Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (111)

111.

Петък, 13 март

Норман Потинг се намираше в опасност и нямаше никой, който да му се притече веднага на помощ.

Клио хранеше Ноа, а Грейс седеше с нея и мислеше усилено. Дали да престъпи всички правила, да отиде до Родийн Кресънт и да бъде на разположение на Норман? Беше споделил с Клио самоличността на агента под прикритие — знаеше, че тя ще я запази в тайна.

Половин час по-късно, малко преди полунощ, Ноа спеше дълбоко и изтощената Клио рухна на леглото.

— Опитай се да поспиш, скъпи — рече тя. — Няма да си полезен на Норман, ако си прекалено уморен.

Той се прозя.

— Права си. — Пресегна се и изгаси нощната лампа, но след малко я запали отново. — Извинявай — каза. — Не мога да го оставя така. Трябва да ида и да проверя дали е добре.

— Щом трябва, направи го. Само внимавай и се върни колкото се може по-скоро. Трябва да поспиш.

Той се облече, сложи си топло палто, направи си бързо еспресо и успокои Хъмфри, който май си мислеше, че е сутрин. Избърса замъглените стъкла на колата, запали и потегли бързо към Брайтън.

След петнайсет минути зави по Родийн Кресънт и намали, като гледаше номерата на къщите по тъмната улица. Нечетните бяха отляво. Грейс свали прозореца, запали фенерчето си и продължи бавно, като подмина няколко коли със замъглени стъкла, които явно бяха на улицата от доста време. Стигна №191 и продължи нататък. Някаква котка се стрелна през улицата малко пред него.

Обиколи района, като завиваше по всички странични улички и се оглеждаше за подозрителна кола, в която би могъл да се спотайва Зъба. Макар че беше напълно възможно наемният убиец да има същите трудности като тях да намери истинския дом на Джоди Кармайкъл, докато Потинг не го беше открил. Излезе отново на Родийн Кресънт, спря на стотина метра от къщата й, изключи светлините, слезе и тръгна пеша.

Джоди можеше да има камери за нощно виждане — нещо, което не би го учудило, като се има предвид що за човек е. Затова Грейс мина небрежно покрай портала й като човек, излязъл на среднощна разходка. Хвърли поглед към силуета на къщата точно под него, която тънеше в пълен мрак. Според последните новини Норман Потинг беше някъде там и спеше.

Грейс пресече улицата и тръгна в обратната посока, този път без да поглежда към портала, после пресече отново и се качи в колата си, като продължаваше да се оглежда и да мисли. Какво ли ставаше в къщата в момента?

Не много според дежурния наблюдаващ, който слушаше всяка разменена между Потинг и Джоди Кармайкъл дума. Потинг си беше легнал. Сам.

Погледна часовника си. Наближаваше един. Въпреки еспресото клепачите му тежаха и той си спомни думите на Клио, че няма да е полезен на Норман, ако е прекалено уморен. А се чувстваше не уморен, а направо изтощен.

Потегли към дома.