Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (123)

123.

Вторник, 17 март

— Скъпи, много закъснявам, трябва да бягам. — Клио влезе забързано в кухнята и спря. — Господи — промълви тя, когато видя Грейс да седи на масата, скрил лице в дланите си. После забеляза златната рибка.

Отиде до аквариума и остана загледана в него за няколко секунди.

— Не! Марлон! — бръкна във водата, извади нежно рибката и я огледа. — Ооо, Марлон. Горкичкият.

Погледна към Рой, върна Марлон в аквариума, изплакна ръката си и се избърса.

— Толкова съжалявам. — Отиде при Грейс, застана зад него и го прегърна през раменете. — Той изкара до дълбока старост. Надживя с години много златни рибки и имаше добър живот.

Грейс кимна.

— Направо беше ударил джакпота да те има за татко!

Той се усмихна безрадостно.

— Благодаря.

Вече имаше и друг, на когото бе татко. Трябваше да й съобщи новината, но точно сега тя бързаше и не беше моментът. Щеше да го направи по-късно — и това му даваше време да помисли. Време, от което имаше нужда. Трябваше да се вземе в ръце и да оправи цялата тази каша.

Освен шока, че наистина е баща на десетгодишно момче, той още беше замаян от новината за самоубийството на Санди. Не трябваше ли да е забелязал сигналите за опасност още преди години? Но какви са били те? Тя го беше зарязала и бе превърнала живота му в ад. След изчезването й имаше много хора, включително и Касиън Пю, които тайно подозираха, че той я е убил.

Тормозеше го и друга мрачна мисъл. Невинаги съм ти била вярна.

И с кого си ми изневерявала? Колко пъти, с колко души? Преспала ли си с някого, когото познавам и който мислено се подсмихва всеки път, щом ме види?

И какво искаш да кажеш с онова за Бруно: Той ме тревожи — ще разбереш какво имам предвид?

Клио забърза към вратата, като погледна часовника на стената, а после и своя за потвърждение.

— По дяволите, не мога да повярвам! Ужасно закъснях, имаме четири аутопсии тази сутрин, а сме с човек по-малко. Скъпи, защо не оставиш Марлон някъде и да го погребем довечера?

Той кимна.

— Да, добра идея. — Едва изрече думите. В известен смисъл изпитваше облекчение, че Клио изскочи навън, така имаше повече време да помисли. Вратата на къщата се затръшна, последвана от вратата на колата й, след което се чу познатият рев на двигателя на аудито, който сякаш недоволстваше, че го насилват, докато е още студен.

Кейтлин пристигна няколко минути по-късно. Грейс намери малка пластмасова кутия за сандвичи, сложи Марлон в нея, като го уви в кухненска салфетка, и я постави на един висок рафт. Излезе, без да хапне нищо. Нямаше апетит.

Криво-ляво Рой избута сутринта на работното си място, но не можеше да се съсредоточи. Непрекъснато вадеше телефона си и препрочиташе писмото на Санди. Дори обаждането от необичайно дружелюбния Касиън Пю, който го поздравяваше за успеха му, не успя да го разведри.

Ама че ирония, мислеше си той. Почти през цялото време, когато бяха заедно, двамата със Санди се опитваха да си направят дете. След изчезването й почти цяло десетилетие той се беше надявал отчаяно, че тя ще се върне. Едва когато започнаха да се виждат с Клио, нещата се промениха. Но призракът на Санди беше продължил да се спотайва някъде на заден план. И той винаги бе имал чувството, че някой ден ще стане нещо — нещо, което ще го разтърси из основи.

Но никога не беше помислял, че тя е родила син от него. Господи, толкова много неща му се бяха струпали изведнъж на главата. Какво представляваше момчето? Какви бяха интересите му? Знаеше ли изобщо английски? Как щеше да се чувства, че изведнъж се озовава в Англия? Още ирония, тъй като е било заченато тук.

И най-важното — как щеше да реагира Клио?

През обедната почивка помоли Глен да дойде в „Черният лъв“, защото се нуждаеше от съвета му. Седнаха в едно сепаре и приятелят му се нахвърли върху лазанята си. Грейс така и не докосна сандвича си.

