Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (19)

19.

Неделя, 22 февруари

Облечен в кожено яке, черна тениска и дочени панталони, Зъба седеше на канапе в тих ъгъл в дъното на бара за пушачи „Маканудо“ на 63-та улица в Ню Йорк и убиваше неделната вечер, като пушеше една след друга „Лъки Страйк“ и пиеше диетична кола. Няколко посетители седяха пред монтирания на стената телевизор в другия край на помещението и гледаха повторение на Суперкупата.

Зъба не си падаше по футбола.

Не си падаше и по студа, а в седем вечерта навън беше адски студено, тъмно и кишаво. Огледа бара, който беше обзаведен като клуб за джентълмени и слабо осветен. Такива бяха баровете в годините преди забраната на пушенето да превърне пушачи като него в изгнаници в по-голямата част на западния свят.

Като се изключи сервитьорката, която идваше от време на време да провери питието му, никой не му обръщаше внимание.

Извади от портфейла си стодоларовата банкнота, която му беше дал Вишрам Сингх, и я погледна. Погледна отново серийния номер, отпечатан върху нея. 76458348.

От едно телефонно обаждане вчера вечерта беше станало ясно, че той е от поредицата номера от новите стодоларови банкноти с обща стойност 200 000 долара, намирали се в куфара, откраднат от стаята на някакъв румънски боклук на име Ромео Мунтеану в хотел „Парк Роял Уест“. Той беше куриер на група руски бизнесмени от енклава Малка Одеса в Бруклин, при Брайтън Бийч, които бяха станали негови основни работодатели през изминалата година.

Първата част от работата, за която бе получил предварително цялата сума от един милион долара в швейцарската си сметка, беше изпълнена. Тя беше да даде на Ромео Мунтеану урок, който да прати сигнал на всеки, че с шефовете му шега не бива. Това беше лесно. Следващата част беше по-голямо предизвикателство.

Пет хиляди долара, бутнати на нощния портиер в задния офис, му бяха осигурили копие от видеозаписа на жената, която се беше регистрирала под името Джудит Форшоу, както и копие на формуляра, който беше подписала. Портиерът обаче смяташе, че знае коя е тя в действителност. Тъкмо се канеше да каже на Зъба, когато по малкия телевизор в офиса започнаха новините. В емисията имаше нови разкрития около машинациите на финансиста Уолт Клани и се казваше, че измамите му били по-големи, отколкото се е предполагало първоначално. Споменаваше се и за връщането на тялото му в Щатите от опечалената му годеница Джоди Бентли. Екранът показа смаяната Джоди насред бурята от светкавици в залата за пристигащи на летището, после как влиза в хотел „Четири сезона“.

— Няма спор, приятел — каза портиерът. — Беше страшно нервна, имаше британски акцент и мисля, че използваше друго име, за да скрие нещо. Сигурно се е опитвала да се измъкне от папараците, нали разбираш.

Острието на стилета, още изцапано с прясната кръв на Ромео Мунтеану, заедно със заплахата, че портиерът ще свърши също като онзи от стая 5213, ако каже и дума на някого, осигури мълчанието на човека.

Адресът, вписан от Джудит Форшоу в регистрационния формуляр, беше Уестърн Роуд, Брайтън, Англия. Крайморски град, който познаваше. Беше ходил там два пъти, веднъж да убие един естонски капитан, който се беше опитал да избяга с товар дрога в едно пристанище западно от града. И втори път, за да отмъсти за смъртта на сина на един нюйоркски мафиот — което едва не свърши зле за него. Ако се наложеше да прекоси Атлантика до Брайтън, поне щеше да се върне на познат терен. Повечето му задачи изискваха да ходи по места, които му бяха напълно непознати.

Сложи си слушалките и пусна записа от фоайето на „Парк Роял Уест“. Джудит Форшоу. Беше взела двеста хиляди долара, които не бяха нейни.

Както и нещо още по-важно за работодателя му. Нещо, струващо повече от единия милион, който му беше платен. Флашка, която работодателят му си искаше обратно. И спешно.

Зъба се вгледа за няколко секунди в лицето й. Щеше да го запомни завинаги. Никога не забравяше лица.

Джудит Форшоу или Джоди Бентли. Щеше да я намери.

Би могла да отиде на летище „Ла Гуардия“, но прецени, че това е лъжлива следа. Годеникът й Уолтър Клайн беше мъртъв. Клайн беше еврейско име. Зъба знаеше, че еврейската традиция изисква покойният да бъде погребан много бързо. Вероятно погребението щеше да се състои някъде през идната седмица, стига тялото му да е освободено от съдебните лекари. Колкото до опечалената годеница, Джоди Бентли със сигурност щеше да присъства. Или може би не?

Уолт Клайн беше по всичките новини. Активите му бяха замразени. Очевидно Джоди беше оставена на сухо — защо да прави такава тъпотия и да обира непознат? Освен от отчаяние?

Дали щеше да рискува да остане в Манхатън? Да види как заравят в земята дъртия мошеник, оставил я без пукнато пени?

Щеше ли да остане тук в нейната ситуация?

Едва ли. Лично той би взел първия самолет, за да се махне от този леден ад.