави петно. Той изруга, взе скаридата и я лапна. Телефонът му иззвъня.

— Старши детектив Грейс — отговори той, като дъвчеше.

— Здрасти, приятел, как я караш?

Моментално позна бруклинския акцент на приятеля си детектив следовател Пат Ланиган от нюйоркския отряд за борба с мафията.

— Бивам, благодаря! Ти как си? Как е Франсин? — Опита се да избърше доколкото може петното със салфетка.

— Добре е! Нали нямаш нищо против, че ти се обадих директно?

— Разбира се, че не, винаги се радвам да те чуя!

— Помислих си, че ще получа по-бърз отговор от теб, вместо да минавам през бюрокрацията на Интерпол.

— Слушам те.

— Занимавам се с едно убийство в Ню Йорк. Гадна работа, жертвата е изтезавана. Най-вероятно е свързано с организираната престъпност — куриер на руската мафия, когото наблюдавахме от няколко месеца. Намерен е мъртъв в хотелската си стая в „Парк Роял Уест“. Името му е Ромео Мунтеану, румънец по националност. Но това едва ли ти говори нещо. Носи се слух, че е изгубил торба с много пари, които е носил за сделка с наркотици, и никой не повярвал на историята му.

— Колко пари?

— Двеста хиляди долара. Опитваме се да проследим някаква англичанка, която е била с него в бара на хотела, когато е бил видян за последен път жив. Предполагаме, че се е представила с фалшиво име. Малко е вероятно, но си помислих, че ти може да си човекът, който ще ни помогне да я открием. Не сме сигурни, че е замесена — разпитаните казват, че той започнал да я сваля в коктейлбара към седем вечерта в сряда. Двамата си тръгнали заедно към осем и половина. После тя напуснала хотела малко след десет. Според служителите изглеждала доста развълнувана.

— Имаш ли име? — попита Грейс.

— Регистрирала се е като Джудит Форшоу. Но сме почти сигурни, че истинското й име е Джоди Бентли. Така изглежда според записите от камерите. По-рано същия ден отседнала в „Четири сезона“ под истинското си име и дала като адрес апартамента на годеника си на Парк Авеню. Предполагаме, че е била преследвана от медиите и е решила да смени хотелите и самоличността си, за да се измъкне, макар че още не разполагаме с всички детайли. „Четири сезона“ имат проблем със записите от камерите, опитват се да ги възстановят, но мога да ти пратя копие от записите от „Парк Роял“, ако мислиш, че ще ти свърши някаква работа.

Грейс си записа имената в бележника.

— Какво имаш за тази Джоди Бентли, Пат?

— Годеникът й беше крупен финансист на име Уолтър Клайн, който беше разследван от Комисията по ценните книжа и борсите. Тъкмо щяха да му повдигнат обвинение, когато той удобно умря при инцидент със ски преди две седмици. Вероятно става въпрос за самоубийство. Според адвоката на Клайн тя се е опитвала да се добере до парите му, но не е знаела нищо за истинското му финансово състояние. Адвокатът каза, че била от Брайтън — което е и причината да ти се обадя, ако случайно е в полезрението ви. Адресът, който е оставила в „Парк Роял“, е някаква улица на име Уестърн Роуд.

— В момента нищо не се сещам — каза Грейс. — Но явно е много опечалена кандидат-булка, щом се е сваляла в бар две седмици по-късно, при това под друго име.

— О, доколкото разбирам, тя е истинско съкровище. Става и още по-хубаво. Първият й съпруг умрял преди няколко години от ухапване от змия.

— Явно има много лош късмет. Или може би нещо друго — каза Грейс.

— Е, точно това се надявам да разбера, Рой. Има още два факта, които може да са свързани с това. В малките часове онзи тип Мунтеану слязъл на рецепцията да търси въпросната жена. Изглеждал така, сякаш е имал близка среща с бързия влак. Откачил, когато му казали, че е напуснала хотела. Опитал се да подкупи рецепциониста да му даде адреса й и други начини за връзка. Предлагал огромна сума. Рецепционистът трябвало да повика нощния управител да се опита да укроти Мунтеану. И едва когато заплашили, че ще се обадят на полицията, той най-сетне се прибрал в стаята си. После го намерили мъртъв и така се намесихме и ние. Гадна работа — руско ритуално убийство.