— Самоубийство?

Грейс кимна.

— Не можеш да обвиняваш себе си. Оставам с впечатлението, че животът й е бил една дълга катастрофа, след като те напусна.

— Нямаше ли да е жива сега, ако й бях казал, че ще я приема отново?

Брансън го изгледа.

— Какво има в този твой череп? Лайна вместо мозък ли? Ти продължи напред, животът ти се е променил. Имаш Клио и Ноа. Те са твоят живот и бъдеще. Връщането на Санди никога не е било опция.

— Клио, Ноа, а сега и Бруно — поправи го Грейс.

— Имаш ли други възможности за момчето? Баба и дядо? Те биха могли да го приемат, ако товарът се окаже прекалено тежък за теб и Клио. Каза ми, че родителите на Санди са още живи и живеят в Сийфорд, нали?

— Те са жива отрова, не мога да ги понасям. Господи, не бих поверил никое дете на тях. Ужасни са. Когато им се обадих миналата седмица въпреки желанието на Санди, за да им кажа, че тя е жива и че съм я видял, знаеш ли как реагираха? Вместо да са радостни, че са си върнали дъщеря си, сякаш останаха разочаровани, че причината за нещастието им през последното десетилетие им е била отнета. Дори не смятаха да й се обадят, или да скочат на самолета и да отидат да я видят.

— Значи нямаш избор, така ли?

— Нямам. Но как да започна такъв разговор с Клио? Чувствам се отговорен за Бруно, син ми е, трябва да го отгледаме.

— Просто й кажи. Откакто сте заедно, тя винаги е живяла със сянката на Санди. Всички сме пленници на миналото по някакъв начин. Клио е мил човек. Ще разбере.

— Ще разбере, че се е сдобила с доведен син от Германия, който не говори и думичка английски ли?

— Виж, слава богу, че тя видя Санди — и че споделя това с теб. Никога не си я мамил и тя те обича, Рой. Какво мислиш за хлапето?

— Не знам. Никога не съм го виждал. Предполагам, че скоро ще разбера.

— Помниш ли Бети Дейвис?

— Бети Дейвис ли? Името ми е познато, но не мога да го свържа с нищо.

— Една от най-големите кинозвезди на всички времена. Мислех си, че на твоите години си достатъчно стар, за да я помниш. „Всичко за Ева“, „Детегледачката“. „Гадната мащеха“. Спечелила е два Оскара.

— Никога не съм гледал тези филми.

— Както и да е, та тя е казала: „Ключът към живота е да приемаш предизвикателствата. Щом човек спре да го прави, той е мъртъв“.

— Вярно е — рече Грейс.

Брансън го потупа по гърба.

— Съжалявам за Санди и Марлон. По дяволите, ама че ден имаш.

— А би трябвало да празнуваме. — Грейс сви рамене.

— Исках да те питам, как се досети за медальона?

Грейс се усмихна.

— Забелязал съм, че когато човек си играе с халката си, вероятно се чувства виновен за нещо във връзката си. Видях я да си играе с медальона по време на разпита. Това събуди любопитството ми.

— Виж ти. Ще го запомня. О, така и така сме на добри новини — каза Глен. — Йосарян.

— Йосарян ли? — неразбиращо попита Грейс.

— Името, което Зъба повтарял в болницата, сещаш ли се?

— Да, бе, Йосарян. Та какви новини?

— Вчера следобед Зъба дошъл за момент на себе си. Една сестра разбрала от него, че живее на остров Провиденсиал в Търкс и Кайкос, и ни се обади. Гай Бачълър се сети, че Стив Къри е приятел с един тип на име Нийл Хол с прякор Ноби, който постъпи в полицията на Съсекс преди две години и е бил заместник-началник на полицията на Търкс и Кайкос. Та Хол си спомня един странен тип, който водел кучето си на име Йосарян в бара. Гай се свърза с кабинета на губернатора и току-що получи имейл, че икономката на Зъба ще се погрижи за кучето. И докато сме на тази тема, котаракът на Джоди е в приют, а влечугите й са в Лондонската зоологическа градина.

— Е, чудесно е да се знае, че сме решили поне няколко проблема — с тънка усмивка рече Грейс.