Ланиган помълча за момент и продължи:

— Около полунощ, малко преди убийството, един шофьор на такси донесъл торба кокаин на стойност десетина хиляди долара в Десети полицейски участък. Казал, че го намерил на задната седалка на колата си — някой от пътниците му я оставил. Дал описание на всички клиенти, които си спомнял от тази нощ. Сред тях имало и жена, която изглеждала малко извън релси. Взел я от „Парк Роял Уест“ и описанието му и времето пасват. Изглежда не била сигурна до кое летище иска да бъде откарана, но накрая се спряла на „Ла Гуардия“.

— Как е платила?

— В брой. Шофьорът казал, че му дала голям бакшиш.

— На кой терминал я е оставил?

— На „Американ Еърлайнс“. Единственият полет по това време бил с голямо закъснение до Вашингтон. Джудит Форшоу била на борда.

— Джудит Форшоу. Предполагам, че е имала документ за самоличност?

— Аха.

— Но е влязла в Щатите под името Джоди Бентли, което означава, че е имала и паспорт с това име?

— Аха. Направих справка с имиграционните.

— Интересно. Защо е имала различни документи за самоличност? И по-важното, как се е сдобила с тях?

— Изглежда, че мъртвият й годеник е много голям мошеник, Рой. Говори се, че може да се окаже измама от мащабите на Бърни Мадоф. Финансова пирамида, завлякла милиарди долари от инвеститорите. Едва ли да се сдобие с различни документи за самоличност е било проблем за тип като него.

— Двеста хиляди долара са много пари за губене — каза Грейс.

— Така е. Проверихме полетите от Вашингтон до Великобритания, които може да е взела. Имало е петнайсет на следващия ден. Разполагаме с видеозапис на същата жена да пристига на летище „Дълес“ около полунощ — напълно съвпада с тази, заснета от камерите на „Парк Роял Уест“. Засечена е как минава през залата за заминаващи, но след това буквално се изпарява.

— Проверихте ли пътническите манифести? — попита Грейс.

— Естествено. Нищо. Изчезнала е като призрак.

— Бил съм на онова летище, огромно е — каза Грейс.

— Не би ли трябвало да остане в Ню Йорк поне за погребението на годеника си?

— Говорихме с адвоката му. Той ни каза, че според него била просто златотърсачка и когато й казал за финансовото състояние на покойния й годеник, тя излязла ядосана от офиса му. Естествено, ще я потърсим на погребението — още не знаем кога ще бъде. Семейството не приема мнението на френската полиция, че се е самоубил, и децата му искат независима аутопсия на баща си.

— Значи или се е върнала в града с такси, автобус или влак, или е взела самолет до Англия от друго летище — каза Грейс.

— И двете версии са възможни — отвърна Ланиган.

— Чакам отговор от Вътрешна сигурност дали жена на име Джоди Бентли е напускала страната. Надявам се по-късно днес да науча нещо.

— Познавам човек, който би могъл да ти помогне, ако е променила външния си вид, може би в някоя тоалетна — каза Грейс. — Имаш ли записи от камерите на вътрешните линии от онзи ден?

— Мога да ги осигуря.

— Имаме един анализатор на походката на име Хейдън Кели, който работи с нас и с колеги от чужбина. Какъвто и да е външният й вид, ще успее да я открие в тълпата.

— Сериозно ли говориш? Анализатор на походката?

— Не използвате ли тази техника?

— Никога не съм чувал за нея, Рой.

— Ако ми пратиш всички записи, ще кажа на Хейдън Кели да ги прегледа. Както и да се е дегизирала, ще я открие с техниката си.

— Ще ги имаш след няколко часа. Може и да е невинна, но бихме искали да говорим с нея колкото може по-скоро.

— Пращай ги веднага.

— Дадено